Шест държави в Африка получават достъп до технологии за производство на иРНК ваксини. Зад тази обявена на срещата на върха Европейски съюз - Африкански съюз новина, на пръв поглед не е особено важна за Европа, се крие желанието на континента да откликне на същинските нужди на десетки държави с огромен икономически потенциал, за чието внимание се борят много световни сили.

Развитието на икономиките им може да определи хода на 21 в., а населението им, общо 1.3 млрд. към момента, ще се разраства и подмладява дори когато това в сили като Китай ще застарява и ще се свива.

На двудневната среща в Брюксел ЕС потърси нов подход към Африка. Под мотото "два съюза, една визия" в заключителния документ се изреждат незабавни приоритети: 450 млн. дози ваксина за Африка, работа за ускоряване на ваксинационните кампании, помощ за здравните системи, нови инвестиции, решаване на спорни въпроси като тези за миграцията.

Плановете на ЕС обаче надхвърлят и обичайния общ тон в декларациите, и обичайните обещания за помощ - еднопосочни, обрисуващи Африка като вечно зависима.

Крачка в тази посока бе тъкмо решението Египет, Кения, Нигерия, Сегенал, Южна Африка и Тунис да са шестте държави, избрани за технологичен трансфер по международни стандарти.

This is mRNA technology designed in Africa, led by Africa and owned by Africa.

With the support of #TeamEurope.

A perfect example of what we can achieve when we pool our forces. https://t.co/mzjOgJe5Sr

- Ursula von der Leyen (@vonderleyen) February 18, 2022

Обявяването на трансфера (засегнал само Южна Африка миналата година) с помощта на Световната здравна организация по време на срещата на върха на ЕС е важно: продажбата на ваксини против коронавирус на правителствата, платили най-висока цена, засегна тежко африканските държави, способни да дадат по-малко, като ги остави без ценни запаси. От този момент ще може конкретните ваксини да се разработят, произвеждат и разпространяват от Африка без зависимост от големи корпорации. В резултат с поне една доза в Африка са едва 17% от населението, при съответно 75 и 67 на сто в ЕС и САЩ.

В Южна Африка бе установен хъбът за технологичен трансфер на СЗО, в който Afrigen Biologics използваше данни за ваксината на "Модерна" за собствена версия. Със сегашната промяна Африка се доближава до целта, по думите на сегеналския президент (и председател на АС) Маки Сал, 60% от поставяните на континента ваксини да се произвеждат именно там.

С днешните си действия Европа се надява да отговори на лидера на президента на Сиера Леоне Джулиъс Маада Био, попитал колегите си, според агенция "Ройтерс": "Равни партньори ли сме в това?"

Акцент бе създаването на инвестиционен пакет "Африка-Европа", в който да има конкретни проекти в енергетиката, здравеопазването, околната среда, инфраструктурата. Общо 27 европейски и 55 африкански лидери се събраха около кръгли маси, за да обсъдят идеите, които може да ги движат напред.

За изпълнението на задачите се създава нов механизъм, който ще следи за напредъка и той ще трябва да се анализира на другата среща, след две години.

Важно тази година е комбинирането на стратегията за свързаност на Европейската комисия Global Gateway (глобална мобилизация на инвестиции за до 300 млрд. евро в дигитализация, климат и енергетика, транспорт, здравеопазване, образование и научноизследователска дейност) със Зелената сделка.

Този пакет бе обновен на срещата с още 150 млрд. евро (въпросният инвестиционен пакет "Африка - Европа" за финансиране на дигиталната трансформация, възобновяемата енергия, устойчивото развитие, здравеопазването, образованието и мобилността през следващите седем години.

Специално в зеления преход целите са ясно очертани до 2030 г. Няколко примера:

Задачата е различна от досегашния подход: тя предполага промяна в модела на партньорство и ангажиране на частния сектор със зелена визия, която да му помогне да се развива.

