"Да разцъфтят хиляди контакти": Китай си проправя път в местната власт в България

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

"Да разцъфтят хиляди контакти": Китай си проправя път в местната власт в България

Китайският премиер Ли Къцян при официалното посрещане от българския министър-председател Бойко Борисов в София, юли 2018 г.
Китайският премиер Ли Къцян при официалното посрещане от българския министър-председател Бойко Борисов в София, юли 2018 г.
След дълготраен интерес към други държави в Югоизточна Европа Китай разширява действията и възможностите си и в България, но го прави с променящ се подход: все повече взаимодейства с общини, частния сектор, неправителствени организации и чрез местните елити заобикаля националните.
Това се казва в проучването на Владимир Шопов, гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика, за инициативите на Китай в България. "Да разцъфтят хиляди контакти: Как Китай се съревновава за влияние в България" (препратка към "да разцъфтят хиляда цветя" на Мао Цзедун) разглежда промяната в подхода, наблюдавана все повече и в България, а не само в други балкански държави като Сърбия.
Разрастващото се присъствие на Пекин може да има някои притеснителни последици в области като технологичните трансфери, земеделието, "умните градове" и проектите за управление, контрола на критичната инфраструктура и обществените поръчки, пише Владимир Шопов.
България е интересна заради членството си в ЕС, но и заради интересите на Китай в сектори като инфраструктура и енергетика.
В тази ситуация Китай навлиза в партньорства и споразумения с местни власти, които се чувстват изоставени от централното правителство и разчитат на международно сътрудничество. Представители на тези местни власти биват въведени (включително с пътувания) в китайския живот и шеметното развитие на страната с внимателно подбиране на фактите и взаимодействие, в общуването с България все повече се набляга на културата и традициите.
С използване на местното ниво може да се заобиколят препятствия на национално. На фона на подписания със САЩ меморандум за мрежите от пето поколение (5G) и свързаните технологии и интегрирането на страната в инициативата за инструменти за сигурност на тези мрежи китайските компании се насочват към общини, академични институции и други, възползват се и от слабостите в българската политическа и административна система и липсата на цялостна политика за Китай.
Китайската страна е основен двигател в динамиката на отношенията с България и използва асиметрията между двете държави в различни сектори като земеделие, при което се повдигат въпроси, свързани с технологични трансфери и интелектуална собственост. Използват се и конкретни актьори, в чието лице Пекин, изглежда, вижда възможности за реализиране на интересите си. Китай също така работи за създаването на "социални факти на терен", с които присъствието му в публичната среда става по-видимо.
За азиатския гигант процесът се оказа труден заради членството в ЕС, наличието на фондове, добре позиционираните интереси на играчи като Русия и други. Едновременно с това България е сред държавите в ЕС и НАТО, за които е най-малко вероятно да поддържат конфронтационни политики спрямо Китай.
"Повече иновации, повече изненади, повече благодарност"
В последните няколко години Китай увеличи нивата на сътрудничество със страни в региона отвъд централните правителствени институции -: както към неправителствения сектор, така и към местните и регионалните нива на властта.
Контактът е както с пряко избрани кметове, така и с областни управители, в рамките на Асоциацията на провинциални управители на Китай и Централна и Източна Европа (СЕЕС) или Форума на кметовете и Форума на столичните кметове. В хибридния формат от юни 2021 г. участваха над 50 представители от региона. Отвъд срещите на различни нива с местните власти 2018 г. бе година на сътрудничество с местните власти. Увеличава се и сътрудничеството със секретариата на СЕЕС и посолствата на държавите.
Въпреки разнопосочните сигнали, отчитани в подхода на Китай, се увеличават и доказателствата, че в много държави се преследва определена стратегическа нагласа. Цитиран е необичайният пример от България и посланик Дон Сяоджун, описал откровено целите на страната с призив за "повече иновации, повече изненади, повече благодарност, повече точки на контакт, повече сътрудничество, повече иновации". Изтъкната е ролята на посолството и културния център на Китай за създаване на "условията за обмен между всички актьори". Думите в това обръщение говорят, че целият терен на двустранни взаимодействия е белязан от тези амбиции.
Българският контекст
На политическо и административно ниво се наблюдава разрастващ се ангажимент, а посещения на български държавен глава в Китай имаше и през 2014, и през 2019 г. Задълбочава се рамката на сътрудничество с двустранни споразумения и протоколи, а през 2019 г. бе повишено нивото на връзките до "стратегическо партньорство". Президентът Румен Радев подкрепя това, макар да не го е изразил в конкретни политики и мерки. Опитите на бившите управляващи от ГЕРБ са да държат тези връзки далеч от светлината на прожекторите предвид проевропейската и атлантическа идентичност.
