Не се случва за първи път в последните години: рейтингът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган спада, опозицията иска предсрочни избори в момент на криза, държавният глава казва, че ще изчака до редовните през 2023 г., но и че страната се изправя пред хаос, ако той ги загуби.

Тези събития обаче се разиграват в Турция от миналата седмица в болезнен момент за турската икономика, какъвто не е имало от години, докато цените се вдигат, а рухват жизненият стандарт и лирата. Много турци казват, че едва свързват двата края. Турция протяга ръка към страни, които могат да ѝ помогнат инвестиционно - дори разчита на доскорошния водещ противник, Обединените арабски емирства, за помощ на турската икономика.

Ердоган твърди, че води "война за независимост" от всякакви чужди сили, докато опитва да тласка икономиката към растеж, за да спечели подкрепа от избирателите. Настоява, че потъването на стойността лирата без аналог в съвременната турска история е част от глобална конспирация за унижаването и подчиняването на страната. След първи, макар и не многолюдни, протести тази седмица президентът може да удари ново дъно в подкрепата си. Инфлацията е над 20%, стоките не спират да поскъпват, бизнесът се задъхва, за някои семейства покупката на храни и лекарства се оказва изпитание.

В резултат турците се обръщат срещу Ердоган и почти няма проучване, което да твърди обратното.

През пролетта обществените нагласи сочеха, че опозицията в Турция набира сили: шанс за победа над властващия 20 години в политиката Ердоган на президентските избори имаха поне трима опозиционери. Проучвания, данни от които "Дневник" събра и обобщи, обаче показват, че турците са готови да подкрепят все повече потенциални опоненти на Ердоган на балотажа, а при запазване на сегашната тенденция партията на президента не може да има мнозинство дори в коалиция.

Низходящата тенденция за популярността му е постоянна, а за да я обърне, Ердоган има едва година и половина. Или по-малко.

Известен с непредсказуемостта си и умението да се справя с всякакви политически кризи, Ердоган сега се сблъсква с друга, чието решение политическата му намеса затруднява. Лирата не спира да се обезценява, а отражението на този процес върху месечната инфлация - още в средата на есента надхвърлила 20% - тепърва предстои да се усети. Според Джейсън Тюви от консултантската компания Capital Economics инфлацията може да достигне 25 до 30% за месец или два. Риск за цените е зависимостта на Турция от внос на енергийни продукти и суровини.

Beni gömün pic.twitter.com/RRUOvJc8QJ

- Besim Toker (@BesimTokerr) November 25, 2021

Пред чужди медии много турци разказват, че едва се справят с рязко увеличилите се цени. "Епъл" и други спряха временно да продават онлайн в момент, когато постоянният спад на лирата правеше невъзможно определянето на цена на някои стоки. Турците все повече пестят в долари (в чужда валута са 55% от всички депозити, в сравнение с 49 на сто през 2018 г.) и възходящата тенденция само може да окаже още по-силен натиск върху лирата - заедно със загубеното доверие на инвеститорите, които виждат в свалянето на лихвите нежелание на Анкара да се бори с инфлацията.

На изборите година по-късно, насред тежка икономическа криза, Ердоган дойде на власт. Двайсет години по-късно, макроикономически погледнато, Турция още изглежда стабилна - очакван растеж от 9% тази година след увеличаване на износа (докато световното търсене се възстановява след пандемията), дълг от 40% от БВП. Зад тези числа се крият другите, на цените в магазините и на таблата на обменните бюра, които според някои турци се сменят за минути.

В тази ситуация депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган излезе с необичайно предложение за изход от кризата и то именно във вторник, деня на историческия срив.

Въпреки тезата за заговора, гласоподавателите на ПСР са "все по-недоволни от политиките и правителството", казва за "Файненшъл таймс" Синем Адар, изследовател в Центъра за приложни изследвания на Турция в Берлин. "Има постоянен спад (на подкрепата - бел. ред.) от септември, повече или по-малко, във всяко проучване." Продължително недоволство впрочем може да ускори процеса на отлив на членове на ПСР от партията.

Това отчасти се дължи на политиката на централната банка, в която гуверньори идват и си отиват, ако не споделят разбиранията на държавния глава за парична политика. От нея е част и въпросът за лихвите, който по принцип зависи от централната банка, която - поне на теория - е независима институция. Ердоган вярва, че ниските лихви, които стимулират потреблението и износа, и захранват икономиката с достъп до евтини кредити, намаляват инфлацията, а високите я пораждат. Повечето авторитетни икономисти в света оспорват това - особено в момент, когато много централни банки по света предпочитат по-високи лихви и затегната парична политика.

