Преди две години няколко заразени с коронавируса SARS-CoV-2 за ден още се възприемаха като извънредна новина. Днес много европейски държави премахват ограничения, докато броят им е пет- или шестцифрен на ден - непознати досега рекорди.

Сега Европа бавно се отваря. От Франция и Италия на запад до Чехия на изток, държавите се готвят да свалят или отменят ограничения - повечето или почти всички - при всекидневен брой случаи, хиляди пъти по-висок от използвания като аргумент за локдаун в поне няколко страни през 2020-а и то през зимата, когато заболеваемостта обичайно е по-висока.

Фактор е начинът, по който протича иначе по-заразният вариант: невинаги по-леко, но в общия случай без нужда от хоспитализация, без същия риск да бъдат засегнати долните дихателни пътища като Делта. Има обаче и много други. Болниците са по-малко натоварени. Времето в Европа бавно се затопля, а скоро публичният живот ще започне преход към откритите пространства и това ще затрудни разпространението.

Основен фактор обаче е тъкмо относително слабото натоварване на болниците в комбинация с факта, че въпреки същинската експлозия в броя заразени смъртността на места дори намалява. Населението е по-защитено, но не само заради броя на преболедувалите (които също са изложени на риск), а заради ваксините, все така пазещи от тежко протичане на болестта въпреки по-малката ефективност срещу заразяване, и кампаниите за подсилващи дози.

България е далеч от тази ситуация. Достатъчен е един пример. В свалилата мерките Великобритания, с население 67 млн. души, над 100 хил. заразени през голяма част от януари в интензивни отделения вчера бяха малко над 520 души и броят не спира да спада от декември (а през януари 2021 г. бе надхвърлил 4000 души). В България, с над 10 пъти по-малко население и 10 пъти по-малко нови случаи на ден (но и при далеч по-малък брой тестове на 1 млн. души), те са 568 души. В Дания, чието население е с едва 700 хил. души по-малко, те са под 30.

Как Европа се готви за край на ограниченията и втори опит за нормализация, след като Омикрон осуети първия? Отговорът ще покаже възможния път и на България.

Първа Великобритания свали почти всички ограничения - мярка, чието обявяване породи въпроси, тъй като тогава заразените за ден бяха над 120 хил. И за Обединеното кралство това е втори опит за "ден на свободата", след като през юли 2021 г. се бе отказала от тежки рестрикции, а се наложи да върне някои от тях заради Омикрон.

За Лондон това е връщане към План А - да живее с болестта, която вероятно никога няма да си отиде. Миналата седмица отпадна препоръката за дистанционан работа където е възможно. Задължителните маски в Англия (Шотландия и Северна Ирландия взимат решения автономно) отпаднаха заедно с COVID пропуските. В проектодокумент, видян от "Ройтерс" се забелязва новият фокус към "таргетиран" подход: защита на уязвими групи от населението вместо национални или местни мерки. План А бе на дневен ред още преди първия британски локдаун, когато премиерът Борис Джосън бе критикуван, че се е забавил с мерките. Цената на това и други управленски решения бе бързо разразяване на пандемията, срещу която светът тогава нямаше достатъчно инструменти да се бори, в комбинация с много висока смъртност.

На континента процесът започна няколко дни по-късно. По познат от есента ритъм път отново задават скандинавските страни. Дания първа каза, че премахва ограниченията, последваха Норвегия и Швеция. Дания още в края на миналото лято COVID-19 спря да нарича COVID-19 "критично опасен" за обществото и зададе път за "нормализиране" на болестта - чрез успеха на масовото ваксиниране.

Това е нещо, което и Дания със своите 81% напъло ваксинирани също може да си позволи. От началото на вълната Омикрон рекорднит брой починали (в края на декември) е 30 души (за сравнение през януари 2021 г. имаше с ден с 60 жертви) в държавата с население над 5 млн. души. От средата на януари дните с над 20 починали са рядкост, въпреки че вече месец се отчитат всеки ден над 20 хил. заразени. Пациентите в интензивни отделения не спират да намаляват - от 82-ма на 6 януари до 26 на 2 февруари.

