Данни за струпване на до 150 хил. военни край Украйна; подготовка за инвазия след "изфабрикуван инцидент"; сценарии за инвазия с десетки хиляди жертви в Украйна; нападение до дни - може би след игрите в Пекин, а може би преди; а може би (според неназовани източници) още в сряда, на 16 февруари и дори да се отложи, войната предстои...

Всички тези данни са от източници от американските или други западни власти, но и от екипа на американския президент Джо Байдън, от самия него или пък от трансатлантическите му партньори като Борис Джонсън.

Това е информация, която идва от службите не се появява обикновено в медиите; не и почти в реално време, след кратка обработка и анализ. Тя се осветлява от седмици, докато продължава да расте напрежението заради концентрацията на руски военни край страната.

Действията на САЩ са отговор на Русия, от която дойде и поводът за световната тревога със събирането на 100-130 хил. военни край Украйна (а не обратното). От Москва идват апокалиптични сценарии за война между Русия и Запада при влизане на Киев в алианса. Руският президент Владимир Путин дори отправи пред френския си колега Еманюел Макрон, предупреждение, съдържащо заплаха с ядрени оръжия при такъв конфликт (тъй като страната му е "водещата ядрена сила"). Москва изтегля хиляди военни от границите с Украйна, а след това, според спътникови данни, изпраща нови и нарича действията "планирани учения".

И в западното, и в руското публично пространство се вихри битка кой ще наложи собствената си визия за събитията в Украйна - и чрез това ще спечели преимущество в диалога между Русия и Запада. Новото в този сблъсък: след десетилетия говорене за информационната война, която води Русия (включително около президентските избори през 2016 г.) САЩ са решени да покажат, че по нищо не отстъпват.

Как изглежда този сблъсък през медии в САЩ и Русия?

САЩ десетилетия наред бяха поучавани от Русия в информационната война; сега искат да я бият в собствената ѝ игра, пише "Ню Йорк таймс". Според вестника Вашингтон се надява, че изобличаването на плановете на Путин за Украйна ще ги осуети, може би ще отложи инвазията и ще спечели още време за дипломация.

Според някои стратези това е пълномащабна информационна битка. "Мисля, че е страхотно," казва за вестника Бет Санър, бивш представител на американското разузнаване, редовно предоставял брифинги на предишния президент, Доналд Тръмп. Според него разкритията плашат Кремъл и службите и намаляват възможностите на Путин за действие.

Си Ен Ен описва американските действия като "много необичайна PR кампания с използване на декласифицирани разузнавателни данни, замислена да отстрани елемента на изненада от Путин и да лиши Москва от обичайното преимущество, което си осигурява с владеенето на тактики за заблуждаваща информация". Телевизията поставя въпроса колко дълго Байдън може да поддържа състоянието на тревога и "дали ако продължава да няма инвазия въпреки все по-стряскащите предупреждения може да отвори пукнатини между съюзниците в НАТО". Това може да създаде напрежение между САЩ и Украйна и да е в полза на Путин дългосрочно.

За Си Би Ес ръководителят на StopFake Руслан Дейниченко (организацията му се бори с руската дезинформация от 2014 г.) окачествява поведението на САЩ като сигнал, че най-после са научили как да се справят с руската хибридна война - "ефективен отговор от Вашингтон и европейските партньори".

Проблемът в тази ситуация е, че администрацията на Байдън не успява да предостави доказателства по проста причина: службите отказват да споделят подробности, които ще подскажат на Русия как работят и ще последва обезоръжаване в информационната война. Автокрациите са много по-добри в подобна неконвенционална война, продължава вестникът.

В тази игра и в среда на ширещи се конспиративни теории и сриващо се доверие в правителството обаче американските опити за изпреварване на Русия се посрещат скептично: играта е опасна и няма връщане от път, по който публиката иска доказателства, а властта иска да я убеди, казват експерти.

Русия настоява, че има основателни притеснения, свързани с Украйна и действията на НАТО на изток, с вълната на разширяване и с оставянето на вратата на алианса отворена за членство на Киев. Президентът Владимир Путин повтаря, че не Русия настъпва към НАТО, а обратното. Той обвинява Запада, че пренебрегва руските тревоги.

