Венера е известна с горещата си и отровна атмосфера, но невинаги е била такава - преобразява се след катастрофални промени в повърхността преди 500 млн. години. Това е причината НАСА да се готви за връщане на Венера това десетилетие: миналото на Венера може да създаде представа за бъдещето на Земята.

Първата мисия на американската космическа агенция до Венера от 1994 г. насам обаче може да е различно от всичко досега - планът е тя да стане с малки групи апарати като балони, които да изследват отвисоко, разказва изданието Universe Today.

Разликата с балоните с горещ въздух - за пръв път използвани през 1783 г. - е, че на борда няма да има човек.

Всъщност Венера е доста сходна със Земята - наричана и "посестрима планета" заради състава си, предимно силикатни минерали и метали в ядрото, силикатна земна кора (най-външния слой) и мантия. Голямата разлика е в атмосферата. Със средна температура от 464 градуса по Целзий тя може да разтопи олово. Плътността на въздуха е 90 пъти по-голяма от тази на Земята.

С набиране на височина обаче описаната картина рязко се променя. На 50-70 км от повърхността температурата и атмосферното налягане са като земните. Това означава, че достатъчно леки апарати могат да я проучат успешно. Проблемът е в избора на точния апарат: например High Altitude Venus Operational Concept (HAVOC) - 30-дневен пилотиран полет специален свръхлек самолет. Друг хибриден апарат, вдъхновил следващите предложения, Venus Atmosphere Maneuverable Platform (VAMP), е замислен така, че да лети като самолет през деня и да се носи през нощта (в следващите два вградени клипа са старите проекти на НАСА).

Новият проект ще даде възможност мисията да е безпилотна. Идеята е апаратът да обикаля атмосферата на Венера за четири дни - и на слънчева светлина, и в тъмнина. По тази задача работи екип, воден от Гилиерм Перейра и Ю Гу от университета на Западна Вирджиния.

Резултатите от работата му ще помогнат на НАСА да разбере как Венера се е превърнала от планета със среда, подобна на Земята, в днешния неблагоприятен за живота свят. Това може да е модел за еволюцията на климата на Земята, който да покаже какво ще се случи в бъдеще.

Екипът, получил грант от 100 хил. долара от програмата на НАСА за стимулиране на изследванията, се съсредоточава върху липсвалото досега звено в проектите на агенцията за Венера: софтуера, който ще позволи на групите роботи да се движат автономно.

Софтуерът, по който работят учените в момента, трябва да оптимизира както маршрутите, така и координацията между аероботите и да ги локализира в атмосферата на Венера. Това включва и специален инструмент за планиране на движението, който да отчита както особеностите на апарата, така и тези на атмосферата на Венера.

Трудностите в тази задача са много. Нуждата машината да работи дълго без слънчева светлина е само един пример. Маршрутите трябва да се съобразяват дори с ветровете на Венера, за да се избере път с минимално съпротивление. От началната точка на движение на аеробота ще се симулират различни ходове и ще се измерва ефективността им (например за разхода на енергия) и по пътя ще се работи с разклонения на възможностите, от които машината ще избира по-целесъобразните. Нужно е устройствата да са с жизнен цикъл от няколко месеца до година.

За координация на отделните аероботи се използват модели на ветровете на Венера, създадени от НАСА от предишни мисии. Освен това всеки аеробот ще има сензори за скоростта и посоката на вятъра. Апаратите ще обменят данни от локаците си, която ще се допълва с общата инфорация на екипа за температурата, налягането и плътността на въздуха от различни мисии до Венера.