Избори, в които най-популярният политик е на власт, не се бори да бъде преизбран, а участващите не са достатъчно привлекателни, объркват германците тази седмица. При това вотът в най-голямата европейска икономика не е безинтересното упражнение по демокрация от последните години: развръзката е неизвестна, а неизбежно ще се отрази на Европа и на политическото и икономическото ѝ бъдеще - тема, която обаче не е на дневен ред за избирателите.

Германският канцлер Ангела Меркел често имаше водеща роля - приветствана от едни и критикувана от други - в реакцията на финансовата, мигрантската и коронавирусната криза. По други въпроси, например външнополитически или такива за бъдещето на ЕС и защитата на демократичните му ценности, тя често бе нападана заради предпазливостта си, особено във външната политика; привържениците ѝ наричаха това "стабилност". Скорошно проучване на Европейския съвет за външна политика показа, че Меркел все още се ползва с голямо доверие в икономически и финансов план, но не и в политически.

Най-голям за момента е шансът на социалдемократите, чийто кандидат-канцлер е финансовият министър Олаф Шолц. За целта той трябва да запази инерцията си.

Германия се управлява от "големи коалиции" вече 12 от 16 години управление на Меркел, а сега е силно вероятен трипартийният сценарий (имаше такъв опит през 2017 г., но преговорите се провалиха). Кандидат-канцлерът от нейните християндемократите Армин Лашет не изключва и "голяма коалиция" като досега, но в нея старшият партньор биха били социалдемократите, а вероятен канцлер - Шолц. Зелените и социалдемократите пък не изключват съюз с Левите, макар ГСДП да подчертават, че това няма да стане без подкрепа за трансатлантическите отношения, НАТО и ЕС (на които Левите се противопоставят).

От началото на септември до сега 15 проучвания на различни агенции дават между 19 и 21% на Християндемократичния съюз (ХДС). Преднината на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) се колебае между 25 и 27%, Зелените - 18-19 на сто. Следват либералните Свободни демократи и крайнодясната "Алтернатива за Германия" (средно по 11-12%), а последни са Левите с 6-7 на сто.

Така кандидатите ще трябва до последно да опитват да убедят германците. Електоратът, пред който се изправят, вече е различен от този преди четири години.

Германските избори се променят. Традиционната база на партиите се разпада; гласуващите съсловно, семейно и дори потомствено за социалдемократи или християндемократи намаляват. Подкрепата за предпочитаната от десетилетия партия вече не е безусловна, който и да е кандидатът - важни са и личностите. Между тях под американско влияние в политическия пейзаж се появяват повече дебати между основните лидери.

Партиите стават по-слаби, а лидерите - по-силни. Политическите партии вече не се състезават с идеологическите си програми, а с личностите - за пръв път те имат такава роля, каза старши изследователят и директор на берлинския офис на Европейския съвет за външна политика Яна Пулиерин в онлайн дискусия с български журналисти миналата седмица. "Народните партии", успявали да мобилизират големи общности, със силна електорална тежест, залязват.

Промените в нагласите обаче не са резки, отчасти защото населението се свива и застарява. Близо 60.4 млн. германци ще могат да упражнят право на глас, а това е с 1.3 млн. по-малко, отколкото на изборите през 2017 г. Над половината от тях са на възраст над 50 години. През 1987 г. 23% от гласоподавателите са били под 30 години; днес делът им е под 15 на сто. За "Дойче веле" Нико Зигел, управляващ директор на социологическата агенция "Инфратест димап" в Берлин, казва, че остава по-вероятно по-възрастните гласоподаватели да запазят предпочитанията си за конкретна партия; а те обикновено гласуват за християндемократи и социалдемократи.

Подобни промени сблъскват Германия с трудна равносметка: ако желае да развива икономиката си, тя трябва да приеме, че е имигрантска държава. След първата година и половина на пандемията гладът за трудови кадри се връща. За момента хилядите мигранти, стабилизирали населението в последните години, обаче преимуществено нямат право на глас, тъй като нямат гражданство. От под 5% преди половин век делът на чужденците в страната е набъбнал до 12 за последните 50 години според германската статистика; това означава, че близо една осма от хората, живеещи в Германия в момента, няма да гласуват, но присъствието им ще е фактор за избора на останалите.

Социалдемократите, които управляваха в коалиция с канцлера Ангела Меркел, водят в проучванията за пръв път от над десетилетие. Това отчасти се дължи на избора на опонентите им от партията на Меркел за кандидат-канцлер: разчитащ на умереността си, но непопулярен Армин Лашет, зад когото застана голяма част от ръководството на ХДС. След дни на спорове Лашет, лидер на ХДС, бе предпочетен от партията пред ръководителя на Християнсоциалния съюз (баварската посестрима партия на ХДС) Маркус Зьодер, който използва всяка възможност да покаже, че би бил предпочетеният кандидат.

