На една от малкото известни снимки на върховния водач на талибаните Хайбатулла Ахундзада той се е вторачил право в камерата - безизразно лице между бял тюрбан и дълга сива брада.

Докато ислямисткото движение обяви новото си правителство във вторник, след като си върна властта след изтеглянето на Съединените щати, мистериозният Ахундзада си запази ролята на върховен водач с последна дума за политическите, религиозни и военни въпроси на групата, която държи от 2016 г.

Твърдолинеен духовник, чийто син бе атентатор самоубиец, Ахундзада прекара по-голямата част от времето си като лидер в сенките; оставяше други да водят в преговорите, чийто резултат бе изтеглянето на САЩ и съюзниците им от Афганистан след 20 г. жестока война.

Дори основни подробности като възрастта му се потвърждават трудно. Смята се, че е на около 60 години. Някои анализатори, изучавали талибаните, същевременно смятат, че е бил насочващата ръка, справял се е с разделенията в движението и е управлявал работата със съюзници и врагове преди военната победа. "Чрез ловкост, чрез измама, чрез манипулация и трпение той успя да върне талибаните на власт," казва Рохан Гунаратна, професор по изследвания на сигурността в сингапурския технологичен университет "Нанян".

Други обаче го смятат за по-скоро декоративен, избран като компромисен кандидат в смутно време за движението, докато истинската власт е у военните групи на талибаните. "Много малко информация е достъпна за него. Никога не го виждате да казва нищо публично. А в съчетание с обстоятелства около назначаването му това подхранва аргумента, че е просто формално на власт," заяви Раджешвари Кришнамурти, експерт по сигурността в Южна Азия в Института за изследване на мира и конфликтите, мозъчен тръст в Ню Делхи.

Роден в стриктно религиозно семейство във втория по големина афганистански град Кандахар, Ахундзада е член на талибаните от първите години, когато движението се появява в обграждащата града провинция Хелманд от пепелта на афганистанската гражданска война. Когато талибаните управляват между 1996 и 2001 г. със строга интерпретация на шариата, забраняваща на жените да работят и налагаща забрани като убиване с камъни, Ахундзада служи като ръководител на правосъдието на страната, смята ООН.

След американската инвазия на Афганистан и свалянето на талибаните след атаките от 11 септември "Ройтерс" ексклузивно съобщи, че че Ахундзада е избягал в Пакистан, за да преподава в джамия там в продължение на 15 години.

Колеги и студенти в тази джамия описват Ахундзада като прилежен привърженик на дисциплината и пламенен оратор. "Говореше с много сила за САЩ и войната и че не бива да се отказваме от джихада си," казва негов бивш ученик, като си спомня реч, изнесена от него на митинг в Куета през 2014 г.

Ахунзада не е очевидният избор, когато високопоставени членове на талибаните се срещат през 2016 г., за да назначат нов ръководител след смъртта на лидера молла Ахтар Мансур при американски удар с дрон. Макар да идва от голямото и могъщо племе Нурзай, в режима се смята по-скоро за тип изследовател, а не военен, за разлика от предходните лидери. Той обаче е и компромисна фигура между младия и неопитен син на покойния лидер на талибаните молла Мохамад Омар и Сираджудин Хакани, издирван от САЩ във връзка със смъртоносна атака срещу хотел в Кабул през 2008 г., казват източници на "Ройтерс" по това време.

Лидерът на "Ал Кайда" Айман аз Зауахири се закле във вярност на Ахунзада в аудиопослание онлайн скоро след като талибаните поеха властта, както писа и "Ройтерс"

За разлика от другите лидери на талибаните Ахундзада не е в санкционния списък на ООН. Синът му Абдуррахман обаче е извършил самоубийствен атентат в афганистанска военна база в Хелманд през юли 2017 г. според говорител на талибаните.

В началото на управлението си Ахундзада проведе реформи, укрепили влиянето му над бунтовническа организация, отслабена от разделения и дезертьорство. Той обаче избягваше вниманието. Единствената му снимка, която "Ройтерс" успя да потвърди, бе изображение във информационен фийд в "Туитър" на представител на талибаните през май 2016 г. Той е разпознат поотделно от няколко представители на талибаните, които отказват да бъдат назовани.

Това потайно съществуване води до постоянна спекулация за местонахождението и здравето му. Талибаните са толкова потайни, че смъртта на основателя на движението молла Омар през 2013 г. бе потвърдена едва две години по-късно от сина му.