Историческата комисия на България и Северна Македония има само един начин да продължи напред и това е с още диалог и с нов подход, но хипотетично би могла да спре работа за година или две, ако това пречи на напредъка по други въпроси.

Всички тези идеи бяха изразени в интервю на съпредседателя на комисията от македонска страна проф. Драги Георгиев. В интервюто си за "Телма" обаче той сам нарече последната идея "още по-радикална", като преди това обясни, че работата продължава, като няма друг начин в рамките на усилията да се преодолее блокадата за преговори с ЕС.

Георгиев изразява тази идея две седмици след като премиерът Кирил Петков обясни пред български журналисти по време на визитата си в Скопие, че всеки съпротивляващ се срещу новата рамка историк (т.е. редовни срещи, без досегашния навик за отлагане на заседанията) ще се разглежда от двете правителства като човек, саботиращ работата на комисията.

Георгиев, от друга страна, е известен в българското публично пространство като склонен на диалог поддръжник на тезата, че и двата екипа трябва да се изправят срещу предразсъдъците, стереотипите и закостенели разбирания в историографиите си.

Основната критика на Георгиев към новия подход на премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски, превърнал историческата комисия във фактически нова работна група, е, че заради естеството на работата си комисията трудно би могла да следва темпото на останалите групи.

Георгиев обаче не казва в продължаващото над половин час интервю, че комисията спира работа: той припомня, че миналата година вече бяха уговорени пет срещи за тази, а в името на добрата воля и подпомагането на диалога броят е увеличен на шест: три през първата половина на годината и още три - след това.

Думите му означават, че комисията според него не може да се събира веднъж на малко повече от месец - да е в ротация заедно с другите четири работни групи, които се редуват всяка седмица, а по-скоро веднъж на два. Причината е, че тя следва собствена логика от години и работи по други теми, които изискват време.

Попитан дали може да има раздвижване в комисията, той каза, че в София е обсъдил само възможността да има повече срещи. "Убеден съм, че резултати може да има само ако има диалог, макар че изяви, които идват оттам, не дават твърде много оптимизъм, и мисля, че формирането на няколкото комисии имам впечатление, че ще може да се дефокусира обществеността от нашата работа, но, изглежда, няма да е така, ако с изяви постоянно сме във фокуса и се опитваме да се надхитрим, няма да има много голям напредък."

Настояването на Петков за нуждата от нов подход коментира с думите: "Просто трябва да продължим да разговаряме. Ако двете държави са в този процес на разговори с целта (Северна) Македония да започне преговорите за присъединяване, а историческата комисия е само част, инструмент в този процес, няма друг начин освен да се продължи с диалога. Този диалог се стараем да е възможно най-независим от политиката, на най-високо академично ниво, да се запази равноправието и достойнството на двете страни и по този начин можем да стигнем до някакъв резултат."

Коментарът му е в отговор на въпрос кои трябва да са следващите личности, които да се дискутират в комисията. Според Георгиев тази тема трябва да се остави настрана:

Ако наистина има желание за постигането на някакъв напредък между Северна Македония и България на всички нива, това решение не би било толкова страшно, защото ние в продължение на 70 години сме в исторически конфликт с България. Замразяването на работата на тази комисия за 1-2 години няма да означава нищо, а може би би допринесло много повече нещата да тръгнат напред по другите въпроси."

В интервюто Георгиев постави няколко пъти под въпрос едностранната интерпретация на българската част от комисията (и отново говори и за познатите разделения от двете страни на комисията за това дали действително България и Северна Македония имат "обща история до 1944 г." като един народ), но не спести критики и към македонската историография.

Работата на комисията може да даде резултат само ако се смени подходът от двете страни, има пространство, но трябва по-голямо желание и ентусиазъм, но и по-голяма смелост да се направят промени, каза Георгиев, като имаше предвид окопаването и на двете страни в позициите им (въпреки по-критичния тон към България).

Георгиев по-рано е заявявал, че македонската историография е ползвала фалшификации като всички други от комунистическия период, манипулации с източници и други, но няма достатъчна смелост. Той призова за освобождаване от грешките и усещането за "малоценност" чрез изчистването на истината. Нещо повече, учебниците по история трябва да се променят, и то не само заради натиск от България, "но и заради нас самите", защото се учи по съдържание отпреди 15-16 години. Според него именно учебниците - а не още спорни личности - трябва да са фокусът на работата в следващите срещи и това ще създаде по-добра политическа атмосфера.

Историкът коментира и обявеното от Петков общо честване на рождението на Гоце Делчев в Скопие, насрочено за утре.

Георгиев даде да се разбере, че решението за общо честване е политическо и че такива инициативи са добра стъпка, но историците, които нямат общо с него, ще продължат да работят по общ текст, който да бъде предложен на двете правителства (процесът продължава две години и все още е в задънена улица).

Дебатите за идентичността на Гоце Делчев ще продължат, комисията иска да даде само идея как да бъде честван и от двете страни, "тъй като той е юнак, национален герой и за българското общество, и за македонското общество и това ще е крачка към това как споделени личности да се честват заедно", каза Георгиев.