Мюнхен 2022: Форумът за сигурност започва с остри думи за Русия и напомняне за 1967 г.
"При максималистични настоявания на Русия и масов консенсус в евроатлантическата общност да се защитят фундаменталните принципи на Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта всъщност изобщо не е ясно дали Москва се интересува от каквито и да е реални дипломатически усилия. (...) И все пак, дипломацията трябва да полага усилия, ако все още получава шанс. Но докато този доклад се печаташе, надеждите се топяха."
Това - и още по-драматични квалификации и предупреждения - има в годишния доклад на Мюнхенската конференция за сигурност, която започва днес и ще продължи до неделя. Основан преди почти 60 години, това е най-големият и авторитетен форум в света за диалог по въпросите на сигурността.
Въпреки ограниченията заради пандемията организаторите посрещат над 30 държавни и правителствени ръководители, 100 министри (предимно на отбраната и външните работи) и ръководителите на много от водещите световни организации (откриването ще направи генералният секретар на ООН Антониу Гутериш), а външният министър Аналена Бербок ще има обща среща с колегите си от Г-7 (Германия е ротационен председател на групата).
Заглавието на доклада е показателно за цялостното настроение в момент на най-сериозната криза за европейската сигурност поне от 1989г. насам: "Обръщане на прилива. Да се отучим от безпомощността".
Председателят от 14 години на форума Волфганг Ишингер (ще го наследи Кристоф Хойсген, бивш посланик в ООН и смятан за един от най-влиятелните външнополитически съветници на канцлера Ангела Меркел) заяви, че за това време предизвикателствата за сигурността са се надигнали като приливна вълна от взаимно подсилващи се кризи. "Има война в Европа, а сега - и заплаха за голям военен конфликт", допълни той.
Говорейки за "колективна безпомощност" в света, Ишингер критикува Европа, че макар да е значителна икономическа сила, тя изглежда е изгубила вяра в способността си да оформя глобални събития и рядко предлага инициативи по повод глобални заплахи. "Сякаш доминирана от усещане за импотентност, Европа изглежда като политическо джудже на глобалната арена", казва още Ишингер.
| Русия реши да бойкотира тази година форума, на който преди 15 години президентът Владимир Путин произнесе прочутата си реч, в която остро критикува Запада, включително за приемането на България и Румъния в НАТО. Изложените тогава от него тези и коментарите, с които бяха посрещнати, са почти същите като повторените и вчера искания на Москва и реакцията на Запад. Със съществената разлика - сега около Украйна има близо 130 хиляди руски военни, а Западът се обедини доста по-бързо и подготви - по думите на всичките му лидери - изключителни санкции срещу Русия. |
На Източна Европа в доклада е отделена специална глава, в която се казва, че статуквото в тази част на света е все по-крехко.
| "През последните години мнозина в Западна Европа и Северна Америка се надяваха на различен резултат, но изглежда свикнаха със злощастната ситуация по източния фланг на НАТО и ообено в бъркотията в Източна Украйна. Големите членки на НАТО бяха заети с други кризи и ситуацията в Донбас погрешно бе смятана от мнозина за поредния "замразен конфликт" в постсъветското пространство (...) Но Путин изглежда вярва, че може да промени статуквото в собствена полза и със сила избута района и предизвикателствата му отново на върха на дневния ред за сигурността на Запада." |
След което има доста по-откровени квалификации:
| "Русия се държи противно на европейските очаквания за прилично поведение за член на евро-атлантическата общност. Според Кремъл Русия не е държава като другите и не бива да става такава. Русия на Путин очевидно не се интересува от това да бъде възприемана като отговорен съсед и изобщо не ѝ пука да прекрачва червени линии у дома и в чужбина." |
Следва дълъг списък с примери - от анексирането на част от друга държава през убийства в чужбина, отравяне на Алексей Навални, вълни от дезинформация и хакерски атаки за влияние върху резултатите от избори до конституционните промени, позволяващи Путин да е на власт до 2036 г.
| "Руското ръководство не споделя разбирането за "обща европейска идентичност", основана на принципите на либералната демокрация и човешките права. Западът трябва да приеме факта, че такива решения [на Москва], противоречащи на нормите за приемливо поведение вкъщи и чужбина, са характерна черта, а не дефект на руската политика днес." |
Описвайки къде Западът греши особено много в опита да разбере днешна Русия, докладът цитира три дами:
- Мери Елис Сарот, историк от университета "Джонс Хопкинс": "Според Путин Русия е изгубила бившия си статут не заради рухването на СССР, а защото била измамена от Запада - един по-лесен за приемане начин да се говори за нещата".
- Анджела Стент от университета "Джорджтаун", една от най-опитните анализаторите на Русия: "Светът на Путин е движен от усилието да бъде накаран Западът да се отнася към Русия така, сякаш само тя е била СССР".
- Фиона Хил, бивш старши директор по въпросите на Европа и Русия в Съвета за национална сигурност към Белия дом: "Това е персонализирана и полуприватизирана клептократична система, която е яхнала руската държава, институции и население".
Може да се твърди, че Путин се чувства застрашен не толкова от потенциалните гаранции на НАТО за сигурността на независими държави, колкото от присъствието на успешни демокрации в съседство на Русия, обобщава докладът.
Преди въпроса какво да се прави в тази ситуация първо се припомня, че без действията на Русия нямаше да се стигне до сериозни промени в НАТО. И до днес алиансът е със Стратегическа концепция от 2010 г., в която се говори за "истинско стратегическо партньорство с Русия". След броени месеци в Мадрид ще бъде приета нова концепция, която ще даде допълнителен тласък на започналите през 2014 г. увеличаване на бюджетите за отбрана, създаване на нови силови структури и приемане на визия до 2030 г. Изрично е отбелязана и нуждата от засилено присъствие в България, Румъния и Черно море.
Търсенето на отговор е между две основни тези:
- да се удовлетворят част от руските искания и да се притисне Киев да изпълни Минските споразумения
- да се втвърди още повече тонът, защото Западът има проблеми не заради твърде много конфронтация, а поради обратната причина.
Тук докладът насочва вниманието към ключов документ в историята на НАТО - Докладът "Армел" от далечната 1967 г., който преодолява разногласията между съюзниците и - с други инициативи като политиката на САЩ за сдържане и германската "Остполитик" - проправя пътя към спиране надпреварата във въоръжаването през 70-те години. В него за пръв път е формулиран двойният подход на НАТО спрямо СССР - военна сила с политическа солидарност ("толкова много, колкото е нужна за отбрана и сдържане") в комбинация с търсене на политически канали за намаляване на напрежението ("колкото е възможно повече дипломация и диалог").
Всъщност, това прави през последните седмици администрацията на президента Джо Байдън, като точната смес от средства, формати за преговори и предложения ще трябва непрекъснато да се приспособяват, но без да се ощетяват суверенните права на независими държави.
И това изобщо не е лесна задача, посочва докладът.