Германският канцлер Олаф Шолц поема щафетата на дипломатическите усилия днес с посещенията си в Киев и в Москва във вторник в момент, когато евакуацията на дипломатически персонал и военни инструктори от Украйна, както и увеличаването на военното присъствие на НАТО и САЩ на източния фланг на алианса все още се възприемат по-скоро като част от вдигането на залозите за следващ кръг преговори.

Канцлерът заплаши за пореден път Русия със санкции при действия, представляващи "заплаха за териториалната цялост" на Украйна. Но правителствен източник на "Ройтерс" заяви, че Берлин не очаква конкретни резултати от утрешния диалог с руския президент Владимир Путин. Същият източник оценява като евентуален успех добър разговор с държавния глава с искане за пряк диалог по линия на съвета НАТО - Русия или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Миналата седмица на западни срещи и телефонни разговори с Русия на най-високо ниво не довеждат до решение на украинската криза.

Залогът се вдига, след като в края на миналата седмица Съединените щати допуснаха руска инвазия в Украйна още преди края на олимпийските игри на 20 февруари. Вашингтон не казва официално да знае дали Путин е взел решение за операция в Украйна, но десетки държави призовават гражданите си да напуснат, а авиокомпании се отказват да летят до страната.

Шолц е поредният западен политик, който търси решение в Москва този месец. Там бяха френският президент Еманюел Макрон - който след това проведе два разговора с Путин - и двама британски министри, на външните работи (Лиз Тръс) и отбраната (Бен Уолъс). Някои от тях бяха и в Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски; британският премиер Борис Джонсън се видя само с него, така направи и литовският премиер Ингрида Шимоните.

С Путин разговаря по телефона и американският държавен глава Джо Байдън и въпреки надеждите едночасовият им контакт не доведе до пробив, по същия начин общуват държавният секретар Антъни Блинкен и руският първи дипломат Сергей Лавров. От руския си колега обаче Блинкен чува само, че САЩ и съюзниците водели "пропагандна кампания" срещу Русия, а данните за инвазия окуражавали Украйна да опита военно решение в Донбас. Президентският съветник Юрий Ушаков обвини Запада във фалшиви нови и създаване на "истерия".

Обявената от САЩ възможност за руско нахлуване в близките дни (може би започващо с въздушен удар), което според източници на "Гардиън" Байдън вярва, че е решено в Москва, доведе до изтегляне на американски дипломати и военни инструктори от Украйна и до призив на редица държави - първо предимно европейски, гражданите им в Украйна да напуснат. Коментарите, които Русия опровергава настоятелно, обаче изтеглиха и разговора Байдън - Путин, който Москва се надяваше да се проведе едва в понеделник. Сред този пореден опит за деесклация САЩ обявиха, че са "еднакво подготвени за други сценарии" отвъд дипломацията.

САЩ виждат два сценария, ако Русия реши да се намеси: директно нахлуване с превземане на Киев или действия за дестабилизация вътре в страната, които ще доведат до смяна на властта в украинската столица с проруски настроена. С около 100-130 хил. военни в Русия и на учения с Беларус по границите с Украйна Москва, според западни служби, е събрала достатъчно войски за инвазия. Късно в петък се появи информация, че САЩ ще одобрят изпращането на още 3000 военни в Полша, в допълнение към обявените близо 3000 преди десетина дни.

Русия отрича да готви нападение. Настоява обаче, че Западът пренебрегва две нейни ключови искания, съобразяването с които може да помогне за деескалация: НАТО да затвори вратата си за Украйна и да не се разширява повече на изток и да не разполага сили отвъд границите на държавите, членували в него към 1997 г. САЩ и алиансът отхвърлят и двете с аргумента, че противоречат на принципите им, но са готови да преговарят по други точки.

Преди дни Шолц изрази предпазливия си оптимизъм за сигурността в Европа въпреки съмненията какво точно смята Русия да прави спрямо Украйна. През последните няколко дни той настояваше, че демонстрирането на единна позиция от Европа и надвисналата над Русия заплаха за икономически санкции ще сдържат Русия.

Междувременно темата коментира и външният министър Аналена Бербок, като заяви, че след седмицата западен диалог с Путин няма знаци на деескалация, "тъкмо обратното".

Германия е критикувана в Украйна и за отказа да предоставя смъртоносни оръжия в сегашната ситуация, при положение че от други западни държави са дадени "тонове". Федералното правителство обаче обеща да изпрати още отбранителна техника, стига да не влиза в тази категория - например електронни системи за проследяване, защитни облекла, радиооборудване, устройства за нощно виждане и други, но това едва ли ще стане, преди Шолц да се е прибрал от Москва след утрешните разговори с Путин. За разлика от Германия, САЩ изпратиха от Литва самолет с оръжия за Украйна: ракети FIM-92 Stinger (преносими системи за въздушна отбрана известни на английски със съкращението MANPADS) и боеприпаси. Украинският министър на отбраната Олексий Резников благодари в "Туитър".

Германско-руските икономически връзки ще останат фактор в преценката на Берлин, а среща германски компании с Путин, насрочена за идния месец, още не е отменена. Може би затова бизнесът изрази "големи надежди". Райнер Зееле от Германско-руската търговска камара побърза да предупреди, че замразяването на проекти не намалява напрежението, а само води до "още конфронтация".

Темата за блокиране на вече построения газопровод е болезнена в Германия, която ще получава по него газ от Русия, като се заобикалят Украйна и Полша. Пред Си Ен Ен Шолц се ограничи до това да каже: "Всички стъпки, които ще предприемем, ще ги осъществим заедно." По думите му инвазия със сигурност ще бъде последвана от възможни санкции, които "ще навредят интензивно на Русия" (според "Ройтерс" тези мерки може да са ограничени, като например не включват изваждането на Москва от системата SWIFT).

Екипът на Бербок ("Зелените") е коментирал по-недвусмислено от него възможността за такава санкция. Същевременно самата външна министърка, според информация на Си Ен Ен, се е въздържала от изричен коментар дали "Северен поток 2" ще бъде спрян и това е причинило отмяната на среща на първия дипломат със Зеленски. Формално това стана заради недоразумение в графика на президента. За газопровода се застъпват и други държави в ЕС, като Австрия.

Не само от Берлин, но и от Киев идват разнопосочни сигнали. В сряда украинският външен министър Дмитро Кулеба обяви, че западната дипломатическа офанзива е помогнала за овладяване на напрежението, а ден по-късно обвини Москва в блокада по море. От главнокомандващия въоръжените сили Валерий Залужни междувременно дойде предупреждението, че Украйна е готова да посрещне враговете не с цветя, а с ракети Stinger и Javelin. "Добре дошли в ада!"

Съвсем различна закана дойде от кмета на Киев Виталий Кличко, който призова Германия и света в интервю за "Билд ам Зонтаг" да се готвят за "най-лошото":

Въпреки изразявания от САЩ риск от въздушен удар Киев засега не вижда смисъл да затваря въздушното си пространство на фона на напрежението с Москва според високопоставен украински служител, независимо че различни европейски компании решиха или обмислят да спрат полети предвид обстановката. Киев реагира на това гневно.

Украйна предупреди снощи, че самолетите ще трябва да избягват части от Черно море, където се задават руски военноморски учения, а има изпратени и сили на съюзници от НАТО в отговор на кризата.