Американският президент Джо Байдън пристигна в Европа за две ключови международни срещи. Президентът обаче кацна без актива, на който най-много се надяваше - климатичен пакет за 2.75 трлн. долара, който съюзниците му от демократическата партия трябваше да гласуват в четвъртък, а не го направиха.

Пътуването на държавния глава вече започна от Ватикана, където той се срещна с папа Франциск. Днес Байдън ще бъде на среща на върха на държавите от Г-20 и в Рим ще обсъди плановете за глобален минимален корпоративен данък.

Климатичната политика обаче е ключова за Байдън още отпреди официално да встъпи в длъжност. Първото му действие след избирането бе да заяви, че Съединените щати се връщат в Парижкото споразумение, от което страната се изтегли по времето на предшественика му Доналд Тръмп. Климатичната стратегия, приета по негово време, предполага рязко - наполовина - съкращаване на емисиите до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г., заедно с Европа.

Той очакваше да отиде на COP26 в Шотландия с мандат да окаже натиск върху държавите, които не са склонни на решителни действия за овладяване на климата, да променят позицията си. Отлагането на финансовия пакет в собствената му държава обаче осуети плана му и знак за удара, който това нанесе, бяха думите му, поставили под съмнение надеждността на американската администрация:

Байдън проведе срещи при закрити врати с демократите, за да ги помоли да гласуват за пакетите и така да покажат, че американската демокрация работи. Лявото крило в демократите обаче, изглежда, е отказало заради процедурни въпроси.

Планът за разходи съдържа изключително амбициозен климатичен пакет за 555 млрд. долара за борба с климатичните промени, основно чрез данъчни стимули за възобновяема енергия и нискоемисионни източници. Други над 600 млрд. са за образование и построяването на достъни жилища. Още един пакет за икономическо възстановяване, на стойност 1.75 млрд., бе обвързан с посочените разходи, но лявото крило в демократите иска двата да бъдат гласувани заедно, за да го подкрепи, а и посочи липсата на ключови политики като тези за платено майчинство като причина за съпротива.

Климатичният пакет би включвал не само средства в поддръжка на целта за 2030 г., но и нови данъчни облекчения за електромобили и ускоряване на инсталацията на слънчеви панели в американски домове.

От френския президент Еманюел Макрон до турския Реджеп Тайип Ердоган - визитата ще стане повод за някои деликатни срещи.

С Макрон Байдън разговаря месец след обявявавето на пакта AUKUS между САЩ, Австралия и Великобритания в Индо-Тихоокеанския регион, провалил френска сделка за десетки мииарди евро, при това - без Париж да бъде уведомен за хода на новия съюз. Впоследствие двамата президенти разговаряха по телефона в опит да преодолеят различията, след като Франция за кратко извика посланика си в САЩ за консултации.

Американският държавен глава избра помирителен тон, като определи действията на собственото си правителство като "непохватни" на срещата си с Маркон. Обясни, че бил останал с впечатлението, че Париж бил информиран за сделката и смятал Франция за "изключително ценен партньор" и "сила сама по себе си".

С Ердоган програмата за изтребителите F-35, от която Турция бе изключена заради покупката на противоракетни комплекси, ще е доминираща в дневния ред, ако срещата изобщо се състои. Седмица преди нея Ердоган рискуваше да получи отказ, след като обяви, че е наредил американският посланик да бъде обявен за "персона нон грата", и отстъпи едва в последния момент. И без този спор обаче между Вашингтон и Анкара щеше да има мтого нерешени въпроси: турската намеса в Сирия, отношенията между Турция и Русия, ситуацията в Източното Средиземноморие и много други.

Освен с папа Франциск, друга среща на Байдън на Апенинския полуостров е с италианския премиер Марио Драги. В дневния ред на двамата са климатът, здравеопазването, състоянието на глобалната икономика и текущите международни кризи. Папата получи от Байдън специална монета; президентът го нарече "най-значимият воин за мир, когото съм срещал".

Освен Байдън, в Европа е и финансовият министър Джанет Йелън. Тя е на ще използва третото си пътуване до Европа в опит да прокара глобални икономически приоритети на Белия дом като корпоративния данък, климатичното финансиране и усилията за овладяване на нови пандемии, заедно с механизмите за реакция при нов срив в снабдителните вериги.

Така САЩ ще работят за дневния си ред на два фронта. Йелън, бивш ръкодител на Федералния резерв на САЩ, ще има и междинна спирка между Рим и Глазгоу - Ирландия, където ще благодари на страната, че все пак подкрепи глобалния данък въпреки особената си политика по впъроса.

Според дипломатически източник на "Ройтерс" обаче Йелън може да се сблъска с трудности в усилията си да убеди Г-20, че е нужно да се изгради нов международен форум за координация при пандемии и нов механизъм за финансиране на реакцият при кризи. Има държави в блока, които не са готови да приемат напълно идеята насред куп въпроси в дневния ред и на двете международни срещи, от климата до ваксините.