От дома си на село в Югозападна Сърбия Лиляна Бралович наблюдава заснежени хълмове и мрежа от малки пътища, търсейки непознати коли, които според нея може да превозват геолози, търсещи литий.

Групи природозащитници като тази в нейното село издигнаха блокади там и в цяла Сърбия в продължение на два поредни уикенда в знак на протест срещу законите, предназначени да облекчат многомилиардните проекти на чуждестранни минни компании за добив на литий, борати и мед. Още протести бяха насрочени за 11 декември.

Блокадите в края на ноември и началото на този месец накараха консервативното правителство да се откаже тази седмица от два закона, които еколозите смятат за помагащи за експлоатацията на местните ресурси без да отчитат риска от замърсяване.

В село Праняни Бралович и активисти на природозащитната група на планината Сувобор прогониха екип геолози и иззеха скалните им проби.

Протести избухнаха и в западната част на Ядар, където англо-австралийската Rio Tinto започна да купува земя за планираната си подземна мина за литий и борати на стойност 2.4 милиарда долара.

Литият се радва на голямо глобално търсене като жизненоважна съставка в батериите за все по-популярни електрически автомобили, докато боратите се използват в слънчеви панели и вятърни турбини.

Големите чуждестранни производители на автомобили искат да осигурят директен достъп до суровини чрез партньорства с минни компании, за да избегнат проблемните места във веригите за доставки и да поддържат заводите на пълен капацитет.

Сърбия е сред страните от Централна и Източна Европа, най-застрашени от промишленото замърсяване от времето на бившето комунистическо управление. Но правителството, смятащо по-високия икономически растеж и намаляването на безработицата за приоритети, предложи минерални ресурси на инвеститори, включително китайската фирма за добив на мен Zijin.

Президентът Александър Вучич каза, че ще бъде извършено проучване за въздействието върху околната среда за проекта на Rio Tinto и след като приключи, той ще свика референдум, за да позволи на хората да решат дали трябва да продължи.

През август главният изпълнителен директор на Rio Tinto Сърбия Весна Проданович заяви, че ще изпълни всички екологични разпоредби на Европейския съюз и Сърбия за добив на литий.

Зелените активисти казват, че подобни проекти ще влошат замърсяването на земята, водата и въздуха в тази част от Западните Балкани.

Пътните блокади накараха Вучич да изпрати закона за отчуждаване, който позволяваше по-бързо придобиване на частна земя, обратно в парламента за преработка.

А в петък парламентът, доминиран от съюзниците на Вучич, измени закон за референдума, за да е законодателството в съответствие с всеки резултат от референдума и да премахне изискването за плащане на такси от всяка гражданска група, започваща инициатива за референдум.

Боян Клачар, изпълнителен директор на базираната в Белград социологическа организация CESID, каза, че екологичните протести са успели, защото са имали "ясни и постижими искания, които не всяват разделение".

По повод друга концесия министерството на инфраструктурата заяви в четвъртък, че сметищата, които са част от литиевия проект Rio Tinto, трябва да бъдат преместени от предразположения към наводнения западен район Ядар на друго място.

Но икономистите предупреждават, че различните протести могат да имат обратен ефект. Саша Джогович от базирания в Белград Институт за пазарни изследвания каза, че огъването на Вучич пред исканията на протестиращите "е свидетелство за нестабилен бизнес климат" в Сърбия, "където... всичко зависи от един човек (Вучич) и неговия вътрешен кръг".

Спешно необходимите чуждестранни инвеститори могат да отложат плановете си до изборите догодина, каза Джогович, добавяйки: "Никой няма гаранции сега, че всяка голяма инвестиция няма да бъде атакувана от протести за околната среда".