Все пак на днешната среща бяха постигнати поне три пробива. Първо, разширяването за пръв път от години е в заключителната декларация ("ангажимент на ЕС за разширяване... срещу реформи") и този нюанс отпраща към постигането на консенсус в ЕС, че шестте държави от Западните Балкани все пак са част от бъдещето на ЕС (и това може да се заяви открито).

На срещата по време на българското европредседателство през 2018 г. въпреки балканския ъгъл, зададен от София, приемлива бе само думата "европейска перспектива". Това се повтори и в Загреб, за да се угоди на противници на приемането на конкретни държави и скептици за разширяването.

Второ, за пръв път испански премиер се включи на среща на Европейския съюз и Западните Балкани, откакто Косово обяви независимост през 2008 г. Испания, която (заедно още четири други членки на ЕС) не признава независимостта на Косово, възрази срещу приетата балканска стратегия на ЕС през 2018 г. по време на българското председателство, защото според нея не може концепция за "разширяване" да включва и Прищина.

Трето, Европейският съюз показа недвусмислен ангажимент към решаването на спора между България и Северна Македония или поне уреждането му по начин, който да не блокира процеса на разширяване.

Пробивите свършват тук. Потвърди се информацията от Брюксел, че е отхвърлено искането на Словения евролидерите да посочат "краен срок", в който да се ангажират с интеграцията на Западните Балкани. Словенският премиер Янез Янша предлагаше годината да е 2030 (след като обещанието за 2025 изглежда неизпълнимо), но много държави не се съгласиха. Освен Любляна за включването на дата се е застъпила и Виена, но без резултат. Според Янша обаче има съгласие между лидерите за "фокусиране върху европейската перспектива" на Западните Балкани в следващото десетилетие; освен това решението все пак да се спомене разширяването е "огромен стимул" за Западните Балкани.

💡 NOW AVAILABLE

➡️ Brdo Declaration#EUWBSummit2021

👇

- EU Council Press (@EUCouncilPress) October 6, 2021

В Европейския парламент също има сили, които поддържат задаването на нов срок. На среща на лидерите от партия АЛДЕ в Любляна например съпредседателят ѝ Илхан Кючюк, като домакин, поиска "повече диалог и по-малко конфронтация" и "пълна интеграция на Западните Балкани" до 2029 г. Паралелна среща на Европейската народна партия, в която се включи и бившият премиер Бойко Борисов, не посочи такъв срок.

Предложението за задаването на дати е било обречено от самото начало, след като германският канцлер заяви, че "не вярва в подобни решения, а в това да изпълняваме обещанията си" и в изпълнението на условията от Западните Балкани. Самият Янша се поправи в хода на пресконференцията и обясни, че нямал предвид краен срок, когато преговарял с колегите си, а ясен "график" за интеграционния процес.

По време на обиколката си на Западните Балкани седмица преди срещата "видях копнеж за присъединяване, но и напиращия въпрос кога ще стане", каза още Фон дер Лайен. "За мен е ясно - искам да се присъединят, защото знам, че ще е добре за тях, но и за нас, имаме общи интереси. Трябва да се оцени и докъде сме стигнали, и каква е целта."

По думите ѝ, независимо от нуждата от още реформи в региона, е необходимо и да се "признае постигнатото" до момента; да се работи за "силен икономически и инвестиционен план" и да се осъществи трайна промяна с насърчаващи дигитализацията проекти; и не на последно място, "да покажем на Западните Балкани колко много държим на тях и че сме любимият им партньор".

Председателят на Европейския парламент Шарл Мишел потвърди на заключителната пресконференция, че сред членове на блока има "разногласия" за приемането на нови държави и уточни, че изглаждането на различията предстои, включително в хода на Конференцията за бъдещето на Европа.

Засега компромисният вариант, като награда за постигнатите (макар и недостатъчни) реформи, е в предлагане на още средства в трудни икономически времена. Икономическият и инвестиционен план трябва да предостави "безпрецедентна финансова подкрепа" за региона в следващите 7 години. Това включва 9 млрд. грантове за икономическо възстановяване, зелен преход, регионално сътрудничество и конвергенция с ЕС, както и опити да се привлекат публични и частни инвестиции чрез гаранционния фонд за Западните Балкани с потенциал да достигнат 20 млрд. долара.

Друга тема, която може да подпомогне конвергенцията, е координацията в общата външна политика и политиката за сигурността, по думите на първия дипломат на ЕС Жозеп Борел.

Латвийският премиер Крисянис Каринш същевременно припомни за стереотипите, с които Европейският съюз продължава да мисли за държавите, на които още преди 18 г. обеща да са част от блока и с които дели обща история на европейския континент.

Австрийският му колега, канцлерът Себастиан Курц, бе по-конкретен, като предупреди, че ако ЕС "не предложи на региона реална перспектива, трябва да сме наясно, че други суперсили - Китай, Русия или Турция - ще играят тук по-голяма роля. Регионът географски принадлежи към Европа и има нужда от европейска перспектива".

Не това е мнението в трите държави, които най-ясно се противопоставят на разширяването. Франция, Дания и Нидерландия виждат в интеграцията на Западните Балкани риск да се повтори сценарият с прибързаното приемане на Румъния и България, довело до мигрантски вълни към Великобритания и настроило много британци срещу ЕС.

На другия полюс са Италия, Австрия и източноевропейски държави като Полша и Унгария.

Независимо от френската позиция съветник от Елисейския дворец казва за "Ройтерс", че Париж иска да "смаже колелата" на разширяването и да го върне в правилното русло, като се помогне за решаването на регионални спорове.

Потвърждение на тази позиция се вижда в двете срещи, организирани от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Едната е с българския президент Румен Радев и македонския премиер Зоран Заев, а другата - със сръбския премиер Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти. Към последните двама (чиито кабинети потвърдиха срещата) послание имаше и Борел, според когото те трябва да "оставят настрана различията".

След днешните срещи на Радев и Заев Мишел и пленарните заседания на всички лидери Мишел заяви, че на срещата ЕС и партньорите му са добавили фокус върху "въпроси на малцинствата". Това е явна препратка към България и Северна Македония, доколкото думите на Радев след разговорите със Заев се отнасяха именно за определящите се като българи в Северна Македония.

И Янша изреди в списъка на отворените въпроси на Балканите както конфликта на Сърбия и Косово, така и спора на България и Северна Македония. Той каза, че трябва да се върни към напредък по споровете, но рамката на разширяването трябва да е над тях, тъй като в противен случай всяка седмица може да излизат противоречия и това да застраши процеса.