Европа още се готви за новата мигрантска криза, но тя вече започна
Кризата назряваше от месеци. Предупреждения за нова мигрантска вълна след изтеглянето от Афганистан имаше и през април, преди американският президент Джо Байдън да потвърди изтеглянето от Афганистан. Имаше ги и през юли, когато талибаните започнаха новата си, бърза офанзива.
Месец по-късно броят на напусналите страна може да е шестцифрен, а част от тях искат да стигнат до ЕС. Дори онези, които не искат, може да се окажат принудени - в Турция общественият толеранс към този поток вече е изчерпан заради присъствието на милиони сирийци.
Изтеглянето на САЩ и съюзниците от Афганистан 20 години след началото на операцията обаче оставя страната в ръцете на отслабеното правителство, а Европа - пред ново изпитание, за което не изглежда подготвена. Проблемът е на дневен ред и за България, тъй като в понеделник президентът Румен Радев събира кабинета, ръководството на парламента, службите и въоръжените сили заради миграционния натиск по границата.
Проблемът ще е много по-голям за Западните Балкани, както бе и през 2015. Важното е, че след изключително бързия възход на талибаните в големите градове част от бягащите от войната неизбежно ще се озоват в Европа. Колкото и да са новодошлите, това ще е най-малкото политически проблем.
Призракът на "турските порти"
През 2015 г. над 1.2 млн търсещи убежище влязоха в Европа и преобразиха политическия пейзаж на континента. След това броят достигащи до ЕС намаля до стотици хиляди - в немалка степен заради споразумението, сключено с Турция през 2016 г. Европейският съюз се погрижи тази година да ограничи бежанския поток от Северна Африка със споразумения с държавите на южния бряг на Средиземноморието.
Броят на достигащите Западните Балкани мигранти все още е скромен, но бързо нараства, както показва вчерашната статистика на европейската гранична служба Фронтекс. Броят на влезлите в ЕС през региона на запад от България се е удвоил между януари и юли - 22 600 души или 90% повече, отколкото през първата половина на 2020 г. Само през юли броят им е с 67% по-голям, отколкото преди година. Фронтекс вчера използва нова технология за наблюдение на външните граници на ЕС в Гърция.
Голяма вълна бягащи от конфликта в Афганистан предстои. Оценки на ООН отпреди седмица бяха за 270 хил. напуснали домовете си заради конфликта от началото на годината; тази седмица броят им е достигнал 400 хил., сред тях вероятно 100 хил. са деца. Организацията очаква тежка катастрофа при падане на Кабул (възможно, според САЩ, още през септември), където отидоха мнозина избягали.
Европейците гледат към Берлин, където бяха добре дошли по-голямата част от мигрантите през 2015 г. Германският канцлер Ангела Меркел заяви миналия месец, че страната няма как да "реши всички тези проблеми, като приеме всекиго". Австрия е на сходна позиция. Германските либерали пък поискаха спешна среща на върха на ЕС, на която да се обсъди кризата, с теми като налагане на примирие, персонални санкции за поддръжници на талибаните и още средства за Върховния комисариат за бежанците на ООН.
Има и скептици. Според Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност днес е "много по-трудно" да се пресичат граници - включително защото Гърция връща мигранти, а притеснението от нова криза е просто "истерия и популизъм". Кнаус отбеляза в края на юли, че не вижда много пристигащи нито в Европа, нито в Турция (вероятно защото повечето още са в Иран), а и "Пакистан твърди, че може да защити границата". Той вижда в сегашните събития "истерия и популизъм".
Заради политизацията на темата, дори броят на афганистанците, стигащи в Европа, да остане относително малък, може да разпалва напрежение на континента, особено в условията на продължаваща пандемия и неизбледнял спомен от 2015 г. Освен това бизнесът с трафик на хора се възползва от всяка възможност и няма причина сегашната криза да е изключение. А и призракът на "турските порти с бежанци", които могат "във всеки миг да се отворят", ще се използва от популисти и от двете страни на Босфора независимо колко сериозна е кризата.
Без депортация на афганистанци (засега)
Афганистанските бежанци бяха много и през 2015 г. По това време много европейски държави с лекота връщаха афганистанци със спорния аргумент, че страната им не е във война и те са всички "икономически мигранти".
Ситуацията днес е различна. Предвид събитията от последните дни и успеха на талибаните в превземането на град след град - а заедно с него и риска за безпощадни управление с брутални закони и връщане на интерпретация на ислямското право - "депортация" започва да звучи като мръсна дума в редица европейски столици. Първо скандинавските (без Копенхаген) обявиха, че засега няма да връщат афганистанци, на които е отказано убежище. Последваха властите в Берлин, Париж, донякъде изненадващо към тях се присъедини нидерландското правителство.