Независимо от това говоренето за Китай е маркирано от "прагматизъм", а и от нагласата в България, че Западна Европа премина през период на приятелско ангажиране с Китай, а сега е ред на Централна и Източна. От тази гледна точка се подобри и отношението по времето на ГЕРБ между 2017 и 2021 г. в контекст на жестове не само към Китай, и към Русия, Турция и Персийския залив.
Дават се и конкретни примери за отклонението от общата европейска рамка: не се прилага системата на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и това правят само България, Хърватия и Китай. От 2014 г. китайци са основните възползвали се от програмата за "златни паспорти" - 169 от 981 получили ги са от Китай, докато 147 са от Русия.
Политически играчи
Отбелязва се, че Китай има дълготрайни отношения с Българската социалистическа партия, които приличат на серия мрежи, свързващи настоящи и бивши политици, държавни служители, хора от бизнеса и културни активисти. На ниско ниво има обаче сътрудничество и с ГЕРБ, предвид че партията бе доминираща над десетилетие. През 2016 г. ГЕРБ изпрати и официална партийна делегация в Китай. Пекин ползва и други инструменти за сближаване с партията: през 2018 г. Българската банка за развитие подписва рамково споразумение за 1.5 млрд. евро като част от инициативата "Един пояс, един път". През декември 2018 г. китайската дава 300 млн. евро на българската без ясна проектна рамка, с предоставяне на средствата на кръгове, близки до правителството и премиера.
Новото правителство също ще е пред изпитание, предвид че и премиерът Кирил Петков, и вицепремиерът Асен Василев имат зад гърба си професионални връзки с Китай, първият като предприемач, а вторият като представител на летищната група "Хайнан".
В икономиката
Търговията почти се е удвоила за десетилетие, но търговският дефицит на България с Китай не намалява и се запазва асиметрията. Китайските инвестиции до 2020 г. са едва 119 млн. евро. Китайските инвестиции, в много случаи с български партньори, не успяха досега да произведат сериозно икономическо въздействие и потънаха в забрава. В момента се насочват към едва няколко области - от земеделие и свързани индустрии и информационни технологии до недвижими имоти.
Пекин по различни причини не успя да повтори в България подхода си в Сърбия и Черна гора, където разгърна мащабни инфраструктурни инвестиции. Една от тях са специфичните условия, поставяни от Китай (например за преки договори между две правителства), както и наличието на пари от ЕС за инфраструктура. В страната вече има консолидирани търговски интереси и практики преди идването на Китай.
Всичко това обаче може да се променя постепенно, докато ЕС насочва вниманието си отвъд инфраструктурни инвестиции, а в България тези проекти остават проблемни. Китай от своя страна показва желание да се съобразява с част от българските изисквания - основно свързаните с членството в ЕС. Пример е партньорството между China Communications Construction Company и Trace Group Hold за модернизиране на жп трасето Ихтиман - Костенец. Китай опитва да разшири това партньорство за цяла Югоизточна Европа.
В медиите
Медийната среда в България незабелязано се обръща в прокитайска посока, свързаното с Китай съдържание се увеличава и често е безкритично и без контекст. Българската телеграфна агенция има споразумение с държавната "Синхуа", съществуват партньорства с обществените телевизия и радио. Китай работи с отделни журналисти, за да си осигури по-благоприятно отразяване, било чрез отделни пътувания (например организирани от "Хуауей") или чрез Съюза на българските журналисти и ежегодните посещения за членовете му.
Цитирани са медии, които публикуват дружелюбно ориентирано съдържание за Китай: от "Труд" и "24 часа" до dir.bg. Официалният дискурс има силно присъствие за сметка на задълбочаването на авторитарните тенденции в самия Китай и промяната във връзките със Запада.
Сигурност
Военната академия има двустранно споразумение с китайските колеги, в Китай са обучавани високопоставени български офицери. Подобни дейности има с Министерството на вътрешните работи, включително по проект срещу корупцията, използва се и китайска техника за наблюдение.
Заради ниските цени пазарът на частна охрана също е завладян от китайски технологии.
