Босна след Украйна? Европа съзря опасност на Балканите, докато никой не гледа натам
"Ситуацията в Босна е по-притеснителна от когато и да било. Никога не е била лесна, но центробежните тенденции сега са наистина много тревожни."
В момент, когато войната в Украйна надделява над всички международни теми, този коментар на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел изглежда като изрезка от вестник от друга епоха.
Всъщност беше само преди седмица - когато Украйна бе основна, но не единствена, тема на редовното заседание на външните министри, а Борел поиска да бъдат наложени санкции на онези политици, които може би тласкат държавата с най-трудни за решаване вътрешни конфликти на Балканите към разпад.
Сега за Босна и Херцеговина се говори, когато трябва да се изтъкне отношението към войната на Русия (например това, че етнически поделеният елит води етнически поделена външна политика). Реакцията на Европа от последните дни обаче показа, че смята двете кризи за свързани.
Защо ситуацията в Босна е опасна сега, когато никой не гледа към нея? "Дневник" потърси отговора в коментарите от последните дни в балканското и европейското публично пространство.
Изпращане на миротворци по време на мир
"Националистическата и сепаратистка реторика се усилва в Босна и Херцеговина и застрашава стабилността и дори териториалната цялост на страната," продължи Борел в изложението си само преди седмица. "Министрите трябва да вземат решения как да спрат тази динамика в Босна и Херцеговина и да избегнат страната да се разпадне на парчета. Ситуацията е критична."
Зад тези клишета продължава да стои сложна криза, довела до най-продължителната политическа безизходица в Босна от югославските войни насам. От месеци босненските сърби бойкотират държавните институции; в ход са процедури за излизане от структури като армия, данъчни служби и съдилища, предвождани от фактическия лидер на босненските сърби Милорад Додик. Президентът от етническите сърби, плаши с разпад на Босна, ако не бъдат предоговорени отношенията на сърби (които живеят в съставната част Република Сръбска) и бошняци и хървати (които заедно образуват Федерация Босна и Херцеговина).
Към това се прибавят и съществуващите спорове за изборното законодателство, които застрашават провеждането на националния вот тази есен.
Фитила на последната криза обаче запалиха не изборите, а криминализацията на отричането на геноцида (извършен в Сребреница през 1995 г. срещу мъже и момчета мюсюлмани от босненските сърби), станала възможна с подпис на международен представител. Борел опита да насочи вниманието към нея, за да убеди евролидерите да наложат санкции на Додик и елита на Република Сръбска след месеци отлагане. Без успех: Унгария каза "не". Будапеща е "за" стабилност и диалог, но чрез разговори със сърбите: "с тях, не за тях", както каза външният министър Петер Сиярто.
Само три дни по-късно европейското ръководство показа, че разговори няма да са достатъчни.
Евросъюзът почти удвои мироопазващата си мисия в Босна, известна като "Операция Алтеа" (а формално носеща името EUFOR) - най-дългата военна операция на ЕС под шапката на европейската обща политика за сигурност и отбрана.
An 🇦🇹 #Austrian Company has arrived in #BiH as part of the first deployment of the 500 additional reserves announced last week. These personnel will now begin training to incorporate them into the wider #EUFOR capabilities. #Bundesheer pic.twitter.com/dHn5Y8GNKA
- Operation EUFOR Althea (@euforbih) February 28, 2022
Новината бе съобщена часове след като Русия нахлу в Украйна.
В контингента от 500 души, които ще отпътуват и ще се присъединят към сегашните 600, има хора от четири недалечни държави: Австрия, Румъния, България, Словакия.
Те са там на теория "като предпазна мярка", както изрично се посочва в прессъобщението на мисията. Целта на разполагането, което ще приключи след седмица, е обявена като "по-ефективно поддържане на нашите партньори в Босна и Херцеговина в поддържането на безопасна и сигурна среда".
В момента няма опасност, а средата е спокойна. EUFOR обаче активизира с този ход 17% от резерва си. До 2012 г. размерът на мисията постепенно се свиваше - от 7000 през 2004 г. и 1600 през 2007-ма до 600 през 2012-а. Проблемът за ЕС е формулиран по опасност от преливане на конфликт:
"Влошаването на обстановката за сигурност международно има потенциала да разпростре нестабилност към Босна и Херцеговина."
