Очаквано или не, талибаните превзеха Афганистан светкавично. Те действително имаха присъствие на терен и и контрол в райони на Южен Афганистан и преди началото на изтеглянето, а армията на страната не е спирала да се бори с тях.

Изминалите няколко месеца - и особено периодът от началото на лятото - обаче преобърнаха страната много по-бързо, отколкото САЩ твърдяха, че очакват. Основният импулс дойде от изтеглянето на американските сили след 20 години; САЩ и западните им съюзници влязоха в Афганистан, за да свалят талибаните заради терена, който предоставят на извършилата терористичните атаки с над 3000 жертви в Ню Йорк "Ал Кайда".

От затънала в корупция и неефективно управляваща, но международно призната администрация светът преминава към работа с режим, който се намича "емирство" и който вече е обвиняван, че се връща към репресиите от предишното си управление през 1996-2001 г. Как ще изглежда този режим 20 години по-късно, може би ще се разбере едва след изтеглянето на САЩ, но и тогава светът вероятно ще има повече въпроси, отколкото отговори.

През 1999 г. Съветът за сигурност на ООН обозначи талибаните като терористи. Как Афганистан падна в ръцете им за седмици, а ръководителите им се превърнаха в господари на страната и нейни бъдещи управници?

Американският президент Джо Байдън обявява, че военните на Съединените щати се изтеглят след 20-годишната си мисия - най-дългата война на САЩ. Идеята е процесът да бъде завършен до 11 септември, когато се навършват две десетилетия от атаките в Ню Йорк.

Решението е съгласувано и със съюзниците, а това означава, че от Афганистан си тръгват и българските сили.

Това е резултат от споразумение с талибаните от февруари 2020 г., сключено от администрацията на предшественика на Байдън, Доналд Тръмп. Първоначално изтеглянето бе замислено до 1 май (и талибаните приемаха това), но срокът бе удължен.

Започва офанзива на талибаните в югозападната провинция Хелманд (със столица Лашкар Гах) и други райони на страната, включително (седмица по-късно) в района на столицата Кабул.

На фона на зачестяващи атаки САЩ допускат отлагане на изтеглянето, въпреки че Байдън е против продължаване на войната. Междувременно в края на юни започва офанзивата на талибаните на север, където те нямат силно присъствие и където са основните бастиони на съпротивата срещу тях.

Към 22 юни те вероятно владеят 50 от близо 400 района на Афганистан по данни на ООН.

Американските сили се изтеглят от авиобазата в Баграм, на 25 км северно от Кабул. Това е не просто символичен, а и фактически край на активната им намеса в Афганистан, тъй като в Баграм е и най-голямата им база в страната. Кабул получава пълен контрол над нея и уверява, че може да се защитава.

Талибаните заявяват готовност да представят предложение за мир на афганистанското правителство още през август. Преговорите с Кабул са сред ангажиментите, поети от талибаните съгласно мирното споразумение със САЩ.

Офанзивата на север междувременно дава плодове, след като над 1000 военни бягат от Афганистан през границата с Таджикистан.

Започва офанзива срещу Кандахар, втория по големина град в страната, родина на талибаните.

Тяхна делегация пристига в Москва, която иначе смята движението за забранено.

Талибаните бележат важен успех по границата с Пакистан, който им дава контрол върху част от търговията и нов източник на приходи.

Близо половината от районите на страната вече са в ръцете на талибаните. Това са около 200 района - т.е. превзели са 150 за месец.

Към този момент те нямат траен контрол над нито една провинциална столица; само две седмици преди това краткият им успех в един от 34-те центъра на провинции се превръща в световна новина.

САЩ обещават, че ще се включат към усилията за отблъскване на талибаните с въздушни удари. Междувременно делегация на талибаните пристига в Китай.

