Почти две трети от ливанците биха напуснали страната, ако можеха, за постоянно. Това сочи ново проучване, публикувано от "Галъп", показателно за нагласите в най-тежката политическа и икономическа криза, разтърсила страната в последните няколко десетилетия.

Ден след публикуването на тези данни властите в Бейрут показаха сигнал, че търсят изход от задълбочаващата се криза, към която се добави и регионална изолация заради политическо напрежение между Ливан и Персийския залив.

Министърът на информацията Жорж Кардахи подаде оставка, след като правителството не бе се срещало със седмици, за да избегне процеса. Ливан сформира кабинет след над година на дълбока политическа безизходица, последвала оставката на предходното правителство при опустошителния взрив на пристанището на Бейрут, но предшестваща взрива с над година.

Кардахи предизвика гнева на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт с коментари за войната в Йемен отпреди да е станал министър. Тъй като коалицията е крехка, властите опитваха да избегнат въпроса, като просто отлагаха заседанията си.

В последния пласт на разгарящата се от години криза има и геополитически елемент, тъй като Кардахи е от християнската партия "Марада", която е подкрепяна от близката до Иран (големия саудитски съперник) "Хизбула". Каквито и да са причините, проучването на "Галъп" показва, че най-неблагоприятните последици са не за части от политическия елит, а за ливанското общество.

Повечето ливанци биха избягали в Германия (19%) или Канада (28%), ако можеха, според проучването на "Галъп".

Ефектът на икономическия колапс, предхождащ взрива и свързан с корупцията и лошото управление, е смазващ за средната класа. "Политическата нестабилност и правителствената неефективност са практически постоянни в Ливан, но последната криза в страната затисна хората по-тежко, отколкото всички трудности от гражданската война насетне", пише "Галъп".

Изтичането на мозъци и емиграцията са постоянни характеристики на живота в Ливан още от гражданската война насетне, а мигрантите по света се смята, че са повече, отколкото е населението в момента. Делът на хората в Ливан, желаещи да напуснат, обаче винаги е бил сравнително постоянен - между 19 и 32% - през всички години, откакто "Галъп" задава въпроса (от 2007 г. насам).

- повече мюсюлмани, отколкото християни (67 срещу 57%) искат да напуснат;

- над 8 от 10 ливанци (85%) преживяват "трудно" или "много трудно";

- втория от горните два отговора са дали 62 на сто, два пъти повече спрямо 2019 г., когато делът им е бил 32%;

- над половината (53%) са преминали през период в последните 12 месеца, в който са били без достатъчно пари за храна - при 45% през 2020 г. и 14% през 2019-а;

- 74%, или две трети от ливанците, казват, че са се чувствали стресирани през голяма част от предходния ден; 56% са изпитвали тъга, 49% - гняв.

Още през декември миналата година Световната банка нарече ситуацията в страната "умишлена депресия", защото е провокирана от нежеланието на политическия елит да извърши реформи.

В подкрепа на това усещане точно година след обозначението на Световната банка решението на правителството да отвори портал за регистрация за извънредна помощ за нуждаещите се ливанци създаде представа за ситуацията. Близо 31 хил. души са се регистрирали в портала само за 24 часа след появата му, а той заработи едва през март догодина. Най-много са в Триполи, който някога бе икономическото сърце на Ливан. При това регистрацията ще продължи през целия декември и януари.

В тази ситуация Кардахи обяви, че поставя страната си пред себе си, месец след като премиерът Наджиб Микати го призова с почти същите думи да се оттегли с надеждата това да възстанови ключовите връзки с Персийския залив. Арабските монархии от Залива от години са несклонни да наливат милиарди в ливанската икономика, но остават ценен икономически партньор. Заради коментарите на Кардахи посланикът на Рияд в Бейрут бе отзован, други държави в региона последваха примера. Саудитска Арабия забрани напълно и вноса на ливански продукти.

Оставката на Кардахи обаче няма да реши проблема - за достъп до средства от международни финансови институции и държави съюзници като Франция и арабите от Персийския залив са нужни дълбоки реформи, за каквито в последните години нямаше политическа воля.