По принцип ЕС и НАТО могат да разполагат сили в Босна, когато преценят, стига да има заплаха за страната.
Смразяващи паралели
В тази ситуация една от останалите независими сръбски сайтове - 021.rs - припомни (през даден от "Ройтерс" контекст), че в последните години съдбата на Босна и Херцеговина става неведнъж повод за размяна на реплики между Русия и Запада. "През март (миналата година - бел. ред.) Москва заяви, че ще реагира, ако Босна и Херцеговина предприеме крачката към членство в НАТО."
Часов преди тази новина Русия бе реагирала на отказа на Украйна да изостави стремежа към НАТО и на задънената улица в преговорите със Съединените щати и Алианса, като нахлу в нея.
| Всъщност цитираният тук пример далеч не бе единственият, в който Москва постави под въпрос евроинтеграцията на Босна и Херцеговина. Едновременно с това тя остава блокирана, тъй като бошняците и хърватите в общи линии подкрепят приемането на плана за действие за НАТО, необходим, за продължи процедурата, сърбите - не. Москва е отправяла такива предупреждения за Северна Македония и за Черна гора. Събеседници на "Дневник", от които поне един открито, са заявявали, че много силен натиск се упражнява и върху Сърбия (и президентът Александър Вучич го усеща на плещите си) да се присъедини към алианса. И все пак влизането на Босна изглежда невъзможно в обозримо бъдеще. Най-мрачните сценарии на експертите, които виждат във вътрешнополитическите проблеми на влезлите в Алианса в последните пет години Северна Македония и Черна гора връзка с подтиквана от Русия дестабилизация, изглеждат немислими. |
Затова дотук изречението, напомнящо за руските предупреждения, появило се и в други балкански медии, звучи като спекулация. В Босна обаче то се превърна в дебат.
Това стана, когато депутат от босненския парламент, част от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на Додик, припомни в "Туитър" как през март 2021 г. Русия предупреди за Босна и НАТО. "После да не (кажете - бел. ред.), че не знаехте." Коментарът ѝ дойде ден след инвазията (и не може да бъде вграден, тъй като туитовете ѝ са защитени).
На EUFOR се наложи да припомня - тук коментарите на операцията са за "Свободна Европа", - че мисията засилва присъствието си в Босна "не само заради конфликта в Украйна, а най-вече" заради поведението на властите в Република Сръбска, заради бойкота на държавните институции. Същевременно за медията Алия Козляк, която оглавява департамента за международни отношения в Международния университет "Бурч" в Сараево и бивш представител на Босна и Херцеговина в НАТО, вижда връзка между укрепването на военното присъствие на ЕС и международните развития - с ядно послание, че всяка заплаха за сигурността на страната ще срещне отпор:
"Очевидно е, че подкопаването на босненските институции преди това, подкопаването на ефикасността им и така - на сигурността на Босна и Херцеговина, а сега допълнително подкрепяно от събитията между Русия и Украйна, допринесоха за това ЕС да активира един от плановете си."
Реакции
На същия ден, след руската инвазия, Съединените щати реагираха на този дебат. Посолството на Вашингтон в Сараево написа в "Туитър", че "посветеността на САЩ на суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина е непоклатима". Нещо повече, "нито една трета страна няма право на думата по въпросите на сигурността между НАТО и суверенни държави".
След извънредната среща на външните министри на същия ден - в петък - Борел обясни решението за мобилизация на миротворците с това, че след инвазията "ще видим провокация на Западните Балкани, особено в Босна и Херцеговина".
След извънредната среща на Алианса пък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи изрично Босна на Балканите - която заедно със Сърбия и Косово не е в Алианса - като част от плана на НАТО за отговор на руската инвазия:
"Кремъл се опитва да направи НАТО и ЕС по-малко подкрепящи партньорите ни. Така че колективният ни отговор трябва да е по-голяма подкрепа. За държави като Грузия, Молдова и Босна и Херцеговина. За да им помогнем да успеят в демократичните си реформи, те следват пътя, който свободно са избрали."
