Японци "клонираха" унищожен от талибаните стенопис в сърцето на гръко-будизма

Японски изследователи са създали "суперклонинг" на унищожена от талибаните афганистанска рисунка в пещера в долина, станала център на първата подобна среща между европейска и азиатска култура преди две хиляди години.
Конкретната скална рисунка не е толкова стара, а от седми век.
Нито един фрагмент от нея обаче не бе запазен, след като движението я заличи преди 20 години заедно с две огромни статуи на Буда в Бамиян, символизирали мозайката от културно наследство в региона. Статуите и други творби бяха взривени по заповед на самия лидер молла Омар. Решение за съдбата на статуите все още не е намерено, но от миналия месец скалната рисунка оживя почти каквато беше до 2001 г., а екипът мечтае да я върне в родината ѝ.
Как се клонира стенопис
Използвана е комбинация от традиционни и дигитални техники, с които изследователите целят поне да спасят "духа" на творбата за бъдещите поколения. Усилията на екипа от Токийския художествен университет, продължили три години, са създали точно копие, изложено в музей в Токио през септември и октомври - седмици след връщането на талибаните на власт в Кабул.
Стенописът в пещера близо до известните статуи изобразява бодхисатва - всеки, който непоколебимо върви по пътя, за да стане Буда. Размерите му са впечатляващи - шест метра дължина и три метра ширина.
Екипът не пропуска нито един детайл - пресъздава повърхността, но и вида на използваната боя. Цифрово са обработени над 100 снимки, направени от японски археолози преди унищожаването му. Те се наливат в компютърен модел на повърхността му, а след това данните се подават към машина, пресъздаваща точната (триизмерна) форма в блок стиропор.
Проф. Такаши Иноуе от екипа, професор по евразийско културно наследство, отбелязва, че чрез процеса "можем да възпроизвеждаме дизайн, който е много близък до истинския, отново и отново, за да предадем духа на бъдещите поколения."
Връзката между Япония и Афганистан
За Япония връзката с Афганистан е по-специална, отколкото се вижда на пръв поглед.
Страната отдавна инвестира средства и дипломатически усилия за опазване на културното наследство в страната, и то особено в Бамиян - район, където се пресичат различни пътища и култури през историята. Бамиян, една от трудните за овладяване от талибаните провинции в края на миналото хилядолетие, е не просто културна столица на хазарейците - говореща диалект на фарси етническа група, вероятно възникнала при смесването на местните жители с нахлулите при монголската инвазия.
Fūjin and Raijin are two ancient Shinto gods native to Japan. Their statues are at Sanjūsangen-dō temple, which enshrines Avalokiteśvara. Fujin is Japan's god of wind, identified with India's Vāyu, and Raijin is Japan's god of lightning and thunder, identified with India's Indra. pic.twitter.com/2AXqB50sXX
- 🇯🇵 Rash Behari Bose に学び国防を慮る杜 (@boseofjapan) June 24, 2018
Бамиян е важен център в културния синкретизъм, родил гръко-будизма. От достигането на Александър Велики в региона през IV век преди новата ера насетне, през следващите над 700 години, редица просъществували в този период държави съхраняват и развиват гръко-будизма - от изображенията до философията. В научната общност е силно застъпено и схващането, че първото антропоморфно изображение на Буда е резултат именно от това взаимодействие.
Япония същевременно може да проследи корените на собствения си будизъм - най-малкото в изображенията - отчасти до гръко-будизма, чието влияние си проправя път до нея и Корея през Китай. Изображенията на отделни божества - например ранните на бога на вятъра Фуджин - отвеждат към гръцката стилистика и към отражението ѝ върху изкуството от Бамиян и остатъка от древния регион Гандара, родина на тази синкретична култура.
"Вандализмът е безсмислен"
"Франс прес" разказва след посещение на нейни журналисти в региона за мястото, където се намираха двете статуи на Буда: към момента на поява на екипа бойци на талибаните охраняват кухините. Движението обещава този път да уважава културното наследство на Афганистан и уверява, че се е променило, макар вече да имаше случаи на взривяване на статуи и посегателство срещу колективната памет - такъв случай имаше и в Бамиян.
За историка Косаку Маеда от токийския екип постигнатото е доказателство, че "вандализмът е безсмислен". Маеда казва, че мечтата му е да изгради "музей на мира" в долината на Бамиян и, ако е възможно, да изложи "клонинга" там, за да го наследят местните. За да живее нацията, трябва да живее и културата ѝ, обяснява изследователят.
Различна засега е съдбата на статуите на Буда. Опитите за пресъздаването им засега са изоставени, но през март, месеци преди връщането на талибаните, се появиха за кратко дигитално на същото място, където се намираха векове наред, преди да бъдат разрушени.