Перфектна буря причини "най-лошата хуманитарна криза" и изправи света пред избор
Покрай мигрантската криза с Беларус и коронавируса вниманието на Запада тази седмица бе далеч от пакистанската столица Исламабад. Там пратеници на четири големи държави се събраха, за да обсъдят как да се погрижат половината население на Афганистан да преживее зимата.
Най-малко 22 млн. афганистанци са застрашени от глад. Би Би Си отбеляза преди дни, че проблемът се усеща все повече, докато есенната топлина отстъпва място на прорязващ хлад, а тазгодишната суша продължава в няколко региона.
Медията разговаря с директора на Световната продоволствена програма Дейвид Бийсли, посетил Кабул в неделя, и той казва:
"По-лошо е, отколкото може да си представите. Всъщност в момента гледаме към най-лошата хуманитарна криза в света."
Статистиката, представяна от Световната продоволствена програма и активистки организации като "Хюмън райтс уоч", е стряскаща.
| - 95% от хората нямат достатъчно храна; - между 22 и 23 млн. по различни оценки са в риск от глад - или "криза", или "остра хранителна недостатъчност", в периода ноември 2021 - март 2022 г.; - това е три пъти повече, отколкото към 2017 г., и с 35% повече от миналата година по същото време.; - милиони от засегнатите са деца; - според Международния валутен фонд икономиката ще се свие с 30% на годишна база през 2021 г. |
"Следващите шест месеца ще са катастрофални," продължава Бийсли. "Ще бъде Адът на Земята."
Срещата на представители на Пакистан, Китай, Русия и Съединените щати обаче даде ограничен резултат - основно призиви светът да намери решение, за да не се стигне до пълен икономически колапс, масова гладна смърт и гражданска война.
Признаците вече са видими
Световната продоволствена програма отбеляза наскоро, че за първи път жителите в градовете са толкова засегнати от проблеми с изхранването, колкото тези в ударените от бедствия селски райони. В Кабул просяци се виждат на почти всеки ъгъл, а в болници пристигат деца с недохранване дори в райони, където има достатъчно храна на пазара - родителите им не могат да си позволят, разказва "Гардиън". В много градове голяма част от болниците са затворени заради липса на средства за поддръжка и заплати.
Регионални и западни медии пишат, че обичаят да се продават малки деца в някои части на страната, появил се далеч преди талибаните, става по-често срещана практика.
Хуманитарните агенции трябва да се надпреварват с времето - зимата наближава и голяма част от страната със сложен релеф и неподходяща инфраструктура ще остане отцепена.
Според "Хюмън райтс уоч" семейства, останали без храна и пари, продават имуществото си в търсене на начин да избягат. Афганистанка от централните части на страната разказва, че в общността ѝ малцина имат с какво да се прехранват, а "учителите не са получавали заплати от три месеца". "Когато нямаш храна в чинията си, не можеш да мислиш за нищо. Никой няма пари, за да си купи гориво, за да затопли къщата, когато завали сняг, или да си купи храна."
Пред "Хюмън райтс уоч" жителка на страната разказва следния случай на хора, опитващи да намерят храна в отдавна ожъната нива:
"Сред най-ужасните неща, които съм виждала през живота си, бе възрастен човек с деца, които претърсваха нивата с картофи с надеждата да намерят останали картофи, за да могат да се нахранят тази нощ, макар че реколтата бе ожъната преди два месеца. Ако талибаните и международната общност не обърнат внимание и не помогнат на хората, всички ще умрат."
Обикалялият десетилетия наред света журналист от Би Би Си Джон Симпсън се разплака в радиоефир от мъка, разказвайки за жители, останали без най-обикновени продукти като брашно.
Защо се стигна дотук
Не второто за 25 години превръщане на талибаните в пълновластни господари на Афганистан причини кризата. Конфликтът, върнал ги на власт, и атаките на групировки като "Ислямска държава", обаче силно изостриха проблема.
Към лошото управление и корупцията (включително при разпределянето на помощи), белязали системата при сваленото от талибаните международно признато правителство, с годините се добавиха екстремни явления. Суша и наводнения се редуваха и още преди движението да превземе Кабул. Международни организации предупреждаваха, че вероятно се задава тежка зима.
Талибаните не могат да си позволят да гледат на хуманитарната криза като на единствения проблем за решаване. Тя върви ръка за ръка с икономическата; с инфлацията, със затворените банки и недостига на пари в брой, обезсмислящо отчасти и преводите на средства от международни организации; с блокираните от САЩ резерви в размер милиарди долари на централната банка, с парализата на здравната система; с конфликта с местния клон на "Ислямска държава", отново превърнал атентатите около петъчната молитва с цивилни жертви в правило, а не в изключение.
Обстановката се усложнява от решението на Пакистан да затегне граничния контрол и да затрудни преминаването, включително с работна и търговска цел, за да се избегне миграционна вълна. Блокиран се оказва и "медицинският туризъм", тъй като Пакистан предлагаше по-добри възможности за лечение за много афганистанци. Икономическата ситуация се влошава от факта, че много жени останаха без работа.
Движението е само част от перфектната буря, причинила кризата. Възходът му обаче е основна причина международната общност да се изправи пред дилема как да я реши.