Експерти виждат проблема в двусмислените му послания по време на кампанията (единствен той не посочи първата държава, в която би отишъл като канцлер, по време на дебатите), но и в серия гафове. Пример бяха уловените от камерите кадри, в които се смееше по време на изявление за опустошителните наводнения това лято. В медии и социални мрежи се появи язвителното "Лахахахашет".

Самата Меркел открито подкрепи Лашет по време на дебат в Бундестага едва миналата седмица, а бе несклонна да го направи. Канцлерът не е лидер на партията, откакто предаде поста на несполучлив наследник в опит да посочи следващия потенциален кандидат.

Междувременно Зелените получиха шанс да застанат на мястото му и получиха възможност да са първа политическа сила с искането за много по-твърди климатични политики и нов външнополитически подход, особено към заплахите от Китай и Русия; някои проучвания първоначално ги изведоха на първо място. Дебатите станаха терен за атака срещу досегашните коалиционни партньори - според Зелените въглищните централи трябва да затворят далеч преди 2038 г. Неопитността на собствения ѝ кандидат обаче попари надеждите на партията, срещу кандидата Аналена Бербок имаше и обвинения в плагиатство.

В тази ситуация отново изгря звездата на финансовия министър Олаф Шолц, около когото се съсредоточи и кампанията на партията. Често възприеман преди като нехаризматичен, той набра популярност както около бързата реакция на министерството му след наводненията, така и след дебатите, дали знак, че започва да приема гъвкавия и прагматичен стил на отиващия си канцлер. Обещава увеличаване на минималната заплата, стабилни пенсии и ускоряване на строителството в проблемния имотен сектор. Мотото му - "Шолц се захваща" (Scholz packt das an), отпраща към образа му на технократ, способен да изпълни всяка задача.

На Лашет не помогнаха опитите да свърже Шолц с тежкия скандал с компанията "Уайъркард" или с разследването за данъчни измами, по което Шолц ще трябва да свидетелства тази седмица.

Резултатът засега е преднина на социалдемократите с 3 до 5% пред християндемократите - позиция, каквато партията не бе имала от победата на Герхард Шрьодер през 2002 г. Компромисите в "голямата коалиция" с Меркел от последното десетилетие бяха стопили подкрепата ѝ и рискуваха да превърнат партията в трета политическа сила след консерватори и зелени.

От значение в голяма степен остава състоянието на икономиката. В сила са и традиционните разломи между по-богатата бивша Западна (където остават силни християндемократи, социалдемократи, зелени и либерали) и по-бедната Източна (където крайнолевите и крайнодесните набират повечето си последователи) Германия.

Климатът е водеща тема, доколкото досегашното правителство пое ангажимент за въглеродна неутралност до 2045 г. Както Зелените, така и Левите искат това да стане по-рано (а въглищните централи да спрат работа до 2030 г.); либералите искат отсрочка, крайнодесните отричат ролята на човека в климатичните промени. Въпросът е каква цена ще се плати в ежедневния живот - чрез сметките за електричество, предложенията на някои партии да ограничат скоростта по аутобаните и дори да се погрижат полетите на къси разстояния да станат нежелани или нелегални.

До каква степен ще влияе на гласуването външната политика и въпросът за бъдещето на Европа предвид централната роля на Германия? Скорошно изследване показа, че "най-маловажна (в предизборната кампания) е сигурността, а след това - Европа" в представителите на гласоподавателите, каза в отговор на въпрос на "Дневник" изследователят Пулиерин. Правилото е, че "не се печелят избори за външна политика освен през 2002 г.". Същевременно "политиците не успяха да обяснят на гласоподавателите защо вътрешната и външната политика са взаимно свързани".

Данните от последното проучване на ЕСВП показаха разминаване между начина, по който европейците виждат Германия, и начина, по който Германия вижда себе си.

Кандидатите да наследят Меркел обаче осъзнават тежестта на Германия в Европа: и Шолц, и Лашет прекъснаха кампанията си, за да се срещнат с френския президент Еманюел Макрон. Те обсъдиха с него пакета за възстановяване от пандемията, климатичните промени и отбранителната политика на ЕС. Който и от двамата да спечели, ще трябва да влезе в обувките на Меркел и ще се сблъска и с въпроса за лидерството в Европа, за което Макрон все повече претендира с оттеглянето на канцлера.