В много руски медии в резултат се чуват коментари за "информационна война срещу Русия". Първият заместник-председател на комисията по международни въпроси към Държавната дума Алексей Чепа, казва на "Известия":

На твърденията от Вашингтон, че Русия ще изфабрикува инцидент на границата като повод да влезе в Украйна, Москва отговаря огледално. Пред държавната телевизия RT политологът Александър Дудчак обяснява, че със заявленията си за предстоящо начало на инвазия, преди или след игрите в Пекин, САЩ продължават да "нагнетяват истерия". "Ако това влиза в плановете на вашингтонската администрация, те, разбира се, знаят кога ще предизвикат военни действия. Защото е ясно, че Русия няма да нападне Украйна. Лъжите и безсмислиците са толкова очевидни. Продължават да обявяват и обявяват инвазията, но Русия още не нахлува."

Още през декември министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че 120 американски наемници са преместили "химически компонент" в Украйна за провокации.

Същата телевизия разговаря с Юрий Рогульов от фондацята "Франклин Рузвелт" за изследване на САЩ към Московския държавен университет. Той иронизира факта, че американската страна задава дата и отлага инвазията "трети месец". "Това е истинска информационна война. Измислена е идея, зададена е задача, за да овладее масите."

По RT действията на Вашингтон изглеждат като "нагнетяване на военна истерия". Нещо повече, в коментарите за пагубните икономически и други последици се цитират украинските власти с призивите им за запазване на спокойствие и избягване на паника. Действително, и президентът Володимир Зеленски заяви наскоро, попитан очаква ли се война: "Не, ние осем години живеем в нея."

В много украински медии картината изглежда наобратно: украинската икономика вече е тежко засегната от руската хибридна война, довела и до "валутна паника" в началото на годината. Русия не се е отказала и от обичайните похвати: представяне в медиите на украинците като нацисти и селективно представяне на коментари на запад като представителни за проруското обществено мнение в Европа и САЩ (срещу което политиците работели).

Руските експерти дори често сравняват ситуацията с Ирак през 2003 г., когато САЩ нахлуват в Ирак на Саддам Хюсеин с обвинения, че той крие оръжия за масово унищожение. Оказа се, че такива оръжия няма. Аналогията със случая от 2003 г. обаче тегне и над дискурса в западни медии; тогава администрацията на Джордж Буш публикува разузнавателни данни, които според властите оправдаваха превантивни действия: предполагаеми разговори в иракската армия, снимки на мобилни лаборатории за оръжия и твърдения, че Багдад готви химическа атака срещу САЩ с дронове. Впоследствие източниците се оказаха лъжливи, а прочитът на разузнавателните данни - избирателен. Русия използва повода да каже, че оръжията били повод; целта, нахлуването, била подготвена много по-рано.

Сегашната ситуация обаче е много различна според американските представители, пише "Ню Йорк таймс". Сателитни снимки с преди недостъпно качество днес показват недвусмислено струпването. "В Ирак разузнаването беше използвано от този подиум (в Белия дом - бел. ред.) за начало на война. Ние се опитваме да спрем война," казва съветникът на Байдън за националната сигурност Джейк Съливан. Не на последно място, президентът, извел САЩ от Афганистан (макар и съгласно споразумение на предшественика си) напълно изключи възможността за изпращане на американски войници, дори при нападение на Украйна.

Москва обаче също плаши с война и дори дава аргументи, а вчера заговори и за "военно-технимески мерки", ако продължи да се чувства заплашена. В Кремъл постъпи и призив от парламента за признаване на "народните републики" в Донецк и Луганск. Путин даде да се разбере, че Русия ще се придържа към Минските споразумения (т.е. няма да удовлетвори желанието на Думата). Страната му обаче смята, че Украйна не изпълнява частите от споразумението, които се отнасят до особения статут на Донбас, но според някои наблюдатели козът, който резолюцията му дава, е както заплаха за край на мирния процес, така и сигнал за нарастващото руско нетърпение.

В поне две руски издания се появи и връзката с този коз. Първо, във вече цитираната статия на бившия украински министър Суслов се казва: "Не бих се учудил, ако се окаже, че цялата информационна война срещу Украйна и изкуствено нагнетяваната заплаха от война с Русия е съгласувана между Русия и Запада акция да се принуди украинското ръководство да изпълни "Минск"." Дава се пример с думите на канцлера Олаф Шолц след срещата му със Зеленски; според Шолц президетът е готов да внесе законопроект, свързан с Минските договорености.

Същият пример обаче се появи и в силно критичния към властта "Новая газета", за да се изтъкне, че "редица наблюдатели" очакват тъкмо Вашингтон и Москва да опитват да убедят Киев да се съгласи при условия, "разрушителни за държавността на страната". "Но не е изключено подобен извод също да е част от информационната война."