Решаващи, защото са и президентски, и парламентарни, и местни в редица общини - включително в Белград, голямата политическа награда. При пробив в градския съвет (който всъщност, а не гражданите, избира и кмета) противниците на президента Александър Вучич биха могли да поемат по път, вече започнат в други страни със силни лидери като Унгария (където също има избори днес) и Турция: контролът върху ключов град дава платформа за национална промяна.

Изненадващи, защото и тук войната в Украйна преобърна всичко.

В чия полза? Отговора напомнят таблата със същия надпис с името на Вучич, разположени между електронните билборди, на стълбове на осветленията по ключови булеварди, подобно на крайпътни реклами на супермаркети. Те са малки, но закачени на всеки уличен стълб по протежение на ключови пътни участъци в центъра на сръбската столица.

На такъв вот опозицията може да се надява дори на други малки победи, за да зададе поне някои нови правила: достигане на най-силния кандидат, бившия началник на генералния щаб Здравко Понош, до втори тур на президентските избори и възможно най-много места на парламентарните.

Това няма да промени много в сегашното управление на Сърбия, критикувано заради размиването на границите между властите и овладяването на институциите от съпартийци и други приближени на Вучич. Ще сложи обаче край на периода от 2020 г., в който бойкотът на опозицията формира парламент изцяло от проправителствени партии, а критиките към президента, че е създал система, сливаща партия и държава, идват само от политически сили, които никой не е избирал.

Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) са на власт от първата половина на миналото десетилетие отчасти заради слабостта на разпокъсаната, разединила се няколко пъти опозиция, преди приеме името "Обединена Сърбия" месеци преди вота.

Докато критици на Вучич гледат на него като на диктатор и пълновластен господар на Сърбия, критици на опозицията ги възприемат като слаби и беззъби играчи. Стари лица като опозиционера Мариника Тепич и бившия кмет на Белград Драган Джилас са зад този проект, като се зарекоха да се оттеглят от политиката при нов провал.

За липсата на единство някои критикуват опозицията. Други смятат, че така е по-гъвкава - едни отправят посланията на десните, други на левите. В действителност посланията на основния кандидат Понош, са към лагера на Вучич: свързаният със сближаването с Алианса (като началник-щаб) преди двайсетина години сега е негов противник. Отказва да заеме изрична позиция в подкрепа на санкциите срещу Русия, отхвърля идеи като узаконяване на еднополовите бракове. В този лагер се състезават и други кандидати в страна, където и проруските, и националистическите настроения са силни; вотът за тях ще бъде силно раздробен.

Оценките варират: различни проучвания дават на Сръбската прогресивна партия (СНС) на Вучич между 40 и 50% в парламента. Ако се добавят сегашните съюзници от Социалистическата партия на председателя на парламента Ивица Дачич (вероятно не повече от 10 на сто), мнозинството на Вучич е сигурно. Някои наблюдатели обаче смятаха, че президентът по-скоро се надява социалистите да получат по-слаб резултат, за да не се нуждае от свързаната с Русия сила като коалиционен партньор. Впрочем социалистите направиха жест към Вучич с идеята отново да спечели без балотаж: не номинираха собствен кандидат за президент.

На президентските избори Вучич се изправя срещу няколко кандидати, от които най-силният - Понош, застанал като лице на кампанията на коалицията на упавлявалите до 2012 г. (и на думи в голямата си част прозападни) демократи - не може да получи над 30% според повечето проучвания (анкета на "Ипсос" от 31 март дори му даде под 20 на сто).

Свързани с опозицията събеседници на "Дневник" в Белград отбелязват, че голяма победа би било дори само да се стигне до балотаж в момент, когато е ясно кой ще спечели.

В оригиналния клип избирателка обяснява, че Вучич само от хладилника още не и изскочил. Президентът я опровергава, като се появява и обяснява присъствието си: "Важно ми е да достигна до всеки гражданин на Сърбия."

