Локдаун за неваксинирани и вечерен час - защо "ваксинираната" Западна Европа връща ограничения
С относителния успех на ваксинирането в Западна Европа - за разлика от Източна - тежките ограничения, парализирали Стария континент през част от изминалата година и половина изглеждаха като част от миналото.
В последните дни, докато някои държави започнаха да връщат част от ограниченията, изводът се оказа погрешен. В малки държави броят на новозаразените за ден стана отново четирицифрен, в по-големи или дори в някои малки - петцифрен на дневна база.
Често мерките са по-меки от миналата есен, но вече има поне един драстичен случай - Австрия обяви локдаун за неваксинирани. Германия може за пръв път да обвърже ползването на транспорт със сертификат.
Как Западна Европа отговаря на новата вълна, защо се стигна дотук, ако голяма част от населението е имунизирана срещу COVID-19, и поставя ли това под въпрос ефективността на ваксините?
Най-кратък и ясен е последният отговор и той е "не". Предвид скоростта, с която се разви ваксинационната кампания, сегашната ситуация можеше да се очаква по други причини.
Вирусът не изчезна
Към края на лятото Дания влезе в световните новини, като не просто премахна коронавирусните ограничения, а и намали степента, в която вирусът се смяташе за опасен. Кабинетът в Копенхаген обаче реши да върне сертификатите за достъх до заведения и прояви с много участници. Работотаделите имат право да изискват сертификат от служителите, ако преценят.
Великобритания настойчиво представяше премахването на повечето рестрикции като "деня на свободата". Сега, докато случаите се увеличават, властите допускат въвеждане на мерки като забраняване на достъпа до някои събития на неваксинирани или задължителни маски на закрито.
Германия имаше миналата седмица ден с над 50 хил. заразени - безпрецедентни стойности от началото на пандемията. Извествата берлинска болница "Шарите" спря плановите операции, защото хоспитализираните се увеличиха. Затваряне на градския транспорт за неваксинирани се описва като реалистична възможност за отиващото си правителство, или - още по-драстично - задължаване на работещите да се имунизират. Обсъждат се сертификати за всякакви развлекателни дейности на закрито и ранен час за затваряне на заведенията, какъвто има в Ирландия.
След дни с по над 15 хил. заразени (също рекордна стойност) Нидерландия избра първия частичен локдаун в Западна Европа, след като Латвия направи тази стъпка в Източна. Отново влезе в сила изискването за социална дистанция от 1.5 метра. Заведенията останаха без ценното си вечерно работно време, тъй като трябва да затварят в 20 ч. Спортните състезания са без публика. Училищата, театрите и кината не затварят, но се насърча дистанционната работа, където е възможно. Тези мерки са в сила засега за няколко седмици. Възможно е след това да се обсъди същата стъпка - задължително ваксиниране за работещите, освен ако не са преболедували.
Австрия не просто въведе локдаун за неваксинирани, след като, с не много по-голямото си от България население, регистрира петцифрен брой заразени за ден (повече четете тук). Неваксинираните може да се окажат и с наложен вечерен час, макар мярката да се обсъжда. Който иска социален живот, може да се ваксинира - това също е условие, при което може да се напуска домът. Шаленберг изтъкна, че делът на ваксинираните е "срамно" нисък - 65%, при малко по-голям в Германия (67.4 на сто) и значително по-голям в Испания (80 на сто).
Дори в Португалия обаче, където са ваксинирани 88% от населението, се говори за готовност за затягане на мерките, ако ситуацията се влоши, докато случаите се увеличават. Едновременно с това заболеваемостта остава едва 156 на 100 хил. души по данни от вчера при три пъти по-високи стойности в Германия и 6 - в Нидерландия.
"Пандемия на неваксинираните"
Едната от причите за сегашната ситуация е, че в големи държави като Германия и Франция огнищата са предимно в райони с по-малко ваксинирани.
В резултат представители на германските власти започнаха официално да използват израза "пандемия на неваксинираните". Авторитетният епидемиолог Кристан Дростен заяви наскоро, че явно ще се наложи връщане на мерки, които всички си мислеха, че са останали за гърба им.
За "Ел паис" германският епидемиолог Хайо Зееб Европа от института "Лайбниц" обяснява, че есента е сварила Европа неподготвена - комбинацията от студа и повишената активност в затворени пространства неблагоприятно се съчетава с разхлабването на мерките и с недостатъчния заовладяване на заразата дял на ваксинирани.
Още в първите дни на лятото епидемиолози предупреждаваха, че за справяне със засечения първо в Индия вариант "Делта" вероятно ще трябва много по-висок дял на ваксинирани и той може да достига 85-90%. Напълно очаквано бе през август или септември този, много по-заразен от предишните доминиращи, да бъде основно застъпеният в Европа. Още тогава европейските правителства работеха по механизми за косвена принуда, с които да се увеличи делът на ваксинираните. В държави като Франция усилията дадоха резултат.
Числата сочат, че никъде - нито дори в държави с много висок дял ваксинирани като Испания, Португалия или скандинавските страни - заразата не може да бъде прекъсната напълно.
С наближаването на зимата това може да се промени, но засега тенденцията във всички тези страни остава видима. И хоспитализациите, и смъртността са на много по-ниско ниво от тези в България, Румъния или Украйна, където ваксинираните са два или три пъти по-малко, дори там, където забелолеваемостта в последните седмици е далеч по-висока от румънската или българската. Ограниченията целят да се намалят рисковете и за здравната система, и за загубата на човешки живот, когато може да бъде предотвратена.