На местно ниво: култура, земеделие, образование, изследвания
Заради трудността за национален ангажимент в редица сфери Китай търси партньорства с местните власти, кметове и недържавни организации:
Земеделие. Тук са три от най-големите китайски инвестиции в последните години. От 2013 г. Heera Agro е инвестирала близо 35 млн. евро в отглеждането на царевица, пшеница и други реколти около Първомай. В Добрич Tianshinong Feed Company започна да инвестира през 2012 г. и сумата вече достига 15 млн., а от 2015 г. TerraLand е инвестирала около 8 млн. евро в лозарство край Лом. Виното е особен обект на интерес, но въпроси, свързани с качеството, количеството и липсата на добре установени бизнес партньори са пречка заедно с административните трудности. Български организации са изградили партньорства с китайски - например Институтът по розата и етеричномаслените култури в Казанлък има няколко с китайски институции и дори с китайска биотехнологична компания от Шънджън, с която съвместно търси еврофондове, а меморандумът предполага китайска юрисдикция по всички правни въпроси, а езикът е двусмислен по въпроси като технологичния трансфер и интелектуалната собственост. Примери за научноизследователската дейност има и в лозарството и винарството.
Бизнес сътрудничество. Китай е сред най-активните участници в срещи на местно ниво, организирани от Българската търговско-промишлена палата и местните ѝ офиси в Хасково, Стара Загора и Враца. Българо-китайската търговско-промишлена палата кани български фирми на изложения в Китай, организира презентации и други събития, а ръководителят опитва да насърчава придобиванията на местни компании от китайския бизнес. Друга организация помага на китайския бизнес в спорове с български институции, трета служи за входна точка за множество китайски компании, които се интересуват от инвестиции в България.
Култура. Институтът "Конфуций" към Софийския и Великотърновския университет разрастват инициативите си, като вторият е признат за регионален хъб за китайски от 2017 г. насам (между 2019 и 2020 г. организира обучения в 50 институции в 14 български града), отварят се все повече групи за китайски в начални училища. Класните стаи, свързани с института, се превръщат в нещо като местни културни центрове - включително за конференции или събития, свързани с китайската кухня (или местни програми по бойни изкуства в детските градини).
Инфраструктура и енергетика. Китай продължава да проявява интерес към инфраструктурни проекти в България и докато изграждането на пътища през Южен Кавказ се ускорява, се очаква той да бъде изразен по-устойчиво. Във фокуса на китайското внимание са пристанищата на Варна и Бургас, които разширяват индустриалните си зони. Китайската COSCO Shipping влезе в сътрудничество с "Пристанище ТЕЦ "Езерово" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Интерес към енергийната инфраструктура се наблюдава и в София.
Много други примери. В Русе кметът Пенчо Милков работи по проект за умен град с китайски партньори в момент, когато и други центрове в България проявяват интерес към подобна идея. На различни места в България китайски компании тихо печелят обществени поръчки, основно финансирани по европрограми. Процесът се ускорява, откакто през 2017 г. Yutong Bus печели търг за електрически автобус на Столичната община в конкуренция с 10 други от Европа и Азия. Доставени са от "Българска автомобилна индустрия" ЕАД (новото име на "Литекс моторс", представител на китайския производител от Джънджоу, а сделката е част от общинска програма като част от "Региони в растеж" на ЕС. Подобни поръчки има в Плевен, Стара Загора, Варна и Велико Търново. Част от поръчките на електробуси обаче стигнаха до КПКОНПИ (комисията за противодействие на корупцията).
Имаше опити за здравна дипломация, свързана с доставка на защитни средства, но за даренията имаше ограничено отразяване, а поръчаните с договори се оказаха с проблемно качество, завишени цени или поръчани по неясни процедури. Дарения обаче са направени и на БСП (18 хил. маски и 200 костюма), и на отделни общини, организации и дори спортни и други клубове по интереси, например към университети.
Именно висши учебни заведения са на преден план в задълбочаването на образователното сътрудничество, китайски студенти пристигат по "Еразъм+". Български университети, освен че опитват да привлекат редовни студенти, се опитват да задълбочат връзките с китайски училища. Сред най-амбициозните са опитите на Русенския университет, който има споразумения за сътрудничество със седем китайски, а Софийският университет се превръща в център за академично сътрудничество. С Китай работи и Аграрният университет в Пловдив. Дипломатическият институт към външното министерство има добре установени инициативи с редица организации в страната, университети из България разработват различни видове сътрудничество с "Хуауей", използват нейна техника в курсове, имат съвместни разработки в изкуствения интелект и други сфери.
