От муниции до бойни самолети: Европа пристъпи към въоръжаване на Украйна, но има уловки

Европейският съюз ще снабдяват Украйна с бойни самолети и други смъртоносни оръжия. "Преломен момент" бе изразът, който използва председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен около прецедента, до който доведе руската война: съюз, създаден за мир, да купува и доставя колективно оръжия за държава извън него, където има война.
Това е нов момент в поведението на общността. Според одобреното късно снощи решение 450 млн. евро ще бъдат отделени от Европейския механизъм за мир за смъртоносни оръжия, за други, както и за горива и предпазни средства още 50 млн.
С действията си Европейският съюз на книга не би могъл да се окаже по-съществен фактор в оръжейните доставки за Украйна от САЩ, които вече обещаха 350 млн. долара военна помощ в добавка към вече обещаните 650 млн. в хода на изминалата година.
Разликата е, че ЕС никога преди него е правил; не и в един глас.
Обявената от съюза амбициозна задача обаче може да се окаже сериозно изпитание.
Вълна от поддръжници
Любопитно е, че този европейски план следва множество одобрени на ниво отделни държави в блока. За няколко дни списъкът с желаещите да снабдяват Украйна с оръжия рязко набъбна.
Нидерландия съобщи, че предава на Украйна 50 противотанкови гранатомета Panzerfaust-3 и 400 реактивни снаряда. По искане на украинските власти Португалия предоставя по-скоро военно оборудване: бронежилетки, шлемове, термовизьори; но и винтовки G3, гранати и боеприпаси. Дания изпраща хиляди противотанкови оръжия, Белгия - същите оръжия и автомати. Швеция изпраща противотанкови оръжия, каски и бронежилетки (по 5 хил.) - прецедент за скандинавската държава, тъй като тя за пръв път изпраща оръжия на държава в конфликт от съветската инвазия на Финландия през 1939 г. насам.
LIVE NOW: HR/VP @JosepBorrellF press conference following today's extraordinary meeting of EU Foreign Ministers #FAC https://t.co/XnQ4mnWiSD
- European External Action Service - EEAS 🇪🇺 (@eu_eeas) February 27, 2022
Съседите на България Румъния и Гърция също взеха решение да изпратят военна помощ: за Румъния това са основно муниции и оборудване, но в гръцкия случай включва и автомати и ракетни пускови установки. Повод бе смъртта на етнически гърци при руски удари в Мариупол.
За военна помощ говори и България, но не уточнява каква. Оръжия предоставя и Чехия, а Унгария се отказа от идеята да го прави, след като премиерът Виктор Орбан все пак подкрепи тежките мерки срещу Русия на европейско ниво - включително изключването на нейни банки от системата SWIFT и самата общоевропейска покупка на оръжия.
Допълнителна военна техника смята да достави и Франция. Париж не уточни за каква техника става дума. Си Ен Ен обаче съобщи, че е възможно да става дума за противотанкови оръжия.
Голямата изненада обаче бе Германия. В събота вечерта Берлин обяви, че ще предостави 1000 противотанкови оръдия (каквито бяха одобрени за износ от Финландия) и 500 зенитно-ракетни комплекса "Стингър". Само преди две седмици, питан от репортери дали Украйна ще получи оръжия, канцлерът Олаф Шолц обясняваше, че все пак Германия щяла да прати военно оборудване на Украйна, макар и да не е готова да изпълнява поръчки около посещението му в Кремъл (началото на февруари). За броени дни обаче последва обрат: Шолц наруши няколко принципа, определящи в политиката на Германия както към Русия, така и към отбраната по принцип.

