Елал, която умива телата на починали от COVID-19
Еда Елал е подготвяла телата на починали за погребение в съответствие с ислямските ритуали почти половината от живота си, но казва, че откак се е появил COVID-19 работата й като "гасал" е станала по-трудна.
36-годишната Елал казва, че чувството за духовен дълг й помага да продължи да изпълнява ритуала, въпреки изтощението и страха, особено след като самата тя се разболява от COVID-19 миналата година.
Според ритуала гасалите се молят, докато мият тялото, преди да го завият в бялата плащеница, с която то се погребва. Останките на починалите идват от болници или от частни домове в стая за измиване, наречена "гасилхане". В нея на мъже гасали са поверени труповете на мъжете, а на жените - женските.
"Аз съм гасал от 16 години. Никога не съм виждала толкова много мъртви на едно място. Никога не съм измивала толкова много тела за един ден. Изтощително е", каза Елал.
Но за нея да си болен от COVID-19 е по-тежко, отколкото да измиеш починал от COVID, "тъй като ти самият водиш битка на живот и смърт". Елал разказва, че след преболедуването си известно време е получавала психологическа помощ, защото се е бояла да излезе от страх, че ще се зарази повторно.
В Истанбул, най-големият турски град с население от около 16 милиона души, има 243 гасали, работещи в 16 помещения за умиване на покойници, които се управляват и финансират от общината и предоставят услугата безплатно.
Елал разказва, че двама гасали обикновено подготвят за погребение дневно по пет тела всеки ден, въпреки че в най-тежките дни на пандемията са стигали 40.
Ежедневните смъртни случаи от COVID-19 в Турция достигнаха връх от 400 през май миналата година. Сега те са спаднали до малко под 200, въпреки че заразените са рекордно много.
45-годишният Джейхан Тунч, който също е гасал, казва, че в началото на пандемията са били силно уплашени и са обсъждали как ще могат да продължат работата си, без да се разболеят. В крайна сметка са решили да продължат, след като били приети нови защитни мерки.
"Това е въпрос на сърце", казва Тунч, който упражнява професията от пет години.
Общината плаща заплатите на Елал и Тунч, но и двамата са категорични, че тежката работа за тях е повече отговорност, отколкото източник на доходи.
| "Опитваме се да гледаме на това, което вършим повече като религиозен дълг, отколкото като пари и работа", казва Елал. |
Когато като 17-годишна решава да стане гасал, бащата и съпругът на Елал се противопоставят на решението й, но сега семейството е най-голямата й морална опора.
"Никога не съм съжалявала, че върша тази работа, защото подготовката на останките на починалия е последната услуга, която човек получава. Вярата и духът ми са доволни", казва Елал и добавя, че "това, че съм с някого в последния му миг" компенсира трудностите.