В петък това решение взе и датското - поне до октомври. Страната първоначално бе сред подписалите писмо до Европейската комисия на 5 август с призив институцията да не взима решения като спиране на депортациите за целия блок. Повод за писмото бе искане от Афганистан ЕС да направи това поне за 3 месеца.
"Спирането на връщанията изпраща погрешно послание и вероятно ще мотивира още повече афганистанци да напуснат домовете си," се казва в текста. Той е подписан от още две спрели депортациите държави - Нидерландия и Германия - заедно с Австрия, Белгия и Гърция. Привидното противоречие в позициите на Дания, Германия и Нидерландия издава колебанието между страха от възхода на популизма (но и от действителни рискове за сигурността и социалните системи) и грижата за спазването на универсални човешки ценности. Фактът, че някои държави не връщат афганистанци в момента, същевременно ще насърчи и други да дойдат с надеждата, че може да останат. Други, като Чехия, не подписаха писмото до ЕС, но заявиха, че няма да спрат депортацията.
| При това депортирането на афганистанци вероятно ще е все по-малко приемливо от гледна точка на човешките права; източници на Би Би Си в контролирани от талибаните територии сочат, че движението вече ограничава правата на жените; екип на медията вижда и че всички жени в центъра на Балх - град в оспорваната провинция Мазар-и-Шариф - са с бурки. Талибаните твърдят, че не принуждавали никого, но обяснявали на хората, че това е правилно. Вече не се разрешава публичното изпълнение на музика, насърчаваща "вулгарността". Готови са и да върнат тежки телесни наказания за нарушителите на правила такива, каквито сами ще наложат. |
С най-голяма тревога гледа ситуацията Гърция, която първа ще бъде засегната от мигрантска вълна в ЕС. Гръцкият министър за миграцията Нотис Митарахи каза за "Ройтерс", че при спиране на депортациите "още хора ще опитат да напуснат и да дойдат в ЕС". Съюзът "не е готов и няма капацитета да се справи с още една миграционна криза", каза Митарахи и настоя блокът да предложи още подкрепа на Турция.
Какво мисли Турция
Въпросът с миграцията в Турция обаче винаги е по-сложен, отколкото Европа е готова да приеме.
През 2016 г. Турция се съгласи срещу заплащане (милиарди евро) и ангажимент за интеграция (ускоряване на митническия съюз и визовата либерализация) да не допуска мигранти в ЕС, а който не е поискал убежище, да бъде приеман обратно в Турция. В замяна ЕС ще приеме същия брой "сирийски бежанци" от лагери в Турция (където всъщност живеят малка част от сирийците и никой от тях не е със статут на бежанец), за да ги разсели.
Звучеше изпълнимо и работеше, макар че Турция понякога използваше сделката като инструмент за натиск върху ЕС през Гърция. ЕС поиска да я поднови и договори нови средства за Турция; кризата в Афганистан обаче е нов проблем, за който блокът иска да работи със съседните държави, а и да отпусне пари на правителството (което в момента е на ръба и не владее територията си), за да задържи афганистанците в страната.
Нови средства може да има и за Турция, където и сега живеят между 200 хил. и 500 хил. афганистанци - втората най-голяма общност сред сирийците. От дъмпинг на пазара на труда до културни различия, в редица общности в Турция може да се чуят притеснения, ако притокът от Афганистан нарасне. От години назрява напрежение и срещу милионите сирийци, макар повечето всъщност да допринасят за турската икономика.
Десетки хиляди афганистанци бяха задържани в последните месеци при опити за влизане в Турция от Иран, откъдето могат да достигнат Европа. Повечето афганистански мигранти в момента търсят временно препитание в Иран и само малка част продължават към Турция, но ислямската република няма да може да приеме всички.
Междувременно в Турция назрява негативно отношение срещу мигрантите и опозицията се въползва със силни антимигрантски послания. Наскоро обаче и президентът Реджеп Тайип Ердоган втвърди тона и заяви, че Турция няма как да е мотел за мигранти (макар да отбеляза и че според него рисковете от нова вълна се преувеличават). Анкара повтаря напоследък, че не иска да носи отговорност за повече мигрантски криза на трети страни.
Така, при силен приток на мигранти, дори ЕС да предостави средства на Турция, тя може да не е склонна да задържа всички, заради тежката ситуация с икономиката, в която социалните проблеми обичайно се изострят. Одобрението за Ердоган е рекордно ниско и не е сигурно, че би искал да плати политическата цена за кризата; достатъчно е просто да не пречи на искащите да стигнат за Европа.