Управляващите в Северна Македония, а и някои съседи на страната, реагираха с израз на известно объркване на оставката на премиера Зоран Заев след краха на местните избори в неделя. Чуват се немалко гласове (включително на бившия посланик в България Мариян Гьорчев) за предсрочен вот - година след последния. Такива иска и опозицията, която се счита за големия победител.

В македонския случай решението на Заев обаче не означава нито непременно нови избори, нито идване на власт на ВМРО-ДПМНЕ. Ако се съди по реакциите в коалицията, има и гласове против второто му оттегляне от властта за по-малко от две години, а премиерът в оставка е имал тежък спор по темата с основния си партньор, лидера на ДУИ Али Ахмети.

На среща при Заев управляващите се обединиха около идеята, че при оставащ две години и половина мандат, при кризи като енергийната, здравната и други няма смисъл да се "разговаря с никого за ново парламентарно мнозинство"; партиите извън блока на социалдемократите дори са против да има нов премиер.

Решимостта им е свързана и с триумфа на ВМРО-ДПМНЕ на местните избори - партията има 42-ма кметове (сред които и този на Скопие) при 16 за социалдемократите и не е изключено да укрепи позициите си и на национално ниво при нови избори.

Кои обаче са преките последици от оставката?

Оттеглянето на Заев е и оставка на правителството съгласно македонската конституция. Нужен е избор на ново правителство, но това може да стане по два начина: или чрез намеса на президента - който дава мандат на мнозинството, способно да излъчи кандидат-премиер, или чрез нови избори.

Особеното в сегашния македонски случай бе, че до вчера мнозинството бе крехко и не се знаеше дали ще просъществува. Заев, основният албански партньор ДУИ и други албански партии, "Беса" и ДПА, имаха едва два гласа (62-ма от 120 депутати). В тази ситуация ВМРО-ДПМНЕ обяви, че ще работи за ново мнозинство заедно с основната опозиционна албанска партия - Алиансът на албанците, който пък бе в коалиция с друга албанска сила, "Алтернатива". Спор в тази малка коалиция, който Заев се опита да подхрани, би могъл дори да подтикне депутатите от "Алтернатива" да се влеят в управляващите и само да укрепят мнозинството.

Срещата по покана на премиера в оставка Заев в централата на правителството обедини участниците около идеята, че не е моментът за предсрочни избори. Поне такива послания дойдоха от партиите и бяха в съзвучие с прессъобщението на кабинета на Заев. Реалистично е това мнозинство да излъчи нов кандидат-премиер от СДСМ и проектокабинетът да бъде гласуван от парламента.

На теория Мицкоски може да формира и ново мнозинство, но спорът в тази малка коалиция - заедно с единството на управлявалите досега партии от "македонския" и "албанския" блок - правят тази възможност малко вероятна.

Дори в Алианса на албанците не са сигурни, че искат нови избори сега. Кметът на Гостивар Арбен Таравари, който е част от партията, заяви снощи, че при липса на ново мнозинство е реалистично следващият вот да е най-рано през октомври 2022 г.

Ако все пак кабинетът се окаже без мнозинство, не се сформира успешно ново и се стигне до свикване на нови избори, се активира механизъм, който с името си може да напомня за българския - "техническо правителство", но работи по различен начин.

Такъв кабинет се съставя по договаряне на всички партии в парламента, би трябвало да е експертен, но на практика може да включва партийни кадри - и от досегашните управляващи, и от досегашната опозиция.

Последното "техническо правителство" бе на власт при предната оставка на Заев - от януари до след изборите на 15 юли, спечелени от Социалдемократичния съюз на Северна Македония. Тогава кабинетът трябваше да остане на власт до изборите през април, но те бяха отложени заради коронавируса.

Опитът му сочи, че те могат да действат решително (каквото бе овладяването на COVID-19 миналата пролет), но могат и да са плахи по щекотливи въпроси (историческата комисия за решаване на спора с България не се събра нито веднъж, и то заради решение на македонската страна; не бяха положени усилия за разговори със София, преди да дойде време за решение в Европейския съвет за преговори и България да наложи вето).

Засега две неща изглеждат сигурни. Първо, диалогът между Скопие и София за решаване на двустранния спор, блокиращ македонската евроинтеграция, ще се забави още повече. Променя се основният събеседник, който инвестира личен политически капитал в опити за преодоляване на ветото, макар и с разнопосочни резултати.

Второ, плановете на съседите Сърбия и Албания за засилване на регионалната интеграция - във формата "мини Шенген" - може да се променят. Знак за това даде сръбският "Политика", когато написа, че предвид оставката си Заев няма да пътува до Белград за новата среща на инициативата "Отворени Балкани" (превеждана от създателите на английски с не съвсем точното Open Balkan). Във форума трябва да се включат сръбският президент Александър Вучич и албанският премиер Еди Рама - двигателите на проекта, които веднага поканиха и Заев.

Известният като "мини Шенген" проект, който се преименува преди няколко месеца, цели задълбочаването на регионалната интеграция отвъд опитите за напредък по пътя към ЕС и започна малко след като Северна Македония и Албания чуха първото френско "не" за начало на преговори през 2019 г. Според "Политика" (за който Заев даде интервю дни преди изборите) Скопие ще избере друг представител за срещата на 3 и 4 ноември. В профила си в "Инстаграм" обаче Вучич написа от Глазгоу, където е на срещата за климата, че двамата обсъждат "дали да проведем, или да отложим срещата в Белград, имайки предвид събитията в Скопие".

В "Политика", чийто съиздател е частично притежаван от сръбското правителство, се казва и че оставката на Заев е предизвикала "земетресение на Западните Балкани". Данела Арсовска, новият кмет на Скопие, преживя "българската афера", а след това победи и Заев, пише още изданието. Сръбските медии наблюдаваха събитията с изключителен интерес; чуха се и коментари, че оставката е много необичайна, но е добра за демокрацията и политическия живот в региона - показва как политик може да прояви съвест, ако не оправдае очакванията.

Балканската редакция на "Ал Джазира" изтъкна и че "поражението на Заев е поражение и за ЕС". Според публикацията това може и да не е попътен вятър за ВМРО-ДПМНЕ, но със сигурност ще даде тласък на антиевропейските нагласи не само в страната, а и в целите Западните Балкани.