Впрочем на срещата, на която Столтенберг коментира обстановката, присъстваха и представители на неутралните Финландия и Швеция. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова предупреди, че и тяхното влизане в НАТО би предизвикало сериозен отпор от Москва.
Какво да реши Босна
Дълбокото разделение в отношението към Русия - която открито фаворизира сърбите - бе една от причините да се проявят и двете външни политики на Босна в лицето на тримата президенти (които по конституция делят поста в страната): хърватинът Желко Комшич и бошнякът Шефик Джаферович осъдиха атаката и обявиха, че уважават териториалната цялост на Украйна, а сърбинът Додик поиска Босна да остане неутрална: "да не се вземат решения, които ще застрашат отношенията с Русия". Някои анализатори видяха поведението му като изчакване на Москва.
Топлите отношения между Додик и руския президент Владимир Путин не са тайна: и двамата ги изтъкват. Босненският сръбски лидер е редовен гост в Кремъл, какъвто е и сръбският президент Александър Вучич. Критици на Додик го обвиняват, че използва връзките с Русия като разменна монета, за да постига целите си: миналата година каза, че при конфликт с бошняци и хървати Москва и Пекин ще се притекат на помощ. Посети Москва на 2 декември, седмица преди спорния вот в парламента, дал фактическо начало на отцепването от националните институции.
От миналата седмица Додик упорито повтаря, че страната трябва да остане неутрална, макар да прави двусмислени коментари в поддръжка на Украйна (и опити за паралели между Сърбия и Украйна):
"Не искаме да се присъединим към санкциите. Уважаваме териториалната цялост на Сърбия, Босна и Херцеговина, членка на ООН, а и на Украйна."
Додик нарече работата на EUFOR "политическа игра или друг тип послание". "Да вкарат 1000, могат да вкарат и 5000. Нямаме план за дестабилизация." По думите му "не трябва да се вдига шум" около мисията, която не е в компетенцията на босненското президентство.
Джаферович, президентът от бошняшка страна, не отстъпва: "Духат ветровете на промяната, ще изпълним с тях платната си." По думите му пълната евроатлантическа интеграция на страната остава нейна цел, защото стандартите и нормите в тази общност са най-добрите политически практики, а животът е по-добър.
Политическо плашило или обикновена предпазливост
Според Алия Козляк Европа в момента трябва да се отбранява в Босна, защото по време на подготовката на операцията в Украйна се видя колко далеч може да стигне апетитът на Русия.
За "Свободна Европа" изследователят Ведран Джихич от факултета по политология на университета във Виена казва, че предвид липсата на еднозначно осъждане на Русия от Сърбия и появата на Додик с руския посланик има опасност "Босна и Херцеговина и Западните Балкани да се превърнат в малък геополитически фронт, където Русия и метните ѝ съюзници могат да опитат да заплашат западните интереси."
Провокации и атаки срещу целостта на Босна очакват и събеседници на германския "Ди Велт", който вижда като възможен сценарий с отделяне на Република Сръбска, при което силите на EUFOR ще се наложи да хванат оръжията. Според вестника босненците гледат на себе си като на възможен "втори фронт" за Русия и за опитите ѝ за дестабилизация на Балканите (нещо, което обаче гостуващият изследовател заCarnegie Europe и лектор в "Оксфорд" Димитър Бечев смята за "не много вероятно"; войната на Москва чрез Белград и Баня Лука обаче ще продължи като "политическа").
Майда Руге от Европейския съвет за външна политика дава примери с опита на Русия да наложи вето на мисията на EUFOR и съпротивата срещу новия върховен представител на международната общност в страната (германеца Кристиан Шмид) като пример, че "руското поведение към Босна ни говори много за амбициите и тактиките ѝ, както и за желанието да се намали западното влияние и да се подкопаят западните политически проекти отвъд бившето съветско пространство."
Част от големия страх сред европейския елит и в някои европейски медии не произтича от вечните политически балкански игри, а от неизвестните в уравнението, за които голяма част от този елит внезапно си отвори очите: Русия е непредвидима.
"Трябва да сме внимателни," каза босненският член на президентството Шефик Джаферович. "И без украинската криза и руската агресия срещу Украйна си имаме проблеми."
