Коалиционни интриги, министерски рокади и оставки - политическият хаос в Румъния в последните седмици се засилваше. Във вторник се стигна и до неговата кулминация: правителството на националлибералния премиер Флорин Къцу, което управлява от едва девет месеца, падна след вот на недоверие, иницииран от опозиционната Социалдемократическа партия. Така Румъния отново остана без правителство - в пика на четвъртата ковид вълна, която доведе до препълнени болници и близо 15 хиляди нови инфекции среднодневно.

Вотът на недоверие мина с над 90 процента от гласовете на присъстващите в залата депутати. Още две партии - крайнодесният Алианс за обединение на румънците и зелено-либералният Съюз за спасение на Румъния, също бяха поискали подобно гласуване.

Румъния се намира в абсурдна политическа ситуация. След парламентарния вот, който се проведе миналия декември, страната за първи път от 2012 година насам разполагаше с управляващо мнозинство, което не е в противоборство с президента на страната. Бившият президент Траян Бъсеску и настоящият Клаус Йоханис години наред водеха война със социалдемократите, които се осланяха на националистическа и антиреформистка политика. Правомощията, които конституцията на Румъния дава и на правителството, и на президента, от десетилетия водят до политическа блокада. Конституционна реформа така и не бе проведена.

От 2012 година насам в Румъния се смениха 17 министър-председатели и 13 правителства. В политиката на страната, белязана от буксуващи реформи и тежки социални проблеми, едно нещо е стабилно - нестабилността.

Миналогодишните парламентарни избори създадоха условия това да се промени. Близката до президента Йоханис Национална либерална партия успя да сформира коалиция със зелено-либералния Съюз за спасение на Румъния и партията на унгарското малцинство Демократичен съюз на унгарците в Румъния. Новият кабинет на Флорин Къцу представи амбициозна програма за реформи, основно в публичната администрация и правосъдието.

Оказа се обаче, че националлибералите и представителите на унгарците не са толкова заинтересовани от антикорупционните мерки, деполитизирането на публичната администрация и закриването на специалното звено за контрол и наказания на независими прокурори и съдии, създадено през 2018-а от социалдемократите и редовно критикувано от европейските институции.

Напрежението между коалиционните партньори ескалира през август, в резултат от което премиерът Флорин Къцу уволни правосъдния министър от Съюза за спасение на Румъния. А партията му напусна управляващата коалиция.

В редиците на управляващите националлиберали също се води борба за надмощие. В края на септември премиерът Къцу бе избран за лидер на партията, а председателят на парламента Лудовик Орбан, който до този момент заемаше поста, заплаши, че ще я разцепи.

В своето обръщение след вота на недоверие президентът Клаус Йоханис обвини като цяло "политиците" за кризата, в която Румъния изпадна. Вместо да решат проблемите, предизвикани от пандемията и цената на горивата, те са вкарали страната в нова политическа несигурност.

Много наблюдатели определят изказването на Йоханис като цинично, защото виждат в него основния виновник за настоящата криза. Сериозни са подозренията, че той е участвал активно в разрушаването на коалицията. На бившия вече премиер Къцу често се гледа като на марионетка на президента. Каква е мотивацията на самообявилия се реформатор Йоханис да свали реформаторската коалиция не е ясно. Според мнозина той не може да отговори на очакванията.