Рекордни горещи вълни удариха едновременно Антарктида и Арктика тази седмица с температури, достигащи 47 и 30 градуса по-високи от обичайните. Горещи вълни са странни по всяко време в Антарктида, но особено сега в дните на равноденствието, докато Антарктида е на път да потъне в зимен мрак. По подобен начин, на север, Арктика тъкмо излиза от зимата.

Изданието The Conversation се вглежда по-обстойно в това какво движи екстремните аномалии за двата полярни региона и съпътстващите ефекти за дивата природа - например за пингвините и белите мечки.

Горещата вълна в Антарктида беше задвижвана от бавна, интензивна система с високо налягане, разположена югоизточно от Австралия, която носеше огромни количества топъл въздух и влага дълбоко във вътрешността на Антарктида. Това беше съчетано с много интензивна система с ниско налягане над източната вътрешност на Антарктика. За да влоши нещата, облачната покривка над Антарктическото ледено плато улови топлината, излъчвана от повърхността.

Тъй като в Антарктида е есен, температурите във вътрешността на континента не бяха достатъчно високи, за да разтопят ледниците и ледената покривка. Но това не означава, че не са се случили големи промени в температурата. Например руската изследователска станция "Восток" в средата на леденото плато достигна временен максимум от -17.7 градуса (15 градуса повече от предишния рекорд от -32.6 градуса). "Конкордия", италианско-френската изследователска станция, също намираща се на високото плато, регистрира най-високата си температура в историята за който и да е месец от годината, която температура беше с около 40 градуса над средната за март.

Историята е много различна на крайбрежието, след като е валял дъжд, което всъщност не е обичайно за континента. Дъждът е бил задвижен главно от атмосферна река - тясна ивица влага, събрана от топлите океани. Атмосферните реки се намират на ръба на системи с ниско налягане и могат да преместват големи количества вода на огромни разстояния, в мащаби, по-големи от континентите. Въпреки тяхната рядкост, атмосферните реки имат важен принос за ледените покривки на континента, тъй като предизвикват относително големи количества сняг. Когато температурите на повърхността се покачат над нулата, над Антарктида вали дъжд, а не сняг.

Миналия понеделник (14 март) температурите на въздуха в австралийската станция "Кейси" са достигнали максимум от -1.9 градуса. Два дни по-късно те са били по-скоро като температури в средата на лятото, достигайки нов максимум за март от 5.6 градуса, което ще стопи леда. Това е втората гореща вълна на станция "Кейси" за две години. През февруари 2020 г. "Кейси" достигна 9.2 градуса, последвано от шокиращо високите 18.3 градуса на Антарктическия полуостров.

Пингвините на Адели, които живеят по цялото антарктическо крайбрежие, наскоро са приключили своето лятно размножаване. Но за щастие, малките пингвини на Адели вече са били заминали за морето, за да започнат сами да ловуват за храна, така че горещата вълна не ги е засегнала.

Дъждът може да е засегнал местния растителен живот, като мъховете, особено след като те са били в годишната си фаза на изсъхване за зимата. Но няма да се знае дали има някакви щети по растенията до следващото лято, когато отново може да се посетят пластовете с мъхове.

Подобна особеност на времето се случи миналата седмица в Арктика. Интензивна система с ниско налягане е започнала да се формира край североизточното крайбрежие на САЩ. Атмосферна река се е образувала на нейното кръстовище със съседна система с високо налягане. Тази особеност на времето е насочила топлия въздух към Полярния кръг. Архипелагът Свалбард в Норвегия е регистрирал нова максимална температура от 3.9 градуса.

Американски изследователи нарекоха системата с ниско налягане "бомбен циклон", защото се е образувала толкова бързо, претърпявайки т.нар. "бомбогенеза".

Зимният морски лед тази година вече беше много молко, а на сушата неотдавна имаше рекордни дъждове в Гренландия. Ако топлите условия предизвикат топене на морския лед по-рано от нормалното, това може да има ужасни последици за много животни. Например морският лед е решаващо местообитание за белите мечки, което им позволява да ловуват тюлени и да извървяват дълги разстояния. Много хора живеят в Арктика, включително коренното население на Арктика, и знаем, че загубата на морски лед нарушава лова и културните практики.

Нещо повече, метеорологичната система "бомбен циклон" е донесла хаотично време в много населени райони на Северното полукълбо. В Северна Норвегия, например, цветята са започнали да цъфтят рано заради три седмици необичайно топло време.

Моделирането показва, че мащабните климатични особености стават по-променливи. Това означава, че тази привидно еднократна гореща вълна може да бъде предвестник за бъдещето при промяната на климата. По-специално, Арктика се затопля два пъти по-бързо от останалия свят. Това е така, защото топящият се морски лед разкрива още океан отдолу, а океанът поглъща повече топлина, тъй като е по-тъмен.

Всъщност Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) прогнозира морският лед в Арктика да продължи сегашното си оттегляне, като лета без лед са възможни към 2050-те години.

Бъдещето на Антарктида изглежда по подобен начин. IPCC алармира, че глобално затопляне между два и три градуса през този век ще доведе до почти пълно изгубване на ледената покривка в Западна Антарктика. Намаляването на глобалните парникови емисии до нетна нула възможно най-бързо ще помогне да се избегнат най-лошите въздействия на климатичните промени.