Лирата се задържа над "немислимите" 10 за долар, някои турци едва свързват двата края
Вече седмица турската лира не спира да се срива. В трудните условия за икономиката, с неспирен ценови скок, бяха постигнати нива, които в икономическата програма на правителството в Анкара досега бяха предвидени като стойности за 2024 г.
Снощи валутата падна до ново дъно - 10.45 за долар, 10.80 за евро. Психологическата граница от 10 за долар бе "немислима" според наблюдателите до неотдавна; поне не се очакваше до 2024 г. според икономическия екип на президента Реджеп Тайип Ердоган. Това е и под половината от стойността на валутата спрямо 2018, когато започна валутната криза покрай достъпа до евтини кредити, в комбинация с турско-американски проблеми.
Сривът се отразява не само за изплащането на външния дълг. Инфлацията междувременно скочи до близо 20%, четири пъти над заложените в правителствените разчети стойности. "Никога не съм водила толкова окаян живот. Лягам си, събуждам се и цените са се вдигнали. Купих си 5 литра олио и беше 40 лири. Върнах се и беше 80 лири", казва за "Асошиейтед прес" жена, която продава на пазар в Истанбул. И агенцията, и други западни и местни издания отбелязват: много турци едва свързват двата края.
Ситуацията безпокои икономисти, които се притесняват, че тази седмица централната банка тази седмица ще задълбочи кризата с решения за монетарната политика. А обезценяването на лирата застрашава парите на турците година и половина преди редовните президентски избори. Икономиката доведе Ердоган на власт преди 20 години; сега отново ще е голямото му изпитание.
Защо се задълбочава кризата
Погледната през очите на голяма част от западните (и други) икономисти, пазарни анализатори или консултанти, водещата причина е една - политиката на централната банка. Институцията намалява водещите лихви като мярка срещу инфлацията в момент на повишаващи се цени на суровините на международните пазари и на затегната (с по-големи лихви) монетарна политика.
| Обичайно експерти и инвеститори са обезпокоени от схващането на Ердоган, което не се споделя широко в икономическите среди - че високите лихви стимулират инфлацията, а не обратното. Той държи на ниски, за да стимулира износа, да даде тласък на икономиката и и създаването на работни места, да насърчи достъпа до евтини кредити, въпреки че години наред чуваше от икономическия си екип (в който после направи размествания) за риска от прегряване. Президентът трудно скрива гнева си при всяко тяхно повишаване от централната банка и смени няколко управители и заместник-управители в последните години. Обикновено решението за по-ниски лихви - или за оставки в банката - в Анкара почти автоматично сваля и стойността на лирата. |
Ефект върху този курс може да имат и конкретни действия на правителството. Последният пример бе, когато Ердоган обяви нови уволнения в борда на централната банка - заради опасенията, че все по-открито се меси в паричната политика. Наблюдаваше се обаче и при епизодични действия като обявеното изгонване на десет западни посланици. Тогава лирата рухна до почти 10 за долар, но президентът се отметна от думите си и овладя срива.
"Ройтерс" отбеляза днес, че само от началото на годината лирата е загубила 28% от стойността си - най-лошия резултат на развиващите се пазари.
"Нараства рискът продължаващото послушание към натиска от президента Ердоган за свиване на лихвените проценти да доведе до резки спадове във валутата през следващите дни и седмици."
Дали централната банка ще се намеси в тази ситуация?
Ердоган не отстъпва
Анкета сред икономисти, проведена от агенцията, обаче сочи, че отново се очаква понижение на водещата лихва - от 16 на 15% - тази седмица. Нещо повече, анализаторите са разделени за това колко трябва да се обезцени лирата, за да промени Ердоган позицията си. "Вече можем официално да го наречем валутна криза", написа в "Туитър" шведският икономист Ерик Майерсон.
В потвърждение на прогнозите Ердоган заяви днес на заседание на парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието, че не може да бъде "заедно с хора, които защитават лихвите":
"Лихвата е причината, инфлацията е следствието. Ние ще премахнем това бреме с лихвите от гърба на народа. Няма да притискаме народа с лихви. Да извиняват онези от нашите приятели, с които вървим заедно, които защитават лихвите. На този път аз не мога, няма да бъда заедно с хора, които защитават лихвите."
Лидерът на водещата опозиционна Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу заяви вчера, че "ръцете на централната банка са вързани", защото "тя изпълнява заповедите на Двореца". Има се предвид президентският дворец.
Ценови шок
От една страна, кабинетът на Ердоган може да постигне макроикономическите си цели и да се похвали с тях - очакванията са икономиката да отбележи ръст от 10% - производството, износът и туризмът я задвижиха след тежката за целия свят 2020.
Markets are still pricing a cut for tomorrow's central bank meeting in Turkey, though - with the Lira sell-off this week - pricing has pulled back. Tomorrow is low-hanging fruit for CBRT. Easiest option is to NOT cut, a surprise that would help stabilize Lira. With @UgrasUlkuIIF pic.twitter.com/l09szGtvJx
- Robin Brooks (@RobinBrooksIIF) November 17, 2021
От друга, много икономисти очакват продължаващият скок на долара спрямо лирата да повлече със себе си и цените на електроенергията и природния газ и да ускори поскъпването на храните, което се наблюдава и в момента.
През трудното в икономически план последно десетилетие на миналия век 10% увеличение на стойността на долара означава 6% инфлация. Икономическата програма, приложена след кризата от 2001 г. (т.е. след идването на Ердоган на власт), успешно свали инфлацията - от 70% през 2002 г. до едноцифрена стойност две години по-късно, пише Фатих Йозатай от Университета за икономика и технологии в Анкара. Тогава, насред реформи в икономическата и финансовата политика, увеличаване на курса с 10% намира израз в стойност на инфлацията под 1.5%.
Думите му напомнят за успеха на Ердоган в икономиката, който му осигури доминацията в турската политика в следващите години.
"През 2018 г. обаче изплува отново бичът на инфлацията. Ефектът на степента на обезценяване върху инфлацията би се увеличил и връщане към 90-те години на милания век е риск. Основният товар на увеличаването на обменния курс, за съжаление, се поема от онези, които не могат да защитят доходите си от инфлация."
Според него ще пострадат не само хората на минимална заплата, но и всички онези, които имат дълг в чужда валута.