В тази игра и двете страни прибягват и до мръсни тактики: властта настоява, че има риск от размирици в деня на вота, опозицията - че резултатът ще бъде фалшифициран.

Нахлуването на Русия в Украйна (което във водещите проправителствени таблоиди се оказа нахлуване на Украйна в Русия даде възможност щабът на управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) да смени посоката в последния момент. От теми като икономиката или върховенството на закона - но най-вече екологичните протести, които отшумяха, но оставиха отзвука си върху политическата сцена след временното замразяване на проекта за литий на "Рио Тинто" - фокусът се измести изцяло върху войната. Едва дни трябваха на партийната машина, за да обърне старите послания: "Мир. Стабилност. Вучич." Нещо подобно се случи в съседна Унгария, при това по сходни причини: зависимостта от Русия. Ако в унгарския случай фактор са енергийната зависимост и общата граница с Украйна, в сръбския, освен доставките на газ (енергийният холдинг NIS впрочем е с мажоритарен акционер "Газпром"), Москва е важен съюзник по болезнената тема, независимостта на Косово.

Не на последно място обаче, и Вучич, подобно на унгарския премиер Виктор Орбан, успя да се представи като гарант на мира и стабилността на страната. Това стана на цената на други теми и натрупани проблеми, които не се обсъждат в кампанията.

Събеседници на "Дневник" очакват, че Вучич ще изчака да минат изборите - на които ще запази парламента и дори при балотаж би спечелил - за да се присъедини към западните санкции срещу Русия. Чува се и мнението, че когато опозицията се върне в парламента, той ще търси съгласие по трудни теми, за да сподели отговорността за трудни решения: от Русия и Украйна до Косово. Според част от тях именно желанието за известен завой на запад е причина СНС да иска да се избави от Дачич, известен много повече с проруските си наклонности, като коалиционен партньор.

Докато повечето политици се опитват да не разгневяват множеството проруски настроени сърби, друга държава не е тема в кампанията, но дори само с дейностите си от последното десетилетие дава сили на властта - Китай.

Колко важен е азиатския гигант за сръбските избори?

Войната и близостта със Сърбия и Китай обаче не са единственият фактор в полза на Вучич.

За това свидетелства и Тамара Бранкович, която работи за неправителствената мониторингова организация CRTA, наблюдаваща кампанията и изборния процес. За "Дневник" Бранкович обобщи основните проблеми пред кампанията, които, по думите ѝ, създават "устойчиво неравенство между участниците":

Попитана дали това означава, че е много вероятно вотът да не е свободен и честен, Бранковска каза:

Косово - друга червена линия за сръбските политици - също от години не печели избори в Сърбия, но стана изненадваща тема на кампанията и не заради трудната тема как би изглеждало бъдещото споразумение за решаването на спора с обявилата независимост през 2008 г. бивша сръбска провинция.

Прищина отказа да позволи на сърбите да гласуват на територията си - това ще може да стане само вчетири града в Южна Сърбия. Преди това не е било проблем. Посланиците на Франция, Германия, Италия, Великобритания и САЩ обявиха, че Косово не е "успяло да демонстрира ангажимента си към защитата на граждански и политически права за всички граждани". Причината е, че Прищина искаше Белград да помоли за разрешение, каквото сръбската страна нямаше как да даде, тъй като смята Косово за своя провинция.

От 2017 г. насам гласуването ставаше по специфична процедура: Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа взима урните на гласувалите в Митровица и другаде в Косово сърби и ги изпраща в избирателни комисии на сръбска територия, където те се броят, във Враня и Рашка.

Косово обаче не бе единствената държава с такава мярка. Черна гора, където управляващото година и половина правителство често бе етикетирано като "просръбско" отхвърли искането за отваряне на нови секции за изборите в три града (Беране, Сутоморе и Будва). Отиващият си от власт премиер Здравко Кривокапич обяви, че решението не било съгласувано с него.