Заплахата от прекъсване на доставките на газ за Европа от Русия, в случай че Западът наложи санкции при руско нахлуване в Украйна, предизвика дебат за необходимостта от дългосрочни договори за втечнен природен газ.

През последните седмици САЩ попитаха Катар и други големи производители на газ дали могат да изпращат допълнителни количества за Европа, ако руските потоци бъдат прекъснати, каза източник на "Ройтерс".

Някои големи производители на втечнен природен газ, като Катар и енергийни компании, които имат дългосрочни договори, казват, че Европа трябва да разчита по-малко на договори, базирани на спотова търговия, и повече на дългосрочни, за енергийните си нужди.

Смята се, че близо 70% от търговията с LNG е чрез дългосрочни договори. В Европа обаче спотовите и краткосрочните договори представляват около 45%-50%.

Те могат да бъдат за срок от 10 до 25 години. Като цяло производителите на газ искат дългосрочни ангажименти за разширяване на капацитета при капиталоемки проекти.

Катар предпочита дългосрочни, обикновено индексирани с петрол, договори за стабилност на приходите, каза Люк Котел, ръководител на анализаторите за EMEA LNG в S&P Global Platts.

Други производители, като Съединените щати, се нуждаят от дългосрочни договори, за да финансират проектите си за втечняване. За целта обикновено продават част от предстоящата продукция на търговци, които имат свободата да я продават в Азия или Европа.

Европейската комисия казва, че дългосрочните договори могат да попречат на свободните потоци на газ в Европа. Като реакция на отделни играчи, като Русия, която може да се възползва от господстващо положение, политиците в ЕС насърчиха спотовата търговия, която може да позволи на клиентите да се възползват от намалените цени, когато доставките са в изобилие.

Те също така избягват да създават пречки за клиентите да използват изкопаеми горива за години напред, тъй като ЕС се стреми да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г.

Европейската комисия заяви в края на миналата година, че дългосрочните договори за газ не трябва да продължават след 2049 г. и не трябва да създават бариери за навлизане на възобновяеми и нисковъглеродни газове. Държавите производители обаче често казват, че спотовата търговия е направила цените по-нестабилни, особено в настоящия климат на ограничени доставки покрай икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19.

Джеймс Хъкстеп, мениджър за газови анализи в S&P Global Platts, казва, че енергийният преход е породил опасения от спад в търсенето на газ през следващите 5 до 10 години, когато Европа използва повече зелена енергия като водород.

Дългосрочните договори, индексирани с петрол, бяха печеливши през последната година за производителите и търговците и биха могли да продължат да бъдат през следващите няколко години. По-голямата част от тези договори обаче са довели до загуба на пари през последното десетилетие, каза Хъкстеп.

Миналогодишният скок на цената на газа доведе до неочаквани печалби за мнозина.

По 80 товарни доставки на месец идваха от Съединените щати и всеки товар носеше около 60 млн. долара нетна печалба, каза Броджи.

Катар и някои азиатски производители като Индонезия и Малайзия използваха клаузи за крайна дестинация, които ограничават доставката на газ до определени пазари, за да предотвратят пренасочването му към други пазари.

Такива клаузи са незаконни в Европа и правилата в повечето страни от ЕС не възпрепятстват LNG да се изнася към други страни.

Тамир Друз, управляващ директор в Capra Energy Group, каза, че дългосрочните договори играят важна роля, но ограничават възможностите за гъвкавост, диверсификация и печалба, които позволяват спотови и краткосрочните сделки.

Премахването на клаузите за дестинация в ЕС през първото десетилетие на XXI в., а в последно време и в Япония - помогна дългосрочните сделки да станат по-привлекателни, каза той.