Стратегията на талибаните видимо се е насочила към овладяване на провинциалните столици, за важни центрове като Кандахар, Хелманд и Лашкар Гах се водят сражения с въоръжените сили на Афганистан. Кабул уверява, че избраният подход за отдалечените райони е "тактическо отстъпление" и те биват "оставяни" на талибаните, но това позволява прегрупиране и мобилизиране на военни към големите градове.

Пада първата столица на провинция - Зарандж, по границата с Иран. Това е центърът на незаконната миграция на запад (т.е. към Иран и потенциално към Турция, а за някои от бягащите - и към Европа).

Талибаните овладяват Кундуз - петия най-голям град на страната и четвърта тяхна провинциална столица, превзета за по-малко от 48 часа.

Този успех е важен не само заради връзката по магистрала с Кабул и ролята на Кундуз в регионалната търговия. Талибаните вече държат по-голямата част от севера, включително от граничните пунктове с Узбекистан и Таджикистан.

ЕС споделя оценката, че около 2/3 от територията на Афганистан вече е при талибаните. Русия обявява две военни учения край границите на централноазиатските страни.

Падат два от най-оспорваните градове - Кандахар и третият по големина Херат, заедно с редица други провинциални столици. САЩ изпращат военни, които да евакуират посолството в Кабул.

От Афганистан идва предложение за подялба на властта, но талибаните го отхвърлят, ако президент съгласно него е заемащият тогава поста Ашраф Гани.

САЩ допускат падане на Кабул до месец, след като първоначалната оценка е била за шест, а по-късно през август - за три.

С Мазар-и-Шариф - важен исторически град на север - и Джалабад на изток всички големи градове в Афганистан се оказват в ръцете на талибаните без столицата Кабул. Те владеят и всички гранични пунктове. Кабул е обкръжен.

Талибаните навлизат в Кабул от всички страни. Започват преговори за мирно предаване на града; в началото движението се въздържа да изпраща бойци в центъра, но след обяд го прави с аргумента, че полицията и армията са изчезнали и някой трябва да поддържа реда и сигурността.

Президентът Гани бяга с хеликоптер (по-късно се потвърждава, че е пристигнал в Обединените арабски емирства). Дни след това "Блумбърг" твърди, че бягството му е провалило договаряно в Доха споразумение, чиито подробности са обсъждани и при пристигането на талибаните в Кабул.

Талибаните влизат в президентския дворец в Кабул и заявяват, че няма да има преходно правителство, за каквото се говори часове по-рано.

Над 60 държави (към които се присъединява и България) призовават да се позволи на афганистанците и чужденците да напуснат страната, ако искат.

САЩ поемат контрола на летището в Кабул, където цари хаос, а западни граждани и афганистанци, работили за САЩ и коалицията (както и други изплашени от талибаните), се стичат за евакуация. Според талибаните войната е приключила. Байдън защитава решението си за изтегляне.

Евакуацията се води хаотично, но полетите, с които се осъществява, се възобновяват. Талибаните започват да разполагат сили около летището в Кабул и да не допускат част от опитващите да избягат от страната.

На пресконференция обещават управление, различно от това през 1996-2001 г. - без заплахи за никоя друга държава по света, без репресии, с права за жените и без търговия с наркотици. Само ден и половина по-късно изключват възможността в страната да има демокрация.

Западът успява да забърза евакуацията на свои граждани и афганистанци, но талибаните не допускат до летището дори хора с валидни визи.

Един от лидерите на талибаните пристига в Афганистан. Започват първите протести срещу властта им. Съобщава се и за продължаващата съпротива срещу тях в Панджшир, където първият заместник на Гани се обявява за президент.

МВФ спира помощите за Афганистан, САЩ им отказват достъп до резервите на централната банка (които се намират на американска територия).

Потвърждава се, че талибаните водят операция за залавяне на афганистанци, сътрудничили на НАТО или предишното правителство. Данните в изготвен за ООН доклад - които потвърждават съобщения от предходните седмици - показват, че талибаните вече нарушават обещанията си.