Преди четвърт век светът е слисан от бързото овладяване на големите градове в Афганистан от талибаните насред хаоса на 90-те.

Днес международната общност отново изглеждаше неподготвена; а този успех може да се свърже с "лицето" на движението, съосновал го и завърнал се активно в делата на талибаните, при това с решение на Съединените щати.

Ръководителят на талибаните по политически въпроси Абдул Гани Барадар е човекът, чието име се споменава най-често като бъдещ (поне временен) президент.

Роденият в провинция Орозган (централен Афганистан) Барадар, днес вероятно на 52 години, се сражава срещу Съветския съюз след нахлуването в края на 70-те години, десетилетие и половина по-късно съосновава с Мохамад Омар (известен като Молла Омар) движението "Талибан" ("студенти" или "търсещи"), самообозначаващо се като Ислямско емирство Афганистан. Свързва ги бракът с две сестри според западни медии, но и желанието им като млади ислямски учени да пречистят страната, тръгнала според тях по "грешен" път. Голяма част от бойците в него са муджахидини, сражавали се срещу съветските сили с подкрепата на САЩ.

В тогавашното овладяване на Афганистан - само две години след като се появяват през 1994 г. - талибаните разчитат на логистична и финансова поддръжка от Пакистан, но не само. Барадар се смята за основен стратег на победите им. При овладяването на Афганистан според различни информации оглавява западни провинции в новата власт, по-късно според Интерпол е и зам.-министър на отбраната. И преди, и след тогавашното талибанско управление се прочува като един от най-доверените командири на Молла Омар.

Пет години след като движението от обикновен играч в гражданска война се е превърнало в господар на голяма част от Афганистан, Съединените щати го свалят след 11 септември 2001 г. заради подкрепата за "Ал Кайда". Барадар се смята за ръководна фигура в изгнание до залавянето си в Пакистан през 2010 г. Дотогава, по време на изгнанието, е смятан за гръбнак на съпротивата срещу новата власт.

Това е време, по което Съединените щати настояват, че не преговарят с терористи. Нещата се променят по времето на президента Доналд Тръмп; през 2018 г. Пакистан освобождава Барадар по искане на САЩ (а те настояват, защото той е първи в списъка на движението с фигури, които да излязат от затвора). С пускането му на свобода Доха започва диалог с талибаните, а съоснователят им оглавява политическото бюро в катарската столица.

Това е човекът, подписал с пратеника на САЩ за Афганистан (назначен същата година) Залмай Халилзад споразумението за изтегляне на САЩ през февруари 2020 г. пред държавния секретар на САЩ Майк Помпео.

В лицето на Барадар САЩ виждаха възможност за изпълняване на ангажимента от споразумението: да не нападат американските сили, да водят политически преговори с международно признатото правителство, да не позволяват Афганистан да се използва за международен тероризъм и да прекъснат връзките с групировки като "Ал Кайда". За момента е изпълнено само първото обещание. Вътрешноафганистанските преговори се водиха без съществени резултати и изглеждаха обречени особено след като талибаните заявиха, че Ашраф Гани трябва да напусне властта, за да продължат.

Талибаните вече заявиха, че не желаят да живеят в изолация и искат "мирни международни преговори". Още при подписването Барадар заяви, че ще работи за просперитета на страната си в условията на "ислямски режим". Той бе и сред фигурите, които отговаряха за изграждането на тази легитимност и то не само от Доха; Барадар бе част от делегацията на талибаните в Китай преди седмици, когато разговорите им с Пекин за политика, икономика, сигурност и тероризъм създадоха представата, че движението може да разчита на подкрепа от Пекин.