Германия: Удължен живот на АЕЦ не замества руската енергия

Германия във вторник охлади надеждите, че удължаването на живота на останалите ѝ атомни централи може да помогне за намаляване на зависимостта на страната от руския внос на енергия. Според властите разходите и рисковете от подобен ход надвишават ограничените ползи от него.
В най-голямата европейска икономика в края на миналия месец се появи идеята да се запазят атомните централи (последните от тях трябва да бъдат затворени до края на годината), като част от енергиен микс за диверсификация от Русия, доставяща по-голямата част от природния газ в страната.
В съвместно изявление във вторник германските министерства на икономиката и околната среда заявиха, че са разгледали както краткосрочни, така и средносрочни сценарии, за да разберат дали запазването на атомни централи може да доведе до промяна.
"Претеглянето на ползите и рисковете показа, че удължаването на експлоатационния живот на трите оставащи атомни електроцентрали не се препоръчва и с оглед на настоящата газова криза", казаха те.
Останалите три атомни централи в Германия се управляват от енергийните фирми EnBW, RWE и E.ON.
В отговор на руската инвазия в Украйна Германия планира промени в енергийната си система, за да намали зависимостта от руския газ, който представлява две трети от вноса на природен газ в Германия, посочва "Ройтерс".
В момента се обмислят алтернативи, включително повече слънчева и вятърна енергия, терминали за втечнен природен газ (LNG), както и електроцентрали на газ и въглища.
Канлерът Олаф Шолц, "зеленият" министър на икономиката Робърт Хабек и "либералният" и министър на финансите Кристиан Линднер вече се обявиха против забраната за внос на енергия от Русия.
Според представително проучване на института за изследване на общественото мнение Yougov по поръчка вестник Handelsblatt, мнозинството германци са за замразяване на вноса на петрол и газ от Русия от западните страни, дори ако това означава техните собствени доставки да бъдат застрашени. Съответно, 54 процента от анкетираните подкрепят подобна стъпка, 30 процента казаха, че са "напълно" "за", докато 24 процента отговориха "склонен съм да се съглася". Според вестника 19 процента са склонни да отхвърлят спирането, а други 17 процента са напълно против.