НАТО обсъжда днес изпращане на сили в България заради кризата с Украйна
Министрите от НАТО се събират днес, за да задействат план, който може да доведе до установяване на четири многонационални бойни групи в Източна Европа в отговор на събитията край границите на Украйна.
Данните за държавите предоставиха за "Ройтерс" четирима неназовани дипломати: според тях се обсъжда разполагане на сили в България, Румъния, Словакия и Унгария.
Става дума за групи от до 1000 души всяка, като основното обсъждане е за България и Румъния, а "по възможност" може да се приложи същото за Словакия и Унгария.
Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг обяви миналата седмица в Румъния, че въпросът с разширяване на присъствието в Източна Европа предстои да бъде обсъден на срещата на министрите. Дни преди това вече се говореше за по-постоянно присъствие на алианса в региона.
Дипломатите, с които разговаря агенцията преди срещата, казват, че министрите се очаква да постигнат съгласие за изготвяне на детайлизирани планове за четирите бойни групи, гъвкави достатъчно, за да може (по думите на високопоставен дипломат от НАТО) да се "ескалира, но и да се деескалира, ако Русия изтегли военните си" около Украйна.
Столтенберг още не вярва
Русия обяви днес, че изтегля част от силите си край границата с Украйна. Столтенберг обаче, помолен да коментира, обяви, че очаква трайни доказателства за деескалация и ставащото още не показва отказ на Русия от създаване на напрежение и действително оттегляне.
"Ройтерс" отбелязва, че Франция и България са предложили да командват бойните групи съответно в Румъния и България. Според дипломати е възможно батальонът в Унгария, предвид нежеланието на Будапеща да провокира Москва, да се състои изцяло от унгарски сили.
| Подобен дебат се води и в управляващата коалиция в България. Партиите влязоха в спор, след като БСП обяви, че е против българската група да бъде подсилвана от чужди военни. По-рано през миналата седмица министърът на отбраната Стефан Янев обяви, че няма как българската батальонна група да отговаря на стандартите на НАТО, без да бъде подсилена от оръжие и техника от останалите държави на алианса. |
Става въпрос за общо не повече от 4000 военни - по 1000 във всяка държава. Дори това би било най-рязката промяна в отбранителните позиции от анексията на Крим насам. Тогава в Полша и балтийските държави бяха изпратени бойни групи на НАТО.
Едновременно с това тези сили - несъизмерими с до 130 хил. (според норвежкото разузнаване 150 хил.) военни, струпани край границите на Украйна от Русия - ще са в разрез с исканията на Москва НАТО да не разгръща още сили в Източна Европа в границите отпреди 1997 г. (всички изброени държави влизат в средата на по-миналото десетилетие).
"През пролетта постъпиха така, изтеглиха войниците, оставиха оборудването", каза вчера Столтенберг. "И се върнаха след няколко дни или с малко предизвестие. Това се случва непрекъснато през последната една година. Това има продължителен ефект върху сигурността в Европа. НАТО реагира не само на сегашната криза около Украйна, но и на случващото се по източната граница на НАТО. Ще търсим и по-дългосрочно решение за структурно разполагане на изток при тази ситуация."