Дойде ред дори на Италия - предпазлива в разхлабването на мерките срещу COVID-19 заради спомена за кошмара от пролетта на 2020 г. Премиерът Марио Драги обяви, че страната му скоро ще обяви график за разхлабване.

За решенията на тези държави има три основни фактора в епидемичната обстановка:

- делът на ваксинирани;

- делът на починали;

- делът на хората в интензивни отделения.

Дори където смъртните случаи (тук данните са за броя на 1 млн. души) се увеличават, това не е пропорционално на бума в заразяванията.

Експлозията в новите случаи се вижда с просто око в Западна Европа и в Чехия: в Дания над 7650 на 1 млн. към втори февруари, във Франция 4966 случая, в Чехия 3325, в пъти над нивата от началото на декември.

За подхода благоприятства и позицията на Световната здравна организация, която този път е на страната на премахващите ограничения. С една уговорка: трябва да се поставят ваксини.

Директорът на СЗО за Европа Ханс Клуге каза на брифинг в четвъртък, че вижда платото в безпрецедентното покачване на кривите. Обясненията на Клуге вече бяха споменати: ваксините, мутациите на Омикрон, времето. Той каза, че вероятният сценарий е "COVID примирие" или дори "край на играта" на Стария континент - дълъг период на спокойствие:

Всичко това, по думите на Клуге, предполага, че краят на пандемията е постижим, защото "в региона на Европа има необичайна възможност да се овладее предаването".

По-рано генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус предупреди, че е много рано да се говори за победа над пандемията: "Повече предаване на заразата означава повече смърт." Тонът му бе по-малко оптимистичен:

Две седмици след като СЗО заяви, че няма особен смисъл в граничното затваряне за борба с Омикрон, Тедрос заяви, че макар вече да не се иска от държавите да връщат мерки за сдържане, правителствата се призовават да защитават населението с всички възможни мерки, "не само ваксини".

В подкрепа на думите на Тедрос може да се посочи отново британският пример. Починалите на ден са много далеч от рекордните 1820 души през януари 2021 г., но остават над 500 на ден (макар и при шестцифрен брой заразени от месец). Великобритания е по-скоро изключението, което потвърждава правилото: в съизмерими държави, също с шестцифрен брой заразени на ден от началото на годината, и тази седмица няма повече от няколкостотин починали за 24 часа.

В Европейския съюз действията показват, че блокът засега възприема препоръките на СЗО като разумни. Действието на COVID сертификатите бе удължено и през 2023 г. Причината е, че според Европейската комисия "на този етап не е възможно да се предвиди ефектът от възможно увеличаване на заразяванията през втората половина на 2022 г. или от възникването на нови варианти". Тезата на комисаря за правосъдието Дидие Рейндерс е, че ако схемата не бъде удължена, може да се стигне до "объркване и препятствия" при продължаващо разразяване на пандемията и нова вълна. Предложението още се нуждае от одобрението на Европейския парламент и държавите в блока.

Новите варианти се появяват в среда, където вирусът циркулира по-безконтролно, при по-малка защита на населението, създадена чрез ваксини или преболедуване. Това стана във Великобритания с Алфа, в Индия - с Делта и в Южна Африка - с Омикрон.

Дали някой от тези варианти ще може да заобиколи имунитета, изграждан от ваксините и контакта с предишни варианти, е отворен въпрос.

За Омикрон европейците разчитат основно на ваксините и на подсилващите дози. В хода на вълната този подход бе съчетан с много по-слабо затягане на ограниченията, отколкото при предишните, и логиката бе отчасти икономическа (например при съкращаването на карантината), но отчасти здравна: натискът върху болниците бе по-слаб. Именно с нуждата здравната система за спечели време бе аргументирано и първото рязко затягане в България през 2020 г. и връщането на част от мерките през есента.

Същевременно към края на януари България имаше над 5600 пациенти с COVID-19 в болница, десет пъти по-голямата Великобритания - близо 16 Хил. Делът им на милион е два пъти колкото френския, 2.5 пъти италианския и почти 4 пъти чешкия. Условията, с които тези държави обясняват падането на мерките, още не са налице.