"Ще те пратим на параолимпийски игри": само НПО застават срещу китайските компании, замърсяващи Балканите
Средносрочно и дългосрочно, с негативния си ефект проектите на китайски компании на Западните Балкани активно участват в процеса на отслабването на върховенството на закона и замърсяването на околната среда въпреки положителната роля за индустриалното производство и заетостта.
Неправитерственият сектор обаче е движещата сила в опитите проблематичен китайски капитал да бъде подложен на проверка и контрол и бизнесът от азиатския гигант да се съобразява с местното законодателство. Затова организациите се сблъскват със силен натиск и дори заплахи в търсене на справедливост.
Това сочи публикувано тази седмица изследване на ролята на китайските проекти върху околната среда в държавите от Западните Балкани. Според него, при пълната липса на диалог с местните власти, гражданските организации имат основна роля не само в наблюдението и съдебните дела срещу нелегална дейност, но и в ангажирането на местните общности.
"Късогледство е да се говори само за геополитиката"
Изследването с автор Мирела Петкова се публикува от платформата China Observers in Central and Eastern Europe (CHOICE) и цели да покаже как китайските проекти се отразяват на местните общности, здравето и качеството на живот в засегнатите региони. В списъка на разгледаните проекти са топлоцентрали в Тузла и Станари, Босна и Херцеговина, за магистралата между Бар и Боляре в Черна гора, за металургичния комплекс в Бор, стоманодобивния "Хестийл" и фабриката за губи на компанията "Линглонг" в Сърбия.
Посочените в изследването примери утвърждават впечатлението, че каквито и законови проблеми да създават китайските проекти, основен проблем е свързан със здравето. Топлоцентралата в Тузла, според данни на Центъра за екология и енергиката на базата на проучване на Световната здравна организация, за година причинява над 170 хоспитализации заради респираторни заболявания и загуба на 131 хил. работни дни. В Бор изследване на Института за обществено здраве в Сърбия сочи, че гражданите са в много по-голям риск от развиване на злокачествени тумори и при тях се регистрира по-високо ниво на смъртност заради нивата на индустриалното замърсяване. При допустими стойности от 350 микрограма на куб. метър серен диоксид на 4 август стойностите варират между 1969 и 3800 микрограма - до 11 пъти над нормата. След скандал с безвъзмездното предоставяне на обработваема земя за фабриката на гуми в Зренянин има и притеснения за възможно замърсяване на питейната вода.
В случая с черногорската магистрала проблем е промяната в коритото на река Тара, където се изхвърлят значителни отпадъци (защитен обект на ЮНЕСКО).
"Изглежда като късогледство, че стратегическите последици от китайската икономическа намеса в Европа обичайно се обсъждат основно през призмата на геополитиката и заплахите, произтичащи от секторите за сигурност и технологии," се казва в доклада, предвид въздействието на тези дейности върху човешкото здраве и местното управление.
Остава отворен и въпросът защо финансово нежизнеспособни проекти, нанасящи вреди на здравето и околната среда, се подкрепят от политическите лидери; Соня Ристеска, проектен мениджър за Югоизточна Европа от "Агора енергивенде" обяснява това със "страха от промените и страха от загубата на каквато и да било хватка върху определени интереси". Корупцията, свързана с поръчките, надделява в енергийния и индустриалния сектор в Западните Балкани, остават в сила и икономическите интереси. Местните се опасяват, че при завишени изисквания за околната среда инвеститорите биха си тръгнали.
Пренебрегват се и националното законодателство, и местното ниво
Западните Балкани не са изключение от тенденцията за отпечатъка на китайската икономическа дейност, особено предвид слабия контрол дали проектите отговарят на изискванията за околната среда. "Това означава, че освен ако съответната държава не прилага собствените си закони за околната среда, няма механизъм за наблюдаване и санкциониране при щети за околната среда."
Данните сочат, че компаниите, които управляват фабрики, депонират боклук или директно замърсяват околната среда, често не се сблъскват с никакви пречки. Китайски компании съзнателно са пренебрегнали местното законодателство, което в разгледаните случаи ги задължава да изготвят оценка за въздействие на околната среда, макар това да не важи за китайското.
Нещо повече, китайските компании съзнателно са оспорили съществуващите законови изисквания и са запазвали мълчание в случаи на съмнения, че се е стигнало до нарушения.
"Във всички разгледани случаи има действащо законодателство, което би позволило на държавата да изисква съобразяване с регулациите за околната среда, но то не се прилага."
В други ситуации специални закони се изготвят в полза на проектите или (и в трите сръбски примера) се класифицират като част от "националния интерес".
Изтъква се и липсата на дискусия с местните общности в районите, където се осъществяват проектите - диалогът за китайските играчи е основно с представители на националните правителства. Протести на неправителствения сектор и граждани остават напълно пренебрегнати. Липсва напълно комуникация на местно ниво и за това носят отговорност както "правителствата, така и китайските компании". Липсват не само публични консултации, а и достъп до "основна информация", макар този проблем да се наблюдава и по други свързани с климата въпроси на Западните Балкани.
Заплахите към гражданския сектор
Заради потайността на проектите щетите обикновено се установяват на късен етап. Основна роля в изобличаването на подобни случаи играят неправителствените организации; както местни активисти, така и граждани обвиняват основно правителствата.
Има два примера - в случая с черногорската магистрала и медния комплекс в Бор - в които китайските компании са избрали диалога. В голяма степен причината са били действия на правителствата, повдигнали въпроса за отпечатъка на проектите и заплашили със съд. Когато китайски компании обаче се ангажират с подобни обещания, местните активисти изразяват тревога, че целта им е просто да се съобразят със законодателство, което е трябвало да бъде спазено още от самото начало.
Ролята на активистите обаче върви ръка за ръка с усилията на властите да окажат натиск както върху тях, така и върху работниците. "Не можете да си представите" натиска върху работниците, които искат да ходят на протести срещу замърсяването, в Смедерево, цитиран е Никола Кръстич, координатор на движението "Тврджава". "Обаждат се на съпругите, децата им... хората силно се опасяват. Не само страх да не загубят работата си, но и физически страх, (да не бъдат) бити от някого."
В Зренянин Иван Живков, член на неправителствената организация "Граджански преокрет", разказва, че получил заплаха по СМС и макар номерът да не е бил скрит, полицията и прокуратурата не казали кой я е изпратил. Посланието е кратко: "Спри да лаеш и да шантажираш или ще те пратим на Параолимпийските игри." Подобни заплахи обаче са отправяни само от сърби. Натискът и автоцензурата в такава ситуация същевременно се подхранват от факта, че всички изброени проекти са в малки и средноголеми градове. В процеса участват и проправителствени медии, набелязващи активистите.