Всички погледи са отправени към Глазгоу днес и през следващата седмица и половина - отложена с година заради коронавируса климатична конференция може да е решаваща за начина, по който човечеството ще се опита да овладее затоплянето на планетата.

Така наречените Конференции на страните (Conference of the Parties, COP) понякога биват иронизирани от активисти като символ на безсмислието на международната общественост. В действителност - както показа и срещата в Париж, на която бе подписано споразумение за ограничаване на повишаването на средната температура с 1.5 градуса през 2015 г. - решенията, които се вземат на тези събития, може да променят работните места, жилищата, навиците на човека за хранене и пътуване.

И тазгодишното събитие обаче рискува да не отговори на високите очаквания, които много държави, експерти и ООН му възлагат, заради множество разногласия между участниците.

Какъв е залогът на започващата конференция?

На срещата, която продължава от днес до 12 ноември, се събират ръководители от цял свят. Те са изправени пред проблема, че поетите ангажименти от Парижкото споразумение, както предупредиха няколко авторитетни доклада тази седмица, са трудно изпълними при сегашните политики, а начинът това да се промени е един: да се намалят парниковите емисии.

Това лято авторитетен панел на ООН за климатичните промени директно обвини за тях хората. Поне два доклада, публикувани тази седмица, посочиха, че светът е "много далеч" от постигането на климатичните цели, които трябва да избегнат катастрофални последици за климата и населението на Земята. Трети описа сумата, която вероятно ще е необходима за климатични мерки това десетилетие - близо 5 трлн. долара.

В тези условия най-спорните теми се свеждат до два въпроса:

- колко далеч са готови да стигнат лидерите в ограничаването на вредните емисии - ООН очаква свиване с едва 7.5% до 2030 г., а са нужни 4% на сто;

- как ще се помогне на по-бедните държави да се изправят срещу глобалното затопляне - на предишна среща им бяха обещани 100 млрд. долара годишно, но средствата далеч не са дъбрани.

Ролята на водещите световни икономики в това - европейските страни, САЩ, Бразилия, Индия, Китай - е основополагаща, защото те създават не просто 80% от брутния вътрешен продукт, а и 80% от въглеродните му емисии. Същевременно част от тях се възприемат като "развиващи се страни", за да аргументират защо трябва да имат право за по-плавен отказ от замърсяващи енергийни източници, за да извървят вече изминатия от Запада път. Това обозначение бе сред причините Турция, смятала, че погрешно е посочена като "развита" в Парижкото споразумение, едва тази есен да го ратифицира; в замяна договори 3.1 млрд. долара за климатични политики от фонд на ООН. Анкара планира климатична неутралност към 2053 г.

Сред държавите от Западна Европа и Северна Америка имаше силна надежда, че някои от най-големите световни замърсители - Китай, Индия, Саудитска Арабия и Австралия - ще направят обещания за мерки, които могат да овладеят емисиите им. И Китай, и Саудитска Арабия обаче обявиха тази седмица, че ще станат въглеродно неутрални едва през 2060 г. - десетилетие след ЕС и Съединените щати. Руският президент Владимир Путин също обяви, че страната му ще се стреми към неутралност "не по-късно" от 2060 г.

Президентите на Русия и Китай няма да присъстват на срещата. Аргументът е коронавирусната криза, но това се тълкува на запад като по-слаб ангажимент към промените. Китай е страната, която отделя най-много парникови газове в света, и западни лидери критикуваха обявените тази седмица цели за пик на емисиите през 2030 г. и неутралност през 2060 г., защото не съдържат "нищо ново".

Друга неочаквана спънка идва от САЩ, чийто президент Джо Байдън още от началото на мандата си обяви климатичната политика за приоритет. Той обаче не успя да убеди съюзниците си демократи да се обединят около пакет за 1.85 трлн. долара, който включва 555 млрд. климатични разходи.

Британският премиер Борис Джонсън, домакин на срещата, предупреди тази седмица, че резултатът от това "изключително важно за планетата ни, но и много трудно" събитие "е несигурен". Ден по-късно той събра всички свои възможни нагласи от срещата в едно изречение: "Много съм притеснен, защото може да не постигнем нужните споразумения и ще е много, много трудно, но мисля, че може да се справим."

А два дни преди срещата Джонсън сравни опасностите пред съвременната цивилизация с Римската империя и обясни, че светът може да рухне толкова бързо, ако не се вземат мерки.

Световните лидери, които говорят за опасностите от климатичните промени, обаче са яростно критикувани заедно с останалите лидери от множество учени и природозащитници по света. От тях чуват, че говоренето им по темата е напълно лишено от смисъл, тъй като заради провала да го подплатят с глобални действия човечеството губи ценно време. Пример бе речта на известната екоактивистка Грета Тунберг преди месец, която осмя всички политически речи за климатичните промени.

Процесът за овладяване на емисиите се върти около няколко проблем.