Париж и Рим наблюдават със смесица от страх и надежда преговорите за правителство в Берлин. Причината е, че без либералите няма как да се състави кабинет, но лидерът им, който иска да е част от него, може да поиска да затвори фискалното кранче, току-що разхлабено от канцлера Ангела Меркел в тандем с френския президент Еманюел Макрон.

Коментарът му, споменат и в потърсилия различни погледи към темата британски в. "Гардиън", се появи два дни преди предварителните разговори в Берлин да покажат, че социалдемократите, спечелили изборите, зелените и либералите от Свободната демократическа партия имат желание да съставят правителство, след като (поне според публикации в медиите) са постигнали важни пробиви по ключови въпроси.

Влизането на Линднер във финансовото министерство ще съвпадне с момент, когато Франция и Италия настояват за промяна на Пакта за стабилност и растеж, наложил стриктни разходи на правителствените заеми в разгара на кризата в еврозоната.

Според пакта бюджетните дефицити не бива да надхвърлят 3% от брутния вътрешен продукт (правилата не са в сила заради пандемията до края на 2022 г.). Германските либерали са по-близо до Австрия, Дания и Нидерландия по този въпрос - те искат правилата да влязат отново в сила след пандемията. За разлика от тази позиция досегашният германски финансов министър и бъдещ канцлер, социалдемократът Олаф Шолц, спечели симпатии като "прагматик", а не идеолог, в Париж и Рим, с подкрепата за общия дълг като част от възставяването от пандемията.

Според "Гардиън" Линднер успял да предизвика малък дипломатически инцидент на вечеря в Берлин, където заявил (по думите на присъствал на събитието), че "не можем да използваме спестовните сметки на германските работници, за да спасим спестяванията на италианците". В резултат италианският посланик в Берлин вдигнал ръка, след като напомнил, че Италия също е внесла пари в гръцките спасителни фондове, добавил: "Ако добре си спомням, италианците бяха тези, които платиха германските дългове."

Дали обаче либералите ще са толкова твърди в правителството, колкото бяха извън него, е нещо, което не може да се приема за даденост, пише "Гардиън". Свободната демократическа партия е типично германска, въпреки че в Европарламента депутатите ѝ са в една и съща група с тези на френския президент Еманюел Макрон. FDP е ориентирана към бизнеса, но силно критична към либертарианството от американски тип, социално либерална, но и алергична към големите по кейнсиански правителствените разходи.

В коалициите си със социалдемократите миналия век те представляват спирачката за харчене на правителството, но последният им съюз с канцлера Ангела Меркел във властта ги накара да разберат по трудния начин, че ако не са гъвкави, може да загубят. Сривът им с 10 пункта на изборите през 2013 г., изкарал ги от парламента, е (според цитирания от изданието председател на свързаната с либералите фондация "Фридрих Науман") отчасти свързан със споровете, в които влязоха за неизбежните спасителни програми по време на кризата в еврозоната. Това изтика настрани либертарианското малцинство в партията.

Освен това нагласата в Германия - а с нея и страховете от натрупване на още дълг - може да се променят, докато ситуацията се променя, а лихвите по кредитите са отрицателни, според Кристиан Одендал, главен икономист от мозъчния тръст Център за европейска реформа. По думите му бъдещото правителство с либералите ще е обвързано по закон с конкретни климатични цели, които според предложенията на FDP ще доведат неизбежно до повишаване на цените на въглеродните емисии - нещо, което и те самите не желаят.