Варвара живее в Харков, вторият по големина град в Украйна. Работи с различни български компании и така е намираме - чрез един от партньорите й в София.

Първия ден от руската инвазия в Украйна е. Хаосът, неизвестността и страхът са взели връх и е разбираемо, че Варвара предпочита да я представим само с малкото й име и без снимка, защото "много хора в България ме познават".

Седи в дома си с двете си малки деца в един от квартали "спални" на Харков в североизточната част на Украйна. Разстоянието от столицата Киев е приблизително толкова, колкото от Луганск, столицата на една от самопровъзгласилите се проруски провинции.

Трябва да си пишем в месинджъри и пощи, защото в града все още работи само мобилният интернет, а той е твърде слаб и непостоянен за аудио или видео разговор.

Опитва се да се сдържа пред непознат човек, но е силно уплашена: "С малки деца сме, страшно е".

Сутринта в Чухуев, на около 20 км от Харков, снаряд силно е повредил панелен жилищен блок. Градчето има военно летище, което явно е било мишена. В съседния Волчанск дълга колона от танкове и военни камиони изчаква на пътя.

Ако започне бомбардировка, тя планира да се скрият в мазето на предприятието, където работи. То може да служи и като скривалище. Не е виждала войници. Казва, че те са на границата, на около 30-40 минути с кола от дома й.

Засега в квартала на Варвара има електричество и телевизорът работи. Възстановено е подаването на вода в някои райони, където е била спряла сутринта. Даже и градският транспорт в двумилионния град, казват, работи, но Варвара не може да е напълно сигурна, тъй като не е излизала. Освен за кратко сутринта, за да се запаси с храна.

Детските градини и училищата са затворени, а кметът на Харков е призовал съгражданите си да не излизат. Работодателите също не настояват да се ходи на работа "до изясняване на ситуацията".

След сутрешното оживление, когато хората са излезли да теглят пари, да се запасяват с храна и вода, сега в квартала на Варвара е тихо. Навън няма жива душа. 32-годишната жена също е вкъщи и когато я моля да погледне през прозореца и да ми разкаже какво вижда, тя ми казва "През прозореца - е обикновен ден".

Но това е трудно постижимо, особено, ако единственото, което ти остава, е да скролваш новините. "Всички казват, че всеки момент ще започнат да ни бомбардират", казва Варвара. Сигурна информация няма и всеки разпространява сред познатите си, каквото е чул.

Връзката с Русия също не е прекъсната и Варвара прекарва част от времето си в разговори с познатите си от другата страна на границата:

Питам я има ли кой да спре Путин, в това, което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя като "опит да върне часовника назад до времената на руската империя".

Отговорът й ме изненадва: "Това няма да го коментирам, защото съм родена през 1990 г.".

Тя вярва, че западни санкции биха имали ефект върху Путин, защото "като минимум, малко ще му "вържат" ръцете".

Тъкмо се каня да я попитам откъде вижда спасението и Варвара ме прекъсва: "По телевизията казаха, че има вероятност от бомбардировка. Трябва да събера, за всеки случай, дрехи на децата".

Уговаряме се да се чуем отново. "Всичко ще бъде наред", казва ми Варвара на раздяла.