От Норвегия до Япония и Аржентина - редица водещи икономики опитват да повлияят на ООН при изготвянето на основополагащ доклад преди тазгодишната климатична среща на върха в Глазгоу.

Това показва теч на документи, до който Би Би Си (през разследващо звено в британския клон на "Грийнпийс") има достъп. Саудитска Арабия и Австралия също са в списъка, обхващащ богати държави, произвеждащи или разчитащи в голяма степен на изкопаеми горива. Част от тях искат от ООН да смекчи изготвяни препоръки за действие срещу климатичните промени и за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий спрямо доиндустриалните нива.

Друго заключение в документите сочи, че някои от държавите с по-високи доходи поставят под въпрос идеята да се наливат повече средства в по-бедни страни, за да се ускори преходът към зелени технологии. Сред противниците на тази идея, приета в Копенхаген през 2009 г. и предвиждаща развиващите се страни да получават 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за устойчиви климатични политики, е Швейцария. Това финансиране никога не е достигало 100 млрд.; през 2018 г. е около 80, през 2016 г. - 60 по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В Източна Европа държави като Чехия, Полша и Словакия настояват проектодокладът да представи в по-благоприятна светлина ядрената енергия и ролята ѝ за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие. Според тях трябва да се отбележи, че ядрената енергия може да е важна не само в една, а в повечето от 17-те цели.

В теча има 32 хил. предложения от правителства, компании и други "заинтересовани страни" към екип учени, който изготвя доклада за оценка. Този документ се съставя веднъж на 6 или 7 години от Междуправителствения панел за климатичните промени и целта му е да упъти властите в различни държави как да действат за справяне с проблема. Авторитетът на доклада почива отчасти на това, че на практика всички правителства участват в изготвянето.

Много държави са отправили коментари с конструктивни предложения, но определени страни и организации смятат, че употребата на изкопаеми горива не трябва да се ограничава толкова бързо, колкото в момента предлага проектът на документа. Съветник на саудитското министерство на петрола например говори за премахване на фрази като "нуждата от спешно и ускорено ограничаване". Австралийски представител оспорва нуждата да се затварят въглищните централи (страната му е водещ световен износител на въглища). Австралия иска още да не се споменават анализи за ролята на лобисти в ограничаването на ангажимента на страната към борбата с климатичните промени в страната и в САЩ.

Рияд отхвърля - и призовава да бъде премахнато - и заключението за нуждата от "фокус върху усилията за отказ от въглерода в енергийния сектор" чрез "бързото преминаване към източници с нулеви въглеродни емисии и активно отдалечаване от изкопаемите горива". Проблеми с това изречение имат също Аржентина и Норвегия.

Държави като Саудитска Арабия, Австралия, Япония и Китай, заедно с петролния картел ОПЕК, подкрепят използването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, които могат да ограничат вредните емисии от някои сектори. Докладът на ООН обаче повдига въпроса доколко технологиите, известни на английски като CCS (Carbon Capture and Storage), ще са приложими и доколко - съвместими с целите на Париж за 1.5 и 2.5 градуса по Целзий.

За Бразилия и Аржентина има и друг проблем в проекта - твърдението, че намаляването на консумацията на месо ще помогне за ограничаване на парниковите газове. И двете страни искат да се изтрият пасажи в текста, споменаващи режим, базиран повече на растителни храни. Аржентина иска в доклада да не се говори за предложения за данъци върху червеното месо и да се избягват връзки между консумацията му и въглеродните емисии.

За Би Би Си представители на панела обясняват, че работата им е така замислена, че процесите да се пазят от лобиране от която и да било страна и да почиват само на научни доказателства. Ако коментарите не са подкрепени от доказателства, те няма да бъдат включени в доклада.