Как се стигна до промяната
"Имам нужда от муниции, не от превоз," каза украинският президент Володимир Зеленски, след като от Съединените щати се появи предложение той да бъде евакуриан. Образът на героичен защитник на Украйна от руската инвазия, който му върна доверието на избирателите, обаче не е достатъчен да обясни промяната.
Още преди това имаше фактори, насочили Европа към по-активна помощ за Украйна. Цитирани от "Гардиън" европейски дипломати изтъват един от тях, който е особено важен: подхода на президента Володимир Зеленски.
На Европейския съвет в Брюксел тази седмица той каза на евролидерите, че предвид обсадата на Киев това може да е последният път, в койго го виждат. Един от събеседниците на вестника казва, че "много емоционалната" реч на Зеленски пред лидерите допринесла за създаване на динамиката, която се вижда днес - както за доставките на оръжия, така и по въпроси като системата SWIFT.
Според представител на ЕС Зеленски открито поискал от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел военно оборудване. Последваха и решения, свързани с финансови и други санкции срещу Русия.
#Putin macht möglich, was unlängst noch undenkbar galt: Deutschland rüstet auf, das neutrale Schweden schickt Waffen in die #Ukraine. Und was ist mit der Lebenslüge Österreichs? Warum will man in Wien nicht Teil eines Systems kollektiver Sicherheit in Europa sein? https://t.co/f0gwYIrBQA
- Oliver Das Gupta (@oliverdasgupta) February 27, 2022
Според други наблюдатели обаче фактор е и поведението на руския президент Владимир Путин. Действително, инвазията на Путин в Украйна, която Европа (и Украйна) до последно мислеха, че може и да не се състои, обедини лидери от блока. Чешкият президент Милош Земан, досега защитавал руския президент, остро го нападна. Унгария може да се отказа от продажбата на оръжия, но не спря други санкции, както правеше преди. Германия пренебрегна съображенията си, свързани с връзките с руския бизнес, Италия - също.
"Путин направи възможно немислимото преди: Германия се въоръжава, неутрална Швеция (страната не е част от НАТО - бел. ред) изпраща оръжия в Украйна," пише журналистът от германското сп. "Дер Шпигел" и австрийския вестник "Дер Щандард". Действително, публикацията му е силно насочена срещу по-сдържаната Австрия. Страната обаче подкрепи някои мери, например изключването на руски банки от SWIFT.
Има много уловки
Същевременно експерти, цитирани от "Файненшъл таймс", не смятат, че постигането на обещаните цели за оръжейни доставки може да е изпитание: едно е да обещаеш, друго е да изпълниш. Въпросът е как може тези оръжия да се доставят достатъчно бързо?
"Политическата реторика за подкрепа за съпротива е лесна, да се изпълни на практика, е по-трудно," казав Джон Рейн от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. Проблемът според него е, че това изисква да се "инвестира в правовата и политическата структура, нужни за поддръжка и за логистиката на веригита на доставки, които всъщност свързват военната помощ със силите на съпротивата, които ще я използват."
Въпросът е как да се осигури подходящо оборудване, което да увеличава съществуващите способности и да не изисква особено обучение. Друг е въпросът как ще се доставят всички тези оръжия в условията на война, когато по въздух доминират руски бойни самолети, а много украински летища са засегнати от удари; с други думи, неизвестно е и как ще се прави тайно през чужда граница през нощта - действие, в което Русия би могла да съзре повод за война, според цитиран от "Файненшъл таймс" високопоставен представител на западна разузнавателна служба.

Остава отворен и въпросът дали на този етап от конфликта одобряването на оръжейни доставки би могло изобщо да му повлияе. Силите на Киев разполагаха в началото с муниции за 10 дни и дори да разполагат със запаси, достъпът до тях може да е проблем, особено ако те се окажат на прицел на Русия. С други думи, тази военна помощ трябва да бъде доставена много бързо.
С благодарността, изразена от Зеленски в "Туитър", контрастира коментарът на посланика на Киев в Лондон Вадим Пристайко, който, помолен в интервю за Би Би Си да коментира германското решение все пак да се изнасят оръжия за Украйна, каза: "Твърде късно е."
Още един въпрост, описан от "Файненшъл таймс", остава без отговор. НАТО работи само с правителства. В такъв случай на кого ще се дават оръжията, ако Киев междувременно падне и силите за сигурност се превърнат в мозайка от съпротивителни сили? А ако доставените оръжия се окажат в ръцете на Русия и се обърнат срещу нея?