Тази размяна на реплики, късно в събота вечерта, бе между Павела Митова от "Има такъв народ" и Кирил Петков от "Продължаваме промяната" и трябваше да открие дискусията за това как да изглежда общата позиция на тези две партии, "Демократична България" и БСП по темата. Преговорите със Северна Македония бяха оставени за край на продължил шест часа и половина разговор за външна политика. След представяне на позицията на всяка от четирите групи след обяд, текстът, който те трябваше да договорят за целите да бъдещата коалиция, срещата премина през всички други външнополитически теми, а накрая трябваше да се изготви общ текст.

Резултатът бе сравнително конкретен в условията. Цитираната размяна на реплики обаче бе знак за люшкането на разговорите между препотвърждаването на стария подход при предишното редовно правителство - наложил вето на преговорния процес на Северна Македония с Европейския съюз и аргументирал го с позиция на правителството и парламента - и търсенето на нови решения за изход от кризата.

В хода на дискусиите имаше ярък контраст между конкретния, кратък списък с искания, изготвен в края, и преповтарянето на познати от години позиции, които не помогнаха за решаване на кризата. Преговарящите едновременно опитват да опростят, конкретизират, преведат на разбираем език (за Европа) исканията, от една страна, и да търсят легитимност в парламентарен консенсус и да не покажат отстъпление от досегашната позиция, от друга.

Това става в момент, когато те бяха подложени на критики - още преди да са се събрали в една зала за преговори - че са готови да отстъпят от българската позиция за Северна Македония под външен натиск. А най-ясно документираната българска позиция е тази на правителството и парламента отпреди две години.

В крайна сметка текстът, приет от четирите формации, силно напомня за позицията, оформена от българското служебно правителство от лятото насам, макар и с някои добавки.

Той включва:

За сравнение петте точки, утвърдили се по времето на служебното правителство от лятото насам, са по следните въпроси:

След изпълняване условията е нужна междуправителствена среща. Петков изрази две основни искания, които не бяха отхвърлени: първо, "да вкараме реалния бизнес в диалога", и второ, "да направим реален календар на срещите" по различни сектори - поне един път на месец, това би показало, "че сме сериозни".

Секунди преди края, Вигенин поиска да се отбележи ролята на парламента. В резултат участниците се съгласиха в текста да бъде записана Рамковата позиция на предишното правителство - а тя съдържа много повече искания от изготвените в коалиционните преговори. В крайна сметка консенсусът бе около формулировката: "Запазване на единната позиция на България и надграждане в конструктивен дух."

Обръщането към позицията на правителството и Народното събрание всъщност бе направено от три от четирите участващи сили при представянето на първоначалните позиции.

В позицията и декларацията, редом с все по-настойчиво повтаряни теми като словото на омразата, реабилитацията на репресираните с българско съзнание и зачитане на Договора за добросъседство, се говори за деликатната формула за езика на Северна Македония (неприемлива в Скопие) и връщане към историята (чрез придържане към записаното в Договора "обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития".

Година по-късно България, принципно съгласила се на преговорите на Северна Македония и ЕС към този момент, блокира първата междуправителствета конференция (фактическото им начало), като цитира кратка версия на този списък.

По-късно служебният кабинет опита да смени подхода, като насочи вниманието към конкретни точки, а в последните месеци измести фокуса към правата на хората с българско самосъзнание.

Ето и какво предложи всяка от партиите в началото:

Интеграцията на Западните Балкани трябва да продължи чрез интензифициране на диалога със Северна Македония "на базата на конкретни предложения от България с цел преодоляване на блокажа на тази много близка за нас страна," каза Стефан Тафров от "Демократична България".

Тафров предложи спешно изработване на пътна карта (каквато би трябвало да се съставя и в последните месеци), която би запазила "възможността да наложим последващо блокиране, ако въпросите не се изпълняват по график". В нея трябва да се говори за:

- формулиране на понятие за национален език;

- отказ от малцинствени претенции;

- конкретен график за обща комуникационна инфраструктура;

- редовни общи заседания на кабинети и парламенти за договора и другите мерки, особено инвестициите;

- програма за общи действия в отбраната;

- канон от общи фигури и празници, включително конкретика за ритуалите;

- ревизиране на учебници по история;

- изучаване на български книги в Северна Македония и обратното (включително в оригинал);

- програми за обмен на специалисти;

- фонд за финансиране на общи проекти;

- програма за възстановяване на паметници;

- регистър на културни паметници по общата история;

- дигитализация и кодификация на документи, свързани с общата история.

Той обаче не навлезе в подробности на какъв етап трябва да се изисква изпълнение на ангажиментите и какво трябва да се направи, за да се преодолее именно непосредственият блокаж в преговорите.

Димитър Гърдев от преговорния екип на "Има такъв народ" призова за процес, в който да бъдат интегрирани и парламентът, президента и научната общност, тъй като "външната политика не е прерогатив само на парламента". Той изрази мнението, че всъщност "българският парламент, също и правителството, трябва да излязат с общо становище и да препотвърдят своята рамкова позиция".