Независимо от този дебат в последните години има закономерност - всеки път, когато банката свали още повече лихвите, лирата потъва. Тази година го направи няколко пъти.

За "Ройтерс" високопоставен източник от ПСР, пожелал анонимност, казва: "Някои хора, които опитаха да предадат на президента мнението, че трябва да се следва друга политика, не успяха." Ердоган се раздели в последните години с икономически кръг, създал доверие у инвеститорите, от бившия финансов министър Наджи Агбал до някогашния банкер от UBS и Merrill Lynch Мехмет Шимшек - това бяха хора, известни на пазарите като способни да предупреждават Ердоган своевременно за рискове (включително от прегряване на икономиката).

Ердоган в момента напълно изключва варианта за предсрочни избори въпреки недоволството, изразявано и от политическите му противници; само "примитивни племена" ходели на избори веднъж на 15-20 месеца.

Когато и да са изборите, публичните нагласи от месеци не са в полза на Ердоган.

Обобщените в графиките проучвания са правени в периода между юни и ноември от няколко турски института като AKAM, Optimar, Yöneylem и Artıbir. Те потвърждават резултатите от април и май, когато според обобщените от "Дневник" проучвания имаше поне трима силни претенденти на опозицията. Има обаче и други новини.

Две години след местните избори, на които победи ПСР два пъти, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу се очертава като най-сериозния опонент. Кметът на Анкара Мансур Яваш също водеше в повечето анкети. Националистката Мерал Акшенер, отцепила се от фактическия коалиционен партньор на Ердоган Партията на националистическото действие (ПНД) и създала Добрата партия, също изглеждаше способна да мобилизира турците; тя иззе част от подкрепата на онези националисти, които не одобряват съюза между Ердоган и ПНД.

Така изглеждаха данните от април и май:

В най-новите проучвания обаче, освен че тази тенденция се потвърди, и по-слабо популярният само допреди четири месеца Кемал Кълъчдароглу набира одобрение и би победил Ердоган в над половината от проучванията. Кълъчдароглу много пъти е обвиняван, че за десетилетието на власт в РНП не успява да ѝ вдъхне нужния живот, за да се изправи срещу Ердоган и да го победи.

Дори в едно от няколкото измервания на резултатите на бившия вицепремиер Али Бабаджан той има шанс да победи. Бабаджан, известен някога като икономическия гуру на Турция - извършил реформите, тласнали страната към бурен растеж, - напусна ПСР и обяви, че създава собствена партия, DEVA (анализатор от нея бе задържан преди дни за "политически шпионаж"). В поне едно проучване той води пред Ердоган:

От изследваните за хипотетичен балотаж имена само един опозиционер няма шанс да победи Ердоган. Това е съперникът му на президентските избори през 2018 г. Мухарем Индже.

С други думи, съвкупността от анкетите от последните месеци дава ясен шанс на най-разпознаваемите лица на опозицията.

В парламента, дори да получи най-много гласове заедно с партньора си от националистите, при сегашните нагласи той не просто не би могъл да получи мнозинство. През 2018 г. неговата ПСР взе 42.56% - недостатъчни за мнозинство, но с 11.1% националистите го осигуриха. В посочените в графиката проучвания обаче само през септември има варианти, в които консерваторите и националистите имат заедно дори резултат, съизмерим с този само на ПСР през 2018 г.

В една от тези анкети РНП дори изпреварва ПСР, като печели 30.1%, спрямо 28.4 на сто на партията на Ердоган. Това е анкетата на института АКАМ, проведена между 12 и 17 ноември, сред 1260 респонденти. Нейните резултати не дават на Ердоган и националистите много над една трета от вота - едва 36 на сто.

Тези данни не означават загуба на Ердоган на изборите - най-малкото защото до тях има година и половина, а и Анкара не се е отказала засега от плановете си да няма предсрочни. За президентските избори, кандидатът на опозицията - ако има единен - все още е неизвестен. Прави впечатление и делът на колебаещите се.

Данните обаче са показателни за настроенията в турското общество в момент, когато подкрепата за Ердоган се срива рекордно. Той успя да вземе 52.5% на първия тур през 2018 г., а на предстоящия вот, в много от изброените проучвания - особено ако се изправи срещу Имамоглу или Яваш - не събира и 40% подкрепа.

Ердоган се задържа на власт заради икономическите си успехи през първото десетилетие на века. По-късно, когато се закле като държавен глава на президентска република, цялата отговорност, която преди това неофициално бе държал в ръцете си, официално се оказа съсредоточена у него. Затова турските избиратели могат да очакват проблемите им да се решат само от едно място.