Как става това сътрудничество
Двустранни споразумения. За момента 19 български общини имат двустранни споразумения с китайски градове - от София до Попово, Долни Дъбник и Димитровград, в икономиката, културата, академичното сътрудничество, туризма или административното управление. Има връзки и на ниво областни управители: бившият в София Илиан Тодоров подписа през 2018 г. меморандум за сътрудничество с представители на провинция Хубей, има връзки и с провинция Дзянсу.
Връзки между местни споразумения и национални рамки на сътрудничество. В образованието и изследователската дейност например двете държави имат подробно споразумение, а университети сключват партньорства чрез годишния "фонд за научни изследвания", който има специфични изисквания за общи проекти. Подобни тенденции има в културата, а и в инфраструктурата.
Интерес на конкретни градове и институции. Конкретни актьори проявяват по-голям интерес към работата с Китай. Пример са Българската академия на науките, Великотърновският университет и институтът "Конфуций" към него; кметът на Русе говори за "стратегия за Китай" и ускорява сътрудничеството в сфери като културата. Габрово задълбочава изследователската дейност заедно с "Хуауей". С Китай работят и малки градове като Димитровград.
Излизане отвъд официалните рамки. Подходът към гражданското общество също дава резултат в изграждането на партньорства на Китай, но това не става непременно чрез пряка намеса на китайски институции, а и чрез посредници (предимно български), чрез китайския културен център и института "Конфуций", чрез активен ангажимент на български бизнес и академични представители.
Малки жестове. Детайли като заснемането на документален филм за Копривщица през 2018 г. като част от телевизионната поредица за Пътя на коприната и посещението на посланика с целия екип на посолството в града за годишнината от Априлското въстание шест месеца по-късно правят силно впечатление. Подобни жестове има към Трявна, Панагюрище и Момчиловци. Така се работи за създаване на впечатление за искрено, безкористно уважение към българските институции и граждани.
Как се приема всичко това
Оценките в България на партньорството с Китай варират. От едната страна са онези играчи, които желаят да работят при предлаганите от китайците условия - включително с промяна на норми и процедури (като добавянето на клаузи за поверителност и приемането на китайската юрисдикция) и други, скептични заради риска от асиметрия, политическите и културните различия и трансформацията на отношенията между Запада и Китай. Първата нагласа се среща повече в по-малките градове, втората - в центрове като София и Пловдив.
Основни препоръки
Пълният текст на препоръките е от българското резюме на публикацията на сайта на ЕВСП:
  • Рамкиране на присъствието на Китай: Липсва познание и анализ за присъствието на Китай в България. Това се наблюдава на ниво публични институции, но се разпростира и до академичната, изследователската и политическата общност, както и в националните и местните медии. Информацията в държавните институции е откъслечна и неагрегирана.
  • Повишаване на осведомеността по въпроса: Ангажираността на държавните ведомства и местните власти с Китай често е незначителна, а медийното отразяване на Китай е фактологично и предимно положително. Едно съгласувано усилие за ефективно представяне и популяризиране и анализи върху Китай би решило частично този недостатък.
  • Разработване на добре дефинирана политика за Китай: Подходът на България към Китай се формира от ad hoc реакции, институционални реакции, външен натиск от международни организации и отношението на отделни индивиди и публични институции към страната. Липсата на ясна политика оставя значително пространство за интерпретации, свободно налагане на политики, непоследователност и възможности за Пекин да формира отношенията според собствените си възприятия и интереси.
  • Създаване на капацитет на регионално и местно равнище: С някои изключения, субнационалните управленски структури не разполагат с достатъчно експертен опит и капацитет за международно сътрудничество освен за подготовка и управление на проекти, финансирани от ЕС. Това създава възможности за Китай да се възползва от асиметрията в двустранните отношения. От съществено значение ще бъде създаването на висококачествен политически и изпълнителен капацитет, тъй като българските и китайските градове се стремят да създават връзки помежду си.
  • Одит на сътрудничеството с Китай: Като част от западния съюз България е поела редица политически и правни ангажименти и задължения. Те трябва да бъдат пълноценно оценени, комуникирани и изпълнявани като част от институционалната рамка на страната.
  • Изграждане на измерение на ЕС и НАТО по линия на местното сътрудничество с Китай: С разработването на политиките на ниво ЕС и НАТО по отношение на Китай, нараства и необходимостта от анализиране и наблюдение на дейностите на Пекин на местно ниво. В ЕС и НАТО има все по-голяма осъзнатост за този въпрос, но все няма конкретни идеи и инициативи за неговото решаване.