Живот без гориво: Венецуела се върна към платноходките и велосипедите
Езерото Маракайбо, люлка на венецуелската петролна индустрия, се сблъсква с парадокса да живее без гориво: Рибарите са принудени да използват платноходки, а шофьорите на автобуси - да въртят педалите на велотаксита, разказва Франс прес.
Франклин, мършав 28-годишен рибар с мускулести ръце, се отдалечава на зазоряване от брега с малкия си плавателен съд. Той сам си е направил греблата и най-вече подвижната двойна мачта. Платната му са от найлон или от чаршафи.
| "Използваме платна, тъй като няма бензин", обяснява той, докато изгребва водата, която се просмуква в лодката му. |
Няколко часа по-късно Франклин е извадил от водата седем сребристи горбила (вид бяла риба - бел. ред.) и поема обратно към селото Пуертос де Алтаграсия, разположено на около 50 км югоизточно от Маракайбо, вторият най-голям град във Венецуела.
Пътят назад е дълъг, тъй като разстоянието, което е изминавал с двигателя за няколко минути, сега му отнема повече време. Франклин може да разчита само на вятъра и на ръцете си, но казва, че се свиква..
Успява да продаде пет от рибите и запазва две, за да се нахрани със съпругата си и двегодишния им син.
Някои от колегите му са инсталирали маломерни витла за малки двигатели, които заместват мощните извънбордови мотори. Това самоделно приспособление позволява да се лови риба с много по-малко гориво. За едно излизане са достатъчни 4 литра вместо 20 при класическите двигатели.
Бензинът някога е бил безплатен или много евтин във Венецуела, но сега е рядкост и се продава за до 2 долара за литър, което се смята за прекомерно висока цена, отбелязва АФП.
Венецуела регистрира спад на брутния вътрешен продукт (БВП) от 80% за последните осем години. 65% от домакинствата живеят в бедност. Добивът на петрол се е свил от 3 млн. барела дневно до малко над 500 хил. барела. Капацитетът на рафинериите е намалял заради липса на инвестиции и поддръжка.
Правителството обвинява международните икономически санкции, че са блокирали производството. В момента страната е принудена да внася бензин.
Рибарите често взимат назаем гориво от продавачите на риба, разчитайки на добър улов, при който могат да заработят 25 долара. Понякога обаче се връщат с почти празни ръце и не могат да покрият разходите си.
Живот на педали
При целия недостиг повечето кладенци и петролопроводи са стари и зле поддържани и често стават аварии.
По данни на неправителствената организация "Асул амбиенталистас" (Azul Ambientalistas) в езерото, където петрол се вади от 1914 г., има 25 хил. километра петролни тръбопроводи.
Заради недостига на гориво в Маракайбо микробусите и автобусите са отстъпили място на велотаксита - велосипеди, които са преоборудвани в триколки с педали.
28-годишният Мануел, чиято съпруга очаква първото им дете, е карал 50-местен автобус. Сега разчита на силата на прасците си, за да върти педалите. Собственикът на автобуса е закрил фирмата заради липса на бензин.
Ендер Урданета, който е на 51 години, е член на боливарската милиция и с гордост носи баретата си. Той обаче също кара велосипедно такси, тъй като инфлацията е орязала доходите му.
"Излизам от време на време, тъй като се нуждая от пари, за да купувам лекарства за жена ми. Тя е с един бъбрек и вече не може да работи. Повече от година правя това", казва Урданета.
Въпреки че се оплаква от болки в гърба, той не иска да напуска Венецуела, както направиха над 5 милиона негови сънародници през последните две десетилетия. В търсене на по-добър живот един от шестима венецуелци емигрира. Само в съседна Колумбия са се преместили над 1.8 млн. венецуелци. /По БТА