САЩ: Медийното разнообразие е сериозно увредено в България
"Продължават опасенията, че корпоративният и политически натиск, както и неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачно държавно регулиране на ресурси, предназначени за подкрепа на медиите (включително фондове на ЕС), сериозно увреждат медийния плурализъм."
Тази констатация за състоянието на медиите в България през изминалите 12 месеца се съдържа в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в страната.
В него са цитирани заключения на "Амнести интернешънъл" от април 2021 г., че:
| свободата на медиите продължи да се влошава, с журналисти, разследващи организираната престъпност и корупцията, изправени пред интензивен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване. |
През септември "Репортери без граници" (RSF) заявиха, че медийната среда е белязана от:
- физически атаки и клеветнически кампании срещу журналисти;
- безнаказаност за престъпления на насилие срещу репортери и съдебен тормоз;
- пристрастност в работата на обществените медии, особено в навечерието на изборите;
- корупция, дезинформация и липса на прозрачност относно собствеността на медиите;
- застрашен от концентрацията на собственост медиен плурализъм;
- пристрастност и непрозрачност в разпределението на държавна помощ за медиите, в ущърб на независими медии.
През юли Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите разпространи доклад, също установил:
- значителни рискове за медийния плурализъм
- сериозни проблеми с независимостта и устойчивостта на местните и регионалните медии
- проблематичен достъп до медии за малцинствата, жените и хората с увреждания.
Според Българския хелзинкски комитет (БХК) "допълнително влошената" свободата на изразяване е белязана от:
| "рекордно ниски нива на независимо финансиране и доверие в медиите", което превърна независими медии в "лесна плячка за собственици, които имат или политически, или икономически връзки с правителството" и с тези, които може да определя и управляват публичен дискурс. |
Относно свободата на изразяване се казва, че обикновено правителството бива критикувано без официални репресии от негова страна. Законът предвижда от една до четири години лишаване от свобода за използване и подбуждане към "реч на омразата". Но според RSF "малкото откровени журналисти са постоянно подлагани не само на очернящи ги кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие."
Даден е и пример, свързан с публикация в "Дневник":
| През юни разследващата журналистка Венелина Попова се оплака публично, че полицаите са я разпитвали как е подбирала теми за политическите си коментари и събирала информация. Попова е била извикана на интервю като свидетел по разследване за купуване на гласове, проследяване на нейния разследващ репортаж по тема, публикувана в "Дневник" през април. Полицията обаче питала за нейната мартенска публикация в "Тоест" относно бизнесмена и новоизбран депутат от Народното събрание Делян Пеевски. Попова отбелязва, че е писала за Пеевски и преди и твърди, че разпитът в полицията е опит да я сплашат, защото се е осмелила да "напише за онези, които са недосегаеми от правосъдието и притежават огромна власт и финансови средства ресурси." |
Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите отбелязва, че:
| "няма регулаторни или саморегулиращи гаранции срещу търговско влияние върху решенията относно назначения и уволнения на главни редактори" и че въпреки "някои законови и саморегулиращи разпоредби срещу... намеса в производството на медийно съдържание, търговският натиск върху много новинарски издания продължава, докато журналистическо съдържание често е преплетено с реклама" |
В американския доклад се посочва, че въпреки законовите изисквания за разкриване на собствеността на медии, много от тях не са спазили изискванията и информацията за това не е напълно достъпна за обществото.
Независимите от властта медии бяха обект на открити атаки от политици, както и на административен и съдебен натиск, продължава докладът. Даден е пример с реакцията на вече бившия директор на Българско национално радио Андон Балтаков, че закон благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране. Той обвини бившето правителство (на Бойко Борисов) в тормоз чрез умишлено съкращаване на бюджета.
Но проблемът продължава и при служебното правителство - припомнено е как през май bTV излезе с декларация в отговор коментар на служебния вътрешен министър Бойко Рашков по БНР от 17 май (относно интервю, което бе дал на телевизията), че ако беше собственик, щял да "премахне" журналистите Биляна Гавазова и Златимир Йовчев, които го бяха интервюирали.
"Журналистите съобщават за редакционни забрани относно отразяването на конкретни лица и теми и налагането на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбираща се подкрепа от правителството", допълва текстът.
Цитиран е Окончателният доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за наблюдение на изборите за Народно събрание на 4 април, в който се говори за "съдебен натиск и сплашване на разследващи журналисти" и "липса на пълноценно разследване на нападения срещу журналисти", което е допринесло за "атмосфера на страх и безнаказаност" и "широко разпространена автоцензура." Докладът също заключава:
| "Обществената телевизия най-вече се въздържа от отразяване на състезателите в новините и предлагаше значително и широко отразяване на държавни служители. Ограниченото редакционно и новинарско отразяване, както и липсата на разследващи или аналитични репортаж, съчетано с платена политическа реклама, представена като новина, намалява способността на избирателите да направят информиран избор." |
Обвиненията за клевета и съдебни дела срещу журналисти (т.нар. SLAPP - бел.ред.) са посочени още пхрез октомври 2020 г. като основен източник на тормоз срещу работата им от почти половината анкетирани от АЕЖ журналисти. Типичен пример е Николай Стоