Ден след като българският президент Румен Радев поиска македонските българи да бъдат вписани в конституцията на югозападната съседка, македонският външен министър Буяр Османи отново се застъпи за идеята.

Политически чувствителната в Скопие стъпка по принцип се подкрепя от премиера Зоран Заев, но с уговорка - тя може да стане преди влизането в Европейския съюз, а не веднага, за бъдат разблокирани преговорите с блока.

Вчера Радев говореше за нуждата да бъдат подписани двустранни протоколи (т. нар. протокол 5+1), а след това - да бъде изготвена пътна карта и включена в преговорната рамка, за да бъде свалено ветото. Той не уточни в какви области са протоколите, които по думите му се очакват през ноември. Според Османи българската и македонската страна вече са обсъдили пет от шест точки (не се уточнява дали говори за същите протоколи, които има предвид Радев):

Почти всички тези точки бяха изредени като области, в които премиерът Зоран Заев вече бе заявил, че е готов да направи отстъпки. Фокусът на Радев в коментарите му пред медиите след вчерашната среща със Заев преди форума на върха ЕС - Западни Балкани обаче бе върху правата на българите - както върху защитата им, така и върху нуждата да са част от конституцията и преброяването да отразява действителния им брой.

По думите на македонския външен министър (който е от етническия албански Демократичен съюз за интеграция, коалиционния партньор на социалдемократите на Заев) шеста точка е включването на българите в конституцията - идея, вече изразявана от български представители седмици преди приключилото вече преброяване на населението в страната (етническите данни от него няма да са достъпни вероятно в следващите месеци). Само преди две седмици той призова македонските българи да се самоопределят на преброяването.

Османи смята, че с подобна стъпка българите се отмятат от фразата "един народ, две държави" и съответства на позицията, че "в (Северна - бел. ред.) Македония има различни нации". Тук Османи повтаря споделяната и от ДУИ, и от социалдемократите теза - че няма проблем нито със записването на българите, нито с това на хърватската или други (споменавана от Заев е "австрийската") общност.

Министърът вероятно има предвид схващането, че исканията на България, свързани с македонската история, са посегателство върху македонската идентичност и внушават български корен на македонците, а, напротив, обозначаването на българите би поставило ясно разграничение.

За властта в Скопие проблемът е по-сложен на дело, отколкото на думи. Конституцията вече бе "отворена" заради Преспанския договор, с който страната смени името си, опозицията и голяма част от привържениците ѝ трудно преглътнаха тази отстъпка. Притеснение има и сред управляващите, че след еднократния компромис заради решаване на историческия спор с Гърция този ход ще създаде нов, опасен прецедент и други държави ще отправят искания.

Решението, което предложи опозиционната ВМРО-ДПМНЕ - десет дни преди местните избори, на които вероятно ще постигне добри резултати, - е подкрепа за подобна мярка срещу реципрочност. Според лидера Християн Мицкоски македонците също трябва да бъдат вписани в българската конституция.

В македонската са записани множество "общности" - албанци, турци, власи, сърби, бошняци, роми. Те не се наричат малцинства, вероятно отчасти затова използваният от Радев термин бе "част от народ", но има още една причина: България не би могла да впише непризнаваното от нея "македонско малцинство", защото дори да го признаваше, няма такава практика за етническите групи в страната.

Това се опитва да обясни и Османи, по чиито думи българите "не признават други общности в преброяването" (всъщност човек може да се самоопредели ва преброяването, но сдружаването на етническа основа или даването на привилегии на нейна база не е част от конституцията).

Дори в кабинета на Заев да имаше консенсус, без гласовете на Мицкоски (които поне предизборно той няма да даде) не би се постигнало мнозинство от две трети в парламента, за да се промени конституцията. Засега дори не е известно каква част от записаните в двустранните протоколи и бъдещата пътна карта (в момента само София говори за два отделни документа - протоколи и пътна карта) ще трябва да бъде изпълнена, за да бъде свалено ветото и каква - в хода на преговорите с ЕС, нито дори дали при идване на редовно правителство то няма да промени българския подход.

Интерпретациите на предложенията на Радев в македонските медии междувременно варират. Те биват описвани в МКД като "нов правно обвързващ документ за македонските българи", а в "Дойче веле" - като "вредни за македонските граждани"; по този въпрос е цитиран самият Заев. Премиерът обясни след срещите си сутринта, че е разочарован и от Радев, и от България. Остро изявление по темата от пресслужбата на кабинета имаше и на английски.

Разделения за този подход има и в България и то често - по партиен признак. Особено видимо е това в реакциите на българските евродепутати. Илхан Кючюк (АЛДЕ) смята, че двустранният протокол може да осигури "допълнителни гаранции за двете страни", че Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 г. ще се изпълнява в цялост, като даде "помощен инструмент". Андрей Ковачев от Европейската народна партия смята, че "лист хартия" не е достатъчен, Ангел Джамбазки от Европейските консерватори и реформисти се съгласява, но приветства стъпката като "добра".