Ваксините са пример как срещата беше замислена като момент на промяна: край на декларациите за партньорство, преход към решения и проекти, но и към отношения като между равни. Пандемията обаче я отложи с две години, а вълната от преврати доведе дотам, че някои лидери не участват, изключени от съюза: тези на Мали, Гвинея, Судан и Буркина Фасо. Това означава, че двата съюза не са се срещали от пет; този форум на върха се състои веднъж на три години.

Двудневната конференция се очакваше да премине от динамиката на "донори" (Европа) и "получатели" (Африка). Преди събитието Фред Нгога Гатереце, ръководител на звеното за предотвратяване на конфликти в Африканския съюз, обърна внимание, че африканските държави се променят: по-уверени са, надвиват колониалното мислене, което преди това ги подтикваше да приемат наговото европейските инициативи.

Промяната е важна за Африка. Въпреки заявения интерес към континента от все повече геополитически играчи - от Китай и Турция до Израел, Персийския залив и Русия - държавите са в капана на икономически и финансови трудности, задълбочени от пандемията. Само в Субсахарска Африка дългът за 2020 г. е 702 млрд. долара според Световната банка - рекорд за последното десетилетие.

Споменатият интерес отчасти обяснява промяната в Европа. Китайско-африканската среща на върха също доведе до нов тип отношения, различни от отпускането на кредитни линии и скъпи инвестиции. Освен със Съединените щати, Япония и Турция в последните години, АС ще има и конференция с Русия в края на настоящата.

При срещата си с Африканския съюз миналата година Китай премина към сходен формат: конкретни инициативи във важни сфери, които ще дадат тласък на африканската икономика, образование, здравеопазване. На дневен ред бе и подновяване на ангажимента за още ваксини.

След десетилетните инвестиции на Пекин в инфраструктурата на континента обаче Брюксел също говори активно за нуждата от "инвестиции в транспортни коридори, електричество и транспорт, които отварят, широко отварят, вратата към Африканската зона за свободна търговия" по думите на председателя на комисията Урсула фон дер Лайен. Това е най-голямата в света подобна зона по брой държави, които работят за създаване на единен пазар, подобен на европейския.

В този процес Фон дер Лайен подчерта интереса към свръзване между Европа и Африка с подводни кабели, а между африканските региони - с наземни кабели.

Отношението на ЕС към миграцията - през чиято призма блокът често гледа към Африка - изглежда непроменено след срещата. Отказът да се премахнат патентите за ваксини бе африканско искане, което Европа още не подкрепя, а партньорството за ваксини бе в опит за компенсация.

Спорни точки има и в мобилността. АС би предпочел споразумение за легалната мобилност като част от решението за справяне с безработицата и предоставяне на възможности за младите, но то е трудно постижимо, докато Европа работи през призмата на овладяването на нелегалната миграция и има сериозни притеснения, свързани със сигурността, собствения си трудов пазар и социалните си системи.

В съвместното комюнике се изтъква като една от първите точки именно "предотвратяването на нелегалната миграция", заедно със сътрудничеството срещу трафика и намиране на решения за бежанците. Като компенсация ЕС разглежда инвестирането в "младежи и жени", за да се създадат възможности за развиване на умения, за образование и работа, "особено чрез увеличаване на подкрепата за техническо и и професионално образование и обучение".

Отношенията в сигурността предстои да бъдат уточнени, докато Франция и европейските ѝ партньори се готвят да напуснат Мали заради разрива от последната година. Хунтата, която извърши два преврата в Мали, дори поиска днес Париж незабавно да напусне, а не до шест месеца, както е планирано.

Събитията повдигат много въпроси за цялостната мисия на Франция и ЕС в региона Сахел, където те помагат с хиляди военни за борбата с джихадистки сили. Деветгодишната мисия, водена от Париж, даваше разнопосочни (и неудовлетворяващи правителствата) резултати, но ограничи възхода на тези престъпни групи на места и помогна да бъдат ликвидирани ключови ръководители на местните клонове на "Ал Кайда" и "Ислямска държава".