Широко течение обикаля около замръзналия континент в Южното полукълбо, а нови данни показват каква власт има то върху бъдещето на Земята: ледът се оттегля и учените са притеснени от разбраното за този процес.

Така започва публикация на "Ню Йорк таймс" с последните анализи на Южния океан, които обрисуват плашеща картина на климатичната криза, докато ледовете се топят.

Западноветровото течение (известно на английски като Antarctic Circumpolar Current) е най-силното течение на света и "климатичният му двигател". Той пази света от затопляне, като изтегля огромни потоци вода от Атлантическия, Тихия и Индийския океан към повърхността; там обменя топлина и въглероден диоксид с атмосферата, преди да бъде изпратено отново.

Без тези процеси светът би бил дори по-топъл, отколкото стана заради предизвиканите от човешка дейност емисии на въглероден диоксид и други газова с парников ефект. "Няма гледна точка, от която някое място да е по-важно от Южния океан", казва Джолън Ръсел, океанограф от Университета в Аризона. "Няма нищо като него на планетата Земя."

Учените започнаха да научават в последно време много за дълго непознатия океан; автономни апарати събират данни за температурата и много други, да се гмуркат под вода, да изследват антарктическия лед във водата, преди да се покажат на повърхността, за да предадат информацията. Днес учените знаят, че това кръгово течение е на практика "климатичен двигател, който се върти в континентален мащаб".

Днес изследователите се сблъскват с друг проблем. Първо, климатичните промени и затоплянето усилват ветровете, които правят течението и циркулацията на водата в него по-мощна. Това изтласква на повърхността повече от дълбоководните маси, които не са били в контакт с атмосферата и са задържали въглерода векове наред.

Затоплянето на самия Южен океан означава, че по-голяма част от тази изтласкана на повърхността вода тече под шелфовите ледници - плаващи платформи от лед, които помагат да се опази ледената покривка на Антарктида.

На практика "Антарктида се топи от дъното", казва за "Ню Йорк таймс" Хенри Дрейк, океанограф в Масачузетския технологичен институт. Според учени това вече влияе на морското равнище, а през следващите 100 години може да повиши риска от заливане на крайбрежни райони.

Around Antarctica, a vast current acts as the world's climate engine. New science is revealing the power it holds over the future, and researchers are alarmed at what they're learning as ice shelves retreat. https://t.co/SVAM19gX6d pic.twitter.com/xytcRDgvbf

- The New York Times (@nytimes) December 14, 2021

Според някои оценки океаните са уловили 25% от отделяния въглероден диоксид и 90% от топлината, генерирани от изкопаемите горива и друга човешка дейност от 19. в. насам, пише още вестникът. Въглеродният диоксид на дъното обаче не е само резултат от индустриализацията, а и от разлагането на органичната материя от живите организми в океана.

Учените се опасяват, че усилването на течението ще доведе до по-силно разместване на водните пластове, а то ще изкара на повърхността много повече дълго задържан въглероден диоксид и така ще промени баланса: Южният океан ще отделя повече въглерод, отколкото улавя. Според проучванията това все още не е реалност, но с усилването на ветровете и затоплянето процесът може само да стане по-интензивен.

Монетата има две страни и учените отбелязват, че това придвижване на дълбоководните маси може да позволи да бъде уловена по-голяма част от въглерода в атмосферата. "Развълнувани сме, защото ще улови повече топлина. Но сме притеснени заради целия този дълбоководен въглерод", казва Ръсел.