За двете седмици, откакто талибаните овладяха Кабул, това се случи повече от веднъж - сигнали за злоупотреби с жени, насилие над мирни жители, етнически преследвания и много други. От ръководството на талибаните заявяват, че ще проучат случаите и не допускат насилие срещу афганистанците.

Всичко това може да е част от двусмислените, скриващи истинските мотиви реакции на талибаните; може обаче и да е функция от разнопосочните интереси в движението - от политическото ръководство до сражавалите се бойци. Веднъж стигнали до властта, те ще трябва да съумеят да поддържат представата, че са единна, сплотена организация, а не просто бранд на десетки хиляди дълго сражавали се с една цел ислямисти, ако искат да оцелеят.

Сблъсъкът на талибаните с местния клон на "Ислямска държава" - съставен в немалка степен от бивши бойци на движението - и кървавият атентат на летището в Кабул от тази седмица извикват сложния въпрос с единството в групата. За 20 г. талибаните не са се разпаднали; сваленото от САЩ движение дава голяма автономия на местните "структури", а по-късно, когато през 2015 г. назрява напрежение за това кой трябва да поеме властта, организацията поема контрол върху въпросите на единството.

Лидерът Хайбатулла Ахундзада набляга на консултативното вземане на решения - много различно от стила на молла Омар. Движението оцелява, като преминава през много трудности и дори компромис с "врага" (САЩ). Овладяването на Афганистан обаче поставя под въпрос как ще се отразят на бъдещото им управление разнородните интереси вътре в групата, когато новата цел е да се разпредели властта в държава.

Какво се знае за разделенията, от които сравнително потайните талибани тепърва ще трябва да изковат еднородна власт над 38 млн. души? Следва обобщение на известните хипотези.

Тамим Асей, основателят на Института за война и мирни изследвания в Кабул, отбелязва, че талибаните са "хетерогенна организация тип "чадър" за различни фракции, които действат под едно и също име". "Чадърът" е организация, контролираща или организиращ дейността на други организации със сходна цел. Това е термин, който използва и бившият военен с опит в Афганистан Метин Гюрджан (днес - съосновател на партията на бившия турски вицепремиер Али Бабаджан). Според скорошна негова оценка талибаните включват между 20 и 25 групи.

От политическото ръководство (каквото талибаните нямаха до средата на миналото десетилетие) и кръга на преговарящите от Доха до структурите (съветите) "по места", бойците и терористичната мрежа "Хакани" - наброяваща до 15% от силите им и със собствен дневен ред - всички тези аспекти помогнаха на талибаните да стигнат дотук.

Застрашено ли е единството сега, когато целта е постигната? Въпросът с "Ислямска държава" поставя въпроса за сплотеността и защото "Хакани" е служила както за връзка с "ИД - провинция Хорасан", така и с "Ал Кайда", от която Западът очаква талибаните да се разграничат.

В последните години талибаните са разделени между групата, командваща бойното поле, и политическото ръководство, което участва в мирните преговори в Доха, пише американското обществено радио NPR. "Талибаните имат разделения и разломи, но действат като общо движение," казва Картър Малкасиън, историк, за медията.

Според изследователя Ананд Гопал "талибаните не са монолитна организация" и ако говорителите като Сухейл Шахин са "по-космополитни" и с се променили, крилото, което е прекарало по-голямата част от изминалите в 20 г. в битка, едва ли се променило толкова.

Според Гопал в тази ситуация надпреварата за позиции тече. Кой ще вземе конкретни министерства? Как ще се балансира между искащите отмъщение и другите, между сражавалите се (и понесли загуби) в последните две десетилетия и останалите? Част от талибаните са загубили членове на семействата, убити в хода на конфликта, и те по-скоро ще искат отмъщение.

За "вътрешно разделени" талибани говори и фганистаският журналист Билал Саруари, който наскоро напусна Кабул. По думите му новото поколение бойци е разделено как трябва да управлява - с мека ръка или с железен юмрук.

Новото поколение бойци са същевременно силно повлияни от организации като "Ал Кайда"; по-добри бойци са. Политическото крило има по-интензивен контакт със света, разбира по-добре нуждата от легитимност и външно финансиране.

Талибаните имат "история на вътрешни борби между различните групи", а това може да направи новото правителство неустойчиво в дългосрочен план, пише Джесика Танея за EUObserver. Политическото бъдеще на организацията не е непременно бляскаво; фракции на талибаните вече са влизали в конфликт за средства.

Разделението в редиците бе илюстрирано и от прикриването на смъртта на лидера молла Омар в продължение на две години - предаването на властта бе белязано от недоверие към приемника, който освен това се сблъска с гнева на множество високопоставени членове в организацията, като стана част от мирните преговори с пакистанските служби.

Според Танея то е илюстрирано и от необичайния избор на лидер; Хайбатулла Ахундзада, с ограничен политически и полеви опит, пое властта след убийството на приемника през 2016 г. Изглежда, задачата му е била да укрепи политическите позиции на движението (и част от това е привличането на Шер Мохамад Абас Станикзай, политолог), изпратен в политическото бюро на талибаните в Доха.

Уравнението може да се обърка от Абдул Гани Барадар, заместник-ръководителят на талибаните и който може да е нов президент. Авторът го нарича "пионка" на армията и службите в Пакистан, която трябва да се меси във вътрешните работи на движението. Предвид мълчаливата подкрепа за движението досега толкова дълги години автономията на талибаните е под въпрос и вече има оценки, че то скоро няма да може да контролира "бунтуващите се" кадри.

Говоренето за фрагментация на талибаните е просто част от тактиката "разделяй и владей", използвана спрямо една по-скоро сплотена група, смята Андрю Уоткинс от Института на Съединените щати за мира. Според този, публикуван през 2020 г. анализ няма основание в реалността да се смята, че "хардлайнери" сред талибаните ще избягат при "Ислямска държава". В действителност това се случва в последните месеци.

Уоткинс е на мнение, че още от свалянето си от власт талибаните са описвани като хлабава мрежа с тенденция към "фрагментация", без йерархия, с разделения между някои регионалните съвети и "централния" в Куета, Пакистан. Експертните оценки действително показват движението като гъвкаво, адаптивно и полицентрично, с конкуренция за властта, но мисленето, че военният натиск и опитите да се раздели движението с инструменти като инициативи за помирение ще проработят, е по-скоро пожелателно.

Дори в този скептичен към сценариите за разделения в талибаните анализ се признава, че те имат "хлабава мрежа", в която местните съвети традиционно са преследвали собствени цели от свалянето на режима през 2001 г.

Изследването не разглежда въпроса дали е възможно талибаните да се фрагментират и това да ги отслаби, докато са на власт. В условията на хипотезите отпреди падането на Кабул (че единството на талибаните може да се подтави пос въпрос от силен военн натиск или от преговорите в Доха) авторът смята, че най-голяма възможност за разпад има, ако лидерът не мже да защити интересите и загуби капацитета да гарантира оцеляване. Предстои да се види дали по-голяма опасност за единството им е военното време или "държавното".