Данните за хиляди или повече заразени с коронавирус за 24 часа в която и да било държава през есента и зимата все по-рядко са новини, защото се превърнаха в ежедневие.

В последните дни обаче Източна Европа привлече вниманието на света: комбинацията между растящата заболеваемост, много високата смъртност и липсата на легла в болниците превърна региона в основен епицентър. Това повдигна в столиците в Западна Европа и въпроса до каква степен хаосът, завладял държави от България и Русия до Унгария трябва да се очаква и при тях.

С рекордите си по заразени и увеличаващите се починали България просто се вписва в общата картина на региона. Обичайно в западните медии се дава обяснението за ниското доверие в институциите и възхода на конспиративни теории като обяснение защо тези държави разполагат с много ваксини, а малцина проявяват интерес.

Данните сочат, че това се променя. Интересът към ваксините плахо се увеличава или поне се отдалечава от мъртвата точка, дали заради принудата или заради големия брой жертви, но остава въпросът дали е твърде късно.

Как изглежда картината в Източна Европа отвъд България и има ли повод за оптимизъм?

Миналата седмица случаите на вируса в Източна Европа надхвърлиха 20 млн. според преглед на "Ройтерс" от петък. Числата в него сочат, че от Унгария (с 62% ваксинирани) до Украйна (с 19 на сто), редица страни отбелязват ръст на заразяванията, невиждан от ноември миналата година.

Сред основните стойности в региона според изчисленията на "Ройтерс":

- средно 83 700 нови случая на ден, рекорд от ноември миналата година;

- със само 4% от населението на света в Източна Европа са около 20% от новите случаи;

- Русия, Украйна и Румъния са три източноевропейски държави в първите пет по смъртност в последната седмица в глобален план.

Действително, данните за "рекордни по смъртност" лесно могат да варират. По-рано в българските медии започна да се разпространява и оценка, според която България е първа по смъртност в Европа и втора в света. Други анализи я посочиха като първа в света. Агрегарорът Worldometers я поставя на трето място по общ брой смъртни случаи на 1 млн. души, но в този конкретен списък сред "водещите" са и редица други балкански и източноевропейски държави по данни от вчера, 1 ноември: Босна и Херцеговина (втора), Северна Македония (четвърта), Унгария (шеста), Чехия (осма), Румъния и Словакия са в първите 20.

Тези различни места в оценките, независимо кой как мери, само потвърждават тенденцията: има сходства в ситуацията в държавите от региона.

Голяма част от новите случаи и новите починали идват от Русия, където, според анализа на "Ройтерс", на всеки 5 минути 120 души дават положителна проба. Общо 40 на сто от всички нови случаи в Източна Европа са тъкмо в Русия. Над 40 хил. заразени на ден се превърна в норма в последната седмица; над 1000 починали е ежедневие от поне седмица и половина.

В Източна Европа някои експерти наблюдаваха с безпокойство събитията в Русия. Причината е, че първите признаци тежката вълна, свързвана с варианта "Делта", се появиха още преди месеци. През септември започна само кулминацията, обтегнала докрай възможностите на лекарите. При много нисък дял на ваксинирани Русия опита да наложи масова ваксинация още през юни - когато ЕС предупреждаваше за опасна очаквана вълна на континента, - но постигнатата цел от 60% се оказа непостижима.

Украйна отчете на 30 октомври 765 починали, малко преди това - над 27 хил. заразени. В Румъния на 19 октомври бяха регистрирани 18 863 заразявания, тогава бе отчетен и рекордът по смъртност - 574 души. Букурещ, а и по-малките градове, съобщават, че няма място в болниците. В резултат Румъния активира европейскя механизъм за гражданска защита, за да получи медикаменти, апарати за обдишване и сатурация и други. Освен еврочленките Австрия, Дания, Нидерландия и Франция, помощ изпратиха и съседните Сърбия и Молдова.

И по-рядко споменавани държави, с по-голям дял ваксинирани, се оказват в тежко положение. Това се отнася например за Словакия (едва 46% ваксинирани). В Словакия, с население едва 5.5 млн., в събота имаше 5142 случая - повече на глава от населението, отколкото в седем пъти по-голямата, тежко засегната Украйна.

Унгария, с 62 на сто ваксинирани, изглежда донякъде като изключение, но остава доста под средното ниво за Европейския съюз - 66% (и 75 на сто - при пълнолетните). Миналата есен страната премина през много тежка вълна - с по няколкостотин починали в отделни дни - и за кратко оглавяваше списъка на страните с най-висока смъртност. Това убеди част от жителите да се ваксинират. Покритието на ваксините обаче не бе достатъчно и в последните седмици се увеличиха хоспитализациите, а това принуди властите да затегнат противоепидемичните мерки. В Будапеща наблюдават с безпокойство, че страната им вече приема пациенти, които здравната система на Румъния не може да поеме.

С много малкото си население Латвия не получава внимание като тежко засегната от пандемията, но страната, където живеят под 2 млн. души и делът на ваксинираните е 54% (по-нисък от този на другите балтийски съдеди), регистрира по няколко хиляди заразени за ден. Към края на миналата седмица Латвия бе трета по смъртност в Европейския съюз след Румънияи България със 178.8 души на милион, при средно за Европа 23.8 случая на милион. Страната също стана тъмночервена на картата на Европейския център за контрол и профилактика на заболяванията.

В Русия вече са в сила т. нар. неработни дни - седмица, в която почти всичко освен секторите, критични за националната сигурност, не работи или е в дистанционен режим. Градове като Москва и Санкт Петербург комбинираха схемата със собствен частичен локдаун; в руската столица това означава и затваряне на всичко с изключение на основни стоки и театри и музеи (но последните могат да се посещават само от хора с т. нар. QR кодове, руският вариант на COVID сертификатите). В Москва на практика влиза в сила и препоръка възрастните и хронично болните да останат у дома в следващите 4 месеца.

В Украйна властите вече задължават отделни групи хора да се ваксинират напълно до 8 ноември: учители, чиновници и други трябва или да се имунизират, или да останат без заплата. За пътуване със самолет, влак или някои междуградски автобуси трябва или доказателство за ваксинация, или отрицателен тест.

Сред вече приетите в Румъния мерки са връщането на вечерен час и ограничаванто на достъпа до много обществени места без сертификати.

Румъния се опитва да въведе и задължителен COVID сертификат за държавните служители, медицинския персонал и работещите в големи частни компании да се ваксинират или да си правят редовни тестове, ако не са преболедували. Правителството обаче се нуждае от подкрепата на парламента, чиято горна камара отхвърли този план миналата седмица. Решението на долната остава несигурно в момент, когато страната е в дълбока политическа криза заедно със здравната- втори премиер вероятно ще бъде отхвърлен от парламента, след като депутатите свалиха премиера Флорин Къцу миналия месец. Източници на "Ройтерс" пишат, че отхвърлянето на номинирания Николае Чука, а с него - и предсрочните избори са реалистични сценарии.

Унгария, която се опитва да ограничи по-малката си (спрямо държави като Румъния и Украйна) вълна, обяви миналата седмица, ще от държавните служители ще се изисква да бъдат ваксинирани. В частните компании се дава на работодателите правото да преценят дали има смисъл да въвеждат същата мярка.

Дори в тези страни нарастващият дял на ваксинираните засега е видима последица от промяната в епидемичната обстановка.

В Румъния скоростта на ваксинирането например почти се удвои и това съвпадна с шока от рекордната смърт на 574 души за ден. Данните сочат, че миналия вторник са поставени 150 600 дози ваксина, от които 111 хил. - първа доза. За сравнение седица по-рано са поставени 68 749 дози, от които 36.8 хил. са първи. През октомври получилите първа доза се увеличиха с почти 10 пункта.

Равносметката от Украйна сочи, че от средата на месеца, когато се е ускорила ваксинационната кампания, делът на получилите поне една доза се е увеличил с над 5 пункта при много ниска изходна точка - от 18 на 23 на сто.

Тази промяна може да се види и отвъд най-тежко засегнатите държави. В Чехия към края на миналия месец делът на поставените дози надхвърли рекорда, достигнат към края на август. Интересът се връща и в държави от Западните Балкани, където след бурното увеличение на дела на ваксинираните през лятото (или през пролетта в сръбския случай) кампанията вече бе застинала с приближаването на есента. В Сърбия експерти виждат връзка и с въвеждането на COVID сертификати въпреки ограничения им обхват - само за заведения и само след 22 ч.

Само времето може да покаже дали тенденцията е трайна, но поне засега тя дава надежда, че нещо може да се промени.

Новозаразените - а вероятно и хоспитализираните - се увеличават и ще се увеличават навсякъде в Европа, докато публичният живот преминава отново от открити към закрити пространства. И държавите с покритие над средното в ЕС не са изключение. Засега и прекомерният натиск върху здравната система, и мрачните рекорди на запад обаче изглеждат далеч.