Западът е "обезпокоен" от талибаните, Русия вижда хора с "прилично" поведение, Китай - още "приятели". Докато зад привидното спокойствие по улиците на Кабул (прикриващо страха на жителите, останали в домовете си) и хаоса на летището обаче Ислямска република Афганистан се превръща в Ислямско емирство Афганистан, все по-важният въпрос е какво ще направят новите фактически управляващи.

Управлението на талибаните между 1996 и 2001 г. бе сред най-репресивните в света - с ограничени права за жените и тежки телесни наказания. Интерпретацията им на ислямското право стана причина да ги признаят само три държави в света - Пакистан, Саудитска Арабия и ОАЕ; за голяма част от останалия свят те бяха терористи.

Представители на движението са заявявали, че този път ще е различно. Те опитват да успокоят света, но този път не с решителна, остра реторика като на автократи и диктатори, а със смартфони в ръка, с послания за мир и дори с обаждане в ефир по Би Би Си, където говорителят на делегацията в Доха изложи малка част от визията за бъдещето.

Какво искат да покажат талибаните от себе си и какво казва то за бъдещето на Афганистан? Неизвестните за момента са повече от фактите, а и думите им може да са съвсем различни от делата. Едно е сигурно - войнстващите ислямисти от 90-те години много държат да се представят като склонни на компромиси управници четвърт век по-късно, дори това да се окаже само фасада и да не издържи проверката на времето.

Талибаните обаче разбират днес, че за тях репресивно правителство в стил Северна Корея или Еритрея може да е немислимо; сваляни веднъж, те се нуждаят от легитимност.

В деня, когато талибаните влязоха в Кабул, от столицата идваха кадри на паника. В тези условия Сухейл Шахин, който говори от името на представителството на талибаните в Доха, се обади в ефир на родената в Афганистан журналистка от Би Би Си Ялда Хаким, за да изрази позициите на талибаните: те ли са новите еднолични господари на Афганистан? Ще има ли показни екзекуции, ще могат ли жените да излизат навън сами или без да покриват лицата си?

Цялото афганистанско общество ще може да бъде представено в новата власт, каза Шахин. "Искаме да работим с всеки афганистанец", готов да приеме управлението, обясни той. Дори и ако е ислямско правителство в стил талибаните ли, бе попитан и отговори двусмислено: "Не е само "в стила на талибаните", ислямът е за всички."

В последните седмици талибаните не спряха да дават разнопосочни сигнали. Първоначално те настояваха, че още държат на преговорите, но по-късно поставиха ултиматум за оставка на президента Ашраф Гани - на практика сваляне на правителството. След това, влизайки в Кабул, започнаха преговори, без да скриват това (за да няма насилие); после Шахин обяви, че иска "приобщаващо ислямско правителство", накрая - че талибаните искат цялата власт за себе си.

Те обаче не бързат да провъзгласяват ислямско емирство и да обявяват правителство - в Доха все още се работи и по формата, и по структурата. "Блумбърг" дори написа снощи, че между талибаните и досегашното правителство всъщност имало сделка за примирие, изработена в Доха, но бягството на Гани я унищожило. Днес талибаните продължават (на думи) да търсят компромис и преговорите в Доха не са приключили. Командващият американските сили в Близкия изток Кенет Макензи се срещна с техни представители в катарската столица, където ще преговарят смятаният от движението за марионетка бивш президент Хамид Карзай, някогашният съперник на Гани за властта и ръководител на съвета за помирение Абдулла Абдулла и бившият премиер и лидер на муджахидините Гулбудин Хекматяр.

Желанието на талибаните за диалог показва най-малкото, че те действително, както обявиха, се стремят към международна легитимност, а не да изпаднат в изолация като в края на миналия век. Това означава, че получената на пръв поглед подкрепа от Русия и Китай, заедно с подразбиращата се на Пакистан, не им е достатъчна.

Според ислямистите няма да се посяга върху частната собственост на хората. Талибаните уверяват гражданите, че "както винаги" ще защитават живота, имуществото и честта им" и ще създадат "мирна и сигурна среда за любимия си народ".

Движението вече обеща амнистия и за работилите с официален Кабул, и с официален Вашингтон в последните 20 години. До момента от територии, завладени от ислямистите извън столицата напоследък, обаче се чуваха и двете версии - за получили амнистия в новозавзети територии, но и за убийства на сътрудници на досегашната власт (както бяха убити и десетки командири от армията, останали без боеприпаси).

Добре приемащи талибаните афганистанци в този и други градове твърдят, че ситуацията е обратна на произвол, защото правораздаването, наложено от движението, е по-бързо и ефективно от неработещото на досегашната администрация или пък че възстановяват достъпа до комуналните услуги. Това няма независимо потвърждение, но отново показва, че държат да се покажат не като мракобесни диктатори, а като способни управници.

В хода на офанзивата на талибаните се появиха клипове с насилие, извършвано от талибаните в страната. Движението реагира гневно, но не просто в "Туитър", а и на среща с представители на ЕС, където (според говорителя на политическия кабинет Мохамад Наим) клиповете са наречени "фалшиви" и насочени срещу движението, "посветено на човешките права в светлината на ислямските ценности и националните интереси".

