Твърди се, че германците са много загрижени заради промените в климата и настояват за решителни мерки в негова защита. По тази причина темата стана и една от ключовите в сегашната предизборна кампания в Германия. Но какво конкретно са готови да променят в живота си германците и колко повече биха плащали в името климата, природата и екологията? Какво повишаване на цените би било приемливо за тях? И дали са биха били склонни да пътуват по-малко с автомобил или със самолет?

Две съвсем актуални проучвания на общественото мнение дават отговорите. Те са направени от демоскопския "Институт Аленсбах" и от висшето училище "ФОМ".

И двете допитвания показват еднозначно: идеята за целенасочена борба срещу глобалното затопляне се ползва с широка подкрепа в германското общество. Както сочи проучването на института "Аленсбах", само 13 процента от запитаните не вярват, че промените в климата са предизвикани от човека. А от допитването на "ФОМ" се разбира, че едва според всеки пети разговорите за екологична криза са преувеличени. Същевременно 74 процента са на мнението, че ако човечеството не промени нищо в поведението си, рискува голяма екологична катастрофа.

Учените от "Аленсбах" са разделили анкетираните на три групи. Първата (27 на сто) бие тревога, определя защитата на климата като висш приоритет и настоява за незабавни действия. Втората (34 на сто) смята, че трябва да се действа балансирано и без бързане, и е сигурна, че човечеството ще се справи с проблема. Третата (17 на сто) се съмнява в сериозността на екологичната криза и предлага да се взимат мерки едва след другите държави.

Така като цяло излиза, че мнозинството - 60-75 процента - е убедено, че трябва да се действа. Но как точно? Анкетираните от "Аленсбах" са на мнението, че и всеки потребител трябва да участва в защитата на климата, но това трябва да е на първо място задача на политиците и на предприятията.

От предложените в допитванията мерки анкетираните посочват най-често залесяването, финансирането на разработки за създаването на екологични двигатели и на нови видове горива за отопление, топлоизолацията на жилищата и поставянето на слънчеви колектори, форсирането на добива на енергия от възобновяеми източници, разширяването на мрежата от велоалеи. 47 на сто подкрепят отказа от въглища като източник на енергия, а 43 на сто са съгласни да поскъпнат самолетните билети.

Същевременно само 16 на сто биха приели цените за отоплението и горивата да се повишат. На директния въпрос на института "Аленсбах" за какво запитаните биха били готови да плащат повече заради опазването на климата, само 9 процента казват, че са съгласни цените на бензина и дизела да се повишат осезаемо, а 33 на сто биха приели незначително поскъпване. Сходно е и отношението към цените на отоплението и електроенергията, а още по-малко хора биха приели увеличаването на данъка за собствениците на автомобили.

Все пак има немалко стоки и услуги, за които германците са готови да плащат повече в името на климата. На първо място са месото и колбасите - 34 процента са готови и на съществено увеличение на цените им, а 45 на сто - на по-малко повишение. За това вероятно роля играе и обстоятелството, че промишленото животновъдство е смятано не само за вредно за климата, но и все повече е критикувано в Германия заради нехуманното отношение към животните. Освен това расте популярността на идеята за подкрепа на местните производители, които са готови при по-високи цени да подобрят условията за отглеждане на животните.

Освен това германците са съгласни да плащат повече или малко повече за доставяните по море с висок разход на гориво екзотични плодове, за млечните продукти (което също е свързано с условията за отглеждане на животните), за самолетните билети, както и за дрехите - за да не се внасят от далечни страни с евтина работна ръка, а да се произвеждат по-наблизо.

Като цяло около една трета от жителите на Германия са готови да плащат доста повече за стоките и услугите в името на опазването на климата, докато над 50 процента от запитаните са на мнението, че тази борба не трябва да води до повишаване на материалното натоварване на потребителите.

Същевременно обаче 57 процента казват, че в делника си се стараят да причиняват по-малко щети на климата: 66 процента икономисват електроенергия, а 59 на сто се стремят да купуват икономични електроуреди за дома. Запитаните посочват и че зимно време поддържат по-ниска температура в жилището за намаляване на разхода на отопление, по-малко ползват автомобили, намаляват консумацията на продукти от далечни страни, избягват пътуванията със самолет и редуцират консумацията на месо.

Изводите в проучването на института "ФОМ" са сходни: готовността на германците да променят или поне да коригират начина си на живот заради климата е факт. Запитаните искат да намалят разхода на електричество за осветление (69 процента), да пестят вода (67 процента), да приемат по-ниски температури в дома през зимата (57 процента), да ползват повече велосипед или да ходят пеша (56 процента), да не пътуват със самолет през ваканцията, а да я прекарват в региона (38 процента) и да се откажат от месото (35 процента).

Така от двете проучвания излиза, че готовност да плаща повече за стоките и услугите заради защитата на климата проявява немалка част от германците, но все пак не основната, и очевидно по-добре обезпечената. Докато масовото пестене на енергия вече очевидно се е превърнало в общонационална тенденция.