Умножено по пандемията: България вероятно е със свръхсмъртност от поне 80 хил. души
Българите, починали от заразяване с коронавируса, както и заради цялото блокиране и объркване на нормалния живот при пандемията от COVID-19, са над 82 хиляди. Въпреки всички недостатъци на българското здравеопазване, повечето от тях би трябвало да са живи днес, ако не беше изключителната ситуация.
Това посочва публикация в сп. "Лансет", обхващаща данни от 191 държави и територии по света и основаваща се на метод, комбиниращ няколко модела, за да вземе предвид локалните особености, включително за това как се установява, че човекът е починал от усложенията, предизвикани от COVID-19. Заключенията на учените са за първите две години от пандемията (до 31 декември 2021 г.).
България започва да отменя някои от по-строгите ограничения - тук.
Те посочват, че за този период България е отчела около 31 хиляди починали от COVID-19. Свръхсмъртността за същото време е 82 500 души (има и сценарий с почти 84 хил починали), т.е. поне 51 хил. не са регистрирани като жертви на коронавируса, но са в повече от смъртните случаи поради всякакви причини в обичайна ситуация.
Това поставя България на второ място в света за свръхсмъртност (след Боливия) с 674 на 100 000 души от населението. Това е повече от пет пъти по-висок показател от средния за света (120.3). Само 21 държави по света са с над 300 на 100 хил. души. Общият брой на починалите българи над обичайната тендеция е 2.66 пъти този на регистрираните починали от COVID-19.
| Авторите обясняват какво наричат свръхсмъртност заради пандемияа от COVID-19: нетната разлика между броя на починалите по време на пандемията (измерена чрез регистрирана или изчислена смъртност по всякакви причини) и броят на смъртните случаи, които можеше да се очакват на базата на предишните тенденции при цялостната смъртност. |
Учените смятат, че е възможно много от случаите над тези, предизвикани от COVID-19, да се дължат също на заболяване, предизвикано от коронавируса, но заради редица причини, сред които и недостатъчно тестване (а в началото на пандемията дори нямаше масово достъпни тестове), не са включени в сътветната група. Останалите може да са от ограничаването на достъпа до здравни грижи и основни социални услуги, от наложената промяна в обичайния начин на живот, икономически пречки или дори от политически съображения.
В статията се посочва, че засега данните не сочат към значително влияние върху свръхсмъртността на ограничения достъп до здравеопазване в тези две години. Авторите смятат, че този ефект по-скоро може да се наблюдава в следващите години.
Заключенията в "Лансет" са близки, но все пак отчетливо по-песимистични, до изводите на Института за пазарна икономика в София преди месец. В тях от ИПИ бяха изчислили, че само през миналата година с нейните два пика на пандемията прекомерната - спрямо тенденцията за 2009-2019 г. - смъртност е близо 40 хиляди българи. Авторите използват отчетеното от Националния статистически институт и обясняват, че тези близо 148 хиляди починали през 2021 г. е втората най-голяма смъртност като абсолютен брой умирания в историята на страната. Рекордът е през 1918 г., когато са починали над 151 хиляди души.
Според статията в "Лансет" в края на миналата година съобщените по света смъртни случаи от COVID-19 са били почти 5.1 млн. Според Световната здравна организация още 3 милиона починали показва свръхсмъртността. Авторите на изследването смятат, че реалният брой на "необичайната" смъртност за 2020-2021 г. надхвърля 18 милиона души.