2/2 في هذا الصدد.كما تم بحث حقوق الانسان والفيديوهات والتقارير المزيفة ضد الإمارة الإسلامية.وقدصرح وفدالإمارة الإسلامية بأنناملتزمون بحقوق الإنسان في ضوءالقيم الإسلامية والمصالح الوطنية.وعلى المنظمات الدوليةلحقوق الإنسان الحیاد التام والتحقیق الشامل للحوادث قبل نشرالتقارير حولها.

- Dr.M.Naeem (@IeaOffice) July 26, 2021

Шахин потвърди в интервюто за Би Би Си, че правото на образование, здравеопазване, социален и културен живот ще остане непокътнато. Има малки знаци, че това ще е трудно изпълнимо. В Балх по радиото не може да звучи поп музика (но реклами - може), откакто талибаните са на власт. И по данни на "Ню Йорк таймс" отпреди месец има данни за места, където музиката е забранена - освен религиозната. Критиците лъжели - страхът бил вътре в хората, а не наложен от движението.

По думите на Шахин ще има "корекции" на всички грешки от миналото, от които гражданите са се оплаквали. В медиите, по думите му, "ислямското правителство ще държи медиите свободни, за да критикуват когото и да било" и да има "свобода на словото", могат да се поставят и самите талибани под въпрос. "Разбира се, ако не са критични, как ще се поправим?" Как ще изглеждат обаче медиите? Изображенията на живи същества по телевизията например бяха забранени по религиозни причини, заедно с всякакви илюстрации на написано съдържание, при предишното управление на талибаните.

Мъжете не можеха да бръснат брадите си, но жените бяха много по-тежко засегнати, защото нямаха достъп до работа, нито училище (след 10-годишна възраст), между 1996 и 2001 г. Нямаха възможност да излизат сами без придружител мъж и трябваше да покриват лицата си.

На теория лицето, което държат да покажат талибаните в момента, е друго. Жените могат да ходят на работа, на училище и в университет при едно условие - ако носят хиджаб. Попитан за начина, по който задължително ще бъде покривана главата, той обясни, че не е задължително да се носи бурка (цялостно покривало на лицето с мрежа за очите) или никаб (с процеп), това са само видове покривала; които искал, можел да носи тях, а който не искал - хиджаб.

Our female presenter is interviewing a Taliban media team member live in our studio @TOLOnews #Afghanistan pic.twitter.com/G6qq1KWKOH

- Miraqa Popal (@MiraqaPopal) August 17, 2021

Шахин обясни и че "правата и достъпът на жените до образование ще са в по-добра позиция, отколкото в миналото". Тук той изпадна в противоречие, след като, попитан дали жените ще могат да напускат сами, обясни, че всъщност за тях не е имало проблеми при предишната власт. Специално за достъпа на момичета до образование днес реагира и УНИЦЕФ - според организацията представители на талибаните са изразили подкрепа за него в последните дни.

В отделни населени места под контрола на талибаните се съобщава в последните седмици, че жените в центъра носят основно бурки, а таксиметровите шофьори имат указания да отказват курсове за непридружени.

Талибаните отричат да са оказвали каквато и да било принуда, но тези уверения не успокояват жените, особено в градове като Кабул или Мазар-и-Шариф, с трудно отстояваните им придобивки, докато не видят по какъв начин ще удържат на думата си.

Засега градската общественост в Кабул опитва да дава положителни сигнали - по известния частен телевизионен канал Tolo News днес се върнаха водещите жени, след като от съображения за сигурност "слязоха" от ефира на всички афганистански канали при падането на Кабул; в "Туитър" дори се появиха кадри как жена интервюира представител на талибаните.

При предишното управление на талибаните крадци губеха ръцете и краката си. И това можеше да става на улицата, за назидание - разказите на преживели режима на талибаните не оставиха много съмнение у международната общност. Тогава талибаните се оплакваха, че Червеният кръст им отказвал да праща хирурзи, за да ампутират ръце и крака, и затова нямали избори и трябвало да става публично, с насилие и болка.

Пред Би Би Си Шахин обясни, че система с три вида съдилища ще гарантира правото на справедлив процес. Попитан от Хаким дали жените ще могат да работят в тях, той не отговори направо.

За рязането на ръце и публичните екзекуции (и убиването с камъни) на "престъпници", които според талибански командири са част от закона и реда, Шахин обаче на практика не можа да отговори. Всичко зависело от съдилищата, които трябвало да решат наказанията. "Не мога да кажа" сега дали ще има такива присъди, каза Шахин. На практика това означава, че може да се убиват хора с камъни, ако съдът реши.

Друго разследване на Би Би Си показа, че в някои малки населени места талибаните още не са налагали наказания като отсичане на крайници, но ги приемат спокойно, като част от шариата и следователно като допустими.

Докато движението отказва категорични отговори, нито едно от твърденията му не може да бъде проверено. Талибаните ще трябва да се справят с притесненията на жителите в Кабул: дори хората да разбират, че няма да бъдат убити, се чувстват лишени от свободата си.