Малко след коментара си за нуждата да се препотвърди декларацията в парламента Гърдев сведе исканията към Северна Македония от "Има такъв народ" до "няколко неща", които, следва от думите му, той разбира, че не са били предварителни условия за страната. Те присъстваха и в политиката на последното редовно правителство, но МВнР отричаше, че те са нови условия към Северна Македония, които не са поставяни преди в конкретна връзка с началото на преговорния процес.

Тези неща според Гърдев бяха отказът от малцинствени и териториални претенции, краят на езика на омразата в официален контекст (той даде пример с атаките срещу опонента на управляващите социалдемократи на кметските избори в Скопие заради обвинението, че има български паспорт) и спазване на човешките права и премахване на дискриминацията.

В позицията му имаше и предупреждение, че "проблемите на разширяването на Западните Балкани са много по-големи, отколкото спора между България и Северна Македония".

И Кристиян Вигенин от БСП поиска пътна карта за действия преди, по време на преговорите и непосредствено преди евентуалното присъединяване към ЕС. При това е нужно "чувствителните за България въпроси" да са част от преговорната рамка" (задача, която вече година и половина изглежда трудно изпълнима за ЕС), защото в противен случай няма ясни механизми за контрол.

Едновременно с това той се обяви за решение, "без да се правят компромиси с историята". Подобно на Димитър Гърдев от "Има такъв народ", той поиска да се "поддържа широкото съгласие на българската политика към Република Северна Македония, включително към препотвърждаване на декларацията на българския парламент", макар и поне чрез основните елементи, защото декларацията продължава да бъде актуална. Аргументът на Вигенин бе, че "има три формации, които не са били част от парламента" при приемане на декларацията (той има предвид "Има такъв народ", "Продължаваме промяната и "Демократична България").

По думите му "позиции, които предпоставят отстъпление на българска страна и отслабване на българската позиция", са "малко прибързани" и трябва да мине през задълбочена работа.

Паралелно с това България има нужда от някои конкретни стъпки по темата Северна Македония - по-добро изразяване на българската позиция в Европа; преглед на постигнатото до момента; средносрочна програма за развитието на отношенията, включително чрез засилване на дипломатическото присъствие на България в Северна Македония.

След като призова "горещата тема нека не е толкова гореща", Даниел Лорер от "Продължаваме промяната" поиска запазване на "всички досегашни елементи на преговорната позиция на България, а именно тези пет елемента съгласно декларацията на Народното събрание", които могат да залегнат в диалога.

На пръв поглед не бе известно кои пет точки има предвид - на парламентарната декларация ли (където има поне осем( или на служебния кабинет от тази година. По време на финалното обсъждане поне три от точките на служебния кабинет бяха споменати от Лорер в същия контекст.

Лорер повтори позицията на "Продължаваме промяната", че двустранни комисии трябва да продължат да обсъждат темите между София и Скопие в кратък срок. От диалога им обаче трябва да са част и "срещи на бизнеса с доставчици и клиенти тук, с доставчици и клиенти там". Той даде идеи, които могат да се обсъдят в комисиите. "Нека започнем да обсъждаме директна авиолиния София-Скопие," бе една от тях - предложение, и преди правено от "Продължаваме промяната", споменаха се и жп връзките и особено по Коридор №8, и, ако е нужно, да се обсъждат възможности за финансово подпомагане.

Отвъд инфраструктурата, бяха споменати общ културен календар; адаптация на учебниците "така, че езикът на омразата да изчезне оттам"; помощ за Скопие в техническата част на преговорите; реабилитация на македонски граждани с българско самосъзнание.

Нужна според него е и комисия за граничните райони, която да подобрява сътрудничеството от границите.

От присъстващите Вигенин най-недвусмислено посочи, че е нужно в бъдещата пътна карта да се разграничат действия, нужни преди началото на преговорите, по времето им и за окончателно приемане на Северна Македония в ЕС.

В момента Европейският съюз и Съединените щати недвусмислено посочват нуждата от спешно разблокиране на преговорния процес; Северна Македония се надява на пробив, ако не през декември, през януари или в друг скорошен месец.

Позоваването на парламентарния консенсус пък бе сред аргументите в последните две години България да не отстъпва от "червените си линии" и - също като Северна Македония - да се окопава в позициите си без възможност за пробив. Надежда за промяна имаше едва в последните месеци заради постепенното изместване на фокуса, но дори част от тези изисквания са трудно приемливи.

Така на заден план остана трудният въпрос как спешно да се приоритизира отварянето на преговорите и да се работи за съгласие със Северна Македония, без да се блокира в момента процесът на разширяването и без да се излагат българските интереси. Такова разграничение има в Рамковата позиция от 2019 г., но условията, които то залага за начало на преговорите, се оказаха неизпълними.