Стотици руски депутати, десетки лица и организации, подкопаващи целостта на Украйна и достъпът на Москва до европейските капиталови и финансови пазари са на прицел в пакета със санкции, одобрен от Европейския съюз, след като Русия призна двете самопровъзгласили се "народни републики" на сепаратистите в Източна Украйна.

За решението съобщи ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел след среща в Париж за обсъждане на мерките след действията на Путин. Темата коментира и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, според която предстои "финализиране" на пакета, но около него е постигнат консенсус.

Инвеститори от ЕС няма да имат възможност да търгуват с руски държавни ценни книжа, забраняват се и внос и износ от и до двете "народни републики" в Донбас.

Още политици, депутати и длъжностни лица от Русия влизат в списъка на санкционираните от Европейския съюз. "На прицел за нас е способността на руската държава и правителство да имат достъп до наш капитал, до финансовите ни пазари и услуги," каза Борел. По думите му банки, финансирали сепаратистка активност в Източна Украйна, също ще бъдат санкционирани.

Самите "народни републики" в Донецк и Луганск, признати от Путин, може да бъдат извадени от зона за свободна търговия между ЕС и Украйна, за да се гарантира, че "отговорните ясно усещат икономическите последици от незаконните и агресивни действия".

Това е сериозно разширяване на санкционния списък поне на персонално ниво, тъй като в него досега влизаха 193 имена - на депутати, съдии, прокурори - и 48 организации, с аргумента, че подкопават териториалната цялост на Крим и Севастопол.

Подробностите предстои да бъдат обявени, но според обявената пред медиите от Борел информация, обобщена и в профила му в "Туитър", пакетът включва:

В списъка с организации има и банки, за които има информация за връзки с военния апарат. Москва цели да попречи да бъдат набрани допълнителни средства, които може да се използват за финансиране на военната кампания в Източна УКрайна.

Външните министри същевременно не откликнаха на призивите на Полша в санкционния списък да влезе и руският президент Владимир Путин.

От пакета отсъстват и санкции върху вноса на газ. За това съобщи италианският премиер Марио Драги, чиято страна е силно зависима от руските доставки. Пред "Ройтерс" дипломати и представители на ЕС обясняват, че държави като Австрия, Унгария и Италия биха предпочели по-ограничени санкции.

ЕС е най-големият търговски партньор на Русия, като на него се падат 37.3% от газовата и 26% от петролната ѝ търговия към 2020 г.

Борел не е отрече, че ЕС "можеше да отиде и по-далеч", но трябваше да се работи с компромиси. Освен това пакетът не е окончателен, а блокът си запазва правото да усили натиска. "Не искахме да покажем всичките си карти от самото начало," каза Борел.

Още нещо, което засега не влиза в списъка, според агенцията, е ограничаването или забраната за достъп до глобалната система за междубанкови разплащания SWIFT.

Не е известен началният момент на действието на тези санкции. Според дипломати обаче те се очакват в близките часове или дни, когато ще бъдат публично обявени имена и подробности, включително в Официалния вестник на Европейския съюз.

Жозеп Борел

върховен представител на ЕС във външната политика

Според Естония е съгласуван план да се наложат още санкции при продължаваща руска агресия в координация със САЩ.