Пендаровски: Сделката със София да мине през парламента в Скопие, но не с 2/3 мнозинство
Всяко финално решение на спора с България трябва да бъде представено в македонския парламент, дебатирано и гласувано с мнозинство.
Това заяви македонският президент Стево Пендаровски ден след като се срещна с премиера Кирил Петков по време на визитата му в Скопие и разговорите му с политическия елит.
Гласът на Пендаровски за споразумението с България - което Петков и македонският му колега Димитър Ковачевски се надяват да постигнат след диалог в нов формат с ежеседмични работни групи - се чува по-силно, откакто Зоран Заев обяви, че подава оставка преди няколко месеца.
Той привлече вниманието и с решение да приеме нерегистрираната в България и настояваща на твърденията за македонско малцинство "ОМО Илинден" около визитата на Петков, но тези разговори бяха отложени. Петков каза, че темата за "ОМО Илинден" изобщо не е била в дневния ред на срещата.
Без конституционно мнозинство
Българският премиер обаче не спомена, че Пендаровски настоява на парламентарно одобрение на бъдещия компромис с България, който би свалил ветото за преговори на Северна Македония с Европейския съюз. Задачата би могла да е трудна, но не и невъзможна. В управляващите, оглавявани от Ковачевски социалдемократи има разделения в отношението към България и те намериха наскоро израз и в изявленията на бившия вицепремиер Никола Димитров. Въпреки това те и коалиционните им партньори, водещи сред които са две албански партии, имат мнозинство - 64 от 120 депутати.
В интервю за "Телевизия 24", цитирано от изданието "Нова", Пендаровски отхвърли идеята да се търси две трети мнозинство, защото то "много трудно" би се постигнало. Той има предвид, че вотът би изисквал подкрепа от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, често приемаща конфронтационен тон за възможен компромис с България.
| От думите му следва, че той не очаква договорът да включва промяна в конституцията на Северна Македония - а тя би изисквала мнозинство от две трети от депутатите. Без поправки не може да бъдат вписани българите - идея, за която на думи настоява българският държавен глава Румен Радев (включително днес, докато се заклеваше за втория си мандат) и която е споменавана много по-рядко от Петков, но която бе формално извадена от декларацията на Консултативния съвет за национална сигурност миналата седмица. |
Президентът потвърди, че има разминавания в социалдемократите, а и в бившия кабинет, по чувствителни въпроси, свързани с преговорите, за които говореше и Димитров - включително в работата по плана "5+1", представен от България.
"Да впишем хърватите и черногорците"
"Няма нищо лошо да ѝ стане на държавата", ако приеме българското малцинство в конституцията си. Това обяви лидерът на главният албански партньор в управляващата коалиция (Демократичен съюз за интеграция, ДУИ) Али Ахмети.
Той заяви, че на срещата с Петков се интересувал кои са пречките да се намери решение и обясни, че останал с впечатлението за важността да се впишат българите в македонската конституция. "Рамковият договор обхваща всички малцинства, които живеят тук, и със сигурност с приемане и с важните изменения, които ще се направят, само ще укрепим държавата си, европейските стандарти и многообразието," каза Ахмети.
Лидерът има предвид Рамковият договор от Охрид от 2001 г. сложил край на конфликт между етнически македонци и албанци. Според него обаче укрепването на това етническо многообразие и мирно съжителство не минава само през вписването на българите, а и на хърватите и черногорците, "които също са задействали искане да бъдат представени в конституцията на (Република Северна Македония)".