Тежък избор
От една страна, стотици милиони или дори милиарди долари ще са необходими за овладяване на ситуацията. От друга, предоставянето им означава работа с талибаните. Би Би Си разказва в репортаж от Афганистан, че бойците са ангажирани в разпределянето на помощите, но наличните продукти са в пъти под необходимото, а и веригата за снабдяване, установена при предишната власт, бе прекъсната.
Тежката задача пред света е да реши доколко иска да ги легитимира. След като бе най-големият поддръжник на талибаните при предишното им управление (1996-2001 г.), дори Пакистан е в сложни отношения с тях.
Предвид посегателствата срещу правата, смятани поне за теоретична даденост по времето на международно признатото правителство, талибаните се наблюдават под лупа от международната общност. Въпросът е трябва ли да бъде легитимиран режим, който не позволява (в по-голямата част от страната) част от момичетата да ходят на училище, управлява от името на тесните интереси на талибаните (не само жените, но и много общности не са представени) и обмисля връщане на наказания като отсичане на крайници. Рискът от още етническо напрежение само влошава обстановката.
"Много е трудно да си представи човек как ще се помогне на афганистанците без някакъв вид взаимодействие с правителството на талибаните."
Световната банка и Международният валутен фонд избраха през август да замразят помощите, Европейският съюз също спря да финансира проекти за развитие. ООН, САЩ и други са наложили санкции на част от талибаните, които ограничават световната възможност за реакция на кризата или най-малкото повдигат въпроси дали взаимодействието с централната банка в Кабул или други институции под контрола на талибаните в момента не би ги нарушило. Над 9 млрд. долара от централната банка на Афганистан остават в САЩ, която няма и достъп до банкноти от ключовия за икономиката долар. В тази обстановка талибаните забраниха използването на чужда валута.
Някои международни организации и агенции - като например УНИЦЕФ - вече договориха с талибаните да плащат заплати директно на учители, без да минават през правителството. Ако този модел проработи, вероятно би могъл да се приложи и в други сфери от други агении. Въпросът е докога би могъл да бъде жизнеспособен.
Мерките на талибаните
Талибаните обявиха през октомври програма, при която само в Кабул 40 хил. души и още десетки хиляди извън него ще бъдат временно наети и ще получават брашно вместо пари за заплата.
Движението обещава, че това ще помогне за разпределянето на 11 600 тона брашно в столицата и още десетки хиляди в други градове и райони. Идеята е да се помогне на безработни, които са в най-голям риск от глад тази има.
| Дори тази схема да проработи обаче, на мястото на всеки спасен от гладна смърт може да се появи друг, върнат от Иран - свидетели и неправителствени организации обвиняват Техеран, че връща в Афганистан десетки хиляди избягали. ООН не коментира, но Световната организация за миграция посочва, че само в последната седмица на октомври са върнати 28 хил. души, милион - от началото на годината. Така принудителните връщания не са необичайни, но продължаването им като практика в момента само може да задълбочи кризата. От друга страна, Иран трудно може да се справи с няколкото милиона афганистанци, напуснали в търсене на по-добър живот, без международна помощ. |
Раздаването на помощи няма да е достатъчно. Талибаните и в момента налагат тежки ограничения за достъпа на жени хуманитарни работници, а това често пречи помощи да стигат до жителите на Афганистан - особено до семейства, в които няма мъже. Над половината провинции е необходимо те да бъдат придружавани от мъже, докато вършат работата си.
Here are 3 members of the family threatened with famine (like millions in Afghanistan) whom we filmed for BBC News in Bamyan. Can you wonder I thought of my own children & grandchildren when I reported on the threat of starvation that faces these kids, & everyone here? pic.twitter.com/XXhn3AcZ0B
- John Simpson (@JohnSimpsonNews) November 9, 2021
Действително, подходът от първото "емирство" преди четвърт век изглежда далеч. През 1995 г., 24 часа след превземането на Кабул, талибаните наложиха най-жестокия ислямистки режим в света. Жените останаха без работа, въпреки че бяха една четвърт от чиновниците в столицата, всички учители и повечето медици. Създаде се риск за 25 хил. семейства, чиито "глави" са жени, загубили съпрузите си в згражданската война и зависещи или от работа, или от помощи на ООН, за да оцелеят. Нещо повече, през юни 1998 г. талибаните влязоха в остър конфликт с ООН, като наложиха всички жени мюсюлманки, пътуващи до Афганистан, за да разпределят помощи, да влизат в страната или с придружител мъж, или с кръвен роднина.
В Хазараджат в централен Афганистан цялото население бе умишлено подложено на масов глад с обсада и затваряне на всички пътища през 1997 г. - и отрязване на достъпа до помощи - в опит жителите, неподкрепящи талибаните, да бъдат заставени да се предадат.
Част от тези картини, шокирали света, не се виждат днес, макар това да не намалява риска от "най-голямата хуманитарна катастрофа" в света. За три месеца на власт движението показа, че още опипва почвата как да управлява, без само да задълбочава кризи.
Засега най-доброто, което новата власт може да предложи в замяна на легитимност или поне съдействие от големите сили, изглеждат индиректните заплахи. На срещата в Исламабад бе и назначеният от талибаните външен министър Амир Хан Мотаки, който предупреди:
"Всички искат ефективно справяне с терористичните елементи, който действат в Афганистан, а и всички искаме да избегнем нова бежанска криза."