Лейбъристката партия на Великобритания може да е в застой, тъй като се готви за второ десетилетие в опозиция, но от другата страна на Ламанша сестринските ѝ партии се справят наистина доста добре.

Последният лявоцентристки лидер, повел на изборите, е Йонас Гар Стьоре, чиято Норвежка лейбъристка партия свали правителството, ръководено от дясноцентристите на Норвегия. Сега той се присъединява към социалдемократичните премиери на Швеция, Дания и Финландия, за да донесе пълен триумф на скандинавското ляво. На юг в Европа социалистите управляват Испания и Португалия. Ако социологическите проучвания са верни, следващият канцлер на Германия ще бъде социалдемократът Олоф Шолц.

В Италия демократичната левица има ключови министри - на отбраната, здравеопазването, заетостта и културата в правителството начело с технократа на технократите Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка. Дори в швейцарския кабинет - Федералния съвет - звездата е френскоговорещият социалист Ален Берсе, 49 г. Сякаш беше едва вчера времето, когато английските учени приветстваха възхода на националистическите популистки партии в Европа, основани на враждебност към мюсюлманската имиграция и Европейския съюз.

Още ги има, но парадоксът от последното десетилетие, започнало с финансовата криза и завършило с коронавирусната пандемия, е, че европейската левица се възроди.

Малцина във Франция смятат, че Еманюел Макрон може да бъде победен от уморената Марин льо Пен. Макрон също няма да бъде победен от някой от шестте леви кандидати - но на изборите за Национално събрание, които следват изборите за президент на Франция, избирателите може да оставят Макрон да вземе Елисейския дворец, а след това да изберат лявоцентристко (с елементи на зелено) мнозинство депутати да съставят следващото френско правителство.

Три причини обясняват това възраждане. Първо, пандемията и необходимостта да се направи "каквото е необходимо", за да се спре разрушаването на икономиките, да се възкреси кейнсианската държава като съществена за справяне с кризата.

Упорството, с което се налагаха мантрите на фискалната ортодоксалност, свиването на обществените услуги, заплатите и пенсиите в името на политиката на строги икономии, всички свързани с европейските дясноцентристки политици, сега изглежда странно.

Второ, необходимите решения за справяне с климатичната криза се предлагат отдясно само на думи. Преизбирането на християндемократи консерватори, които подкрепят автомобилната, инфраструктурната, и петролната индустрия.

Трето, изборът на вярващ в големите правителства и подкрепящ профсъюзите като Джо Байдън и поражението на националиста Доналд Тръмп повдигна духа и доверието на левия център в Европа. Тази политическа левица обаче подкрепя бизнеса и е готова да бъде много твърда за отношение на имиграцията извън Европа. Новият норвежки премиер, милионер, кара Тони Блеър да изглежда по-близък до Джеръми Корбин, такива са неговите пълномощни за свободен пазар. Освен това северните и германските съюзи се държат на дистанция от политиката и поддържат приятелските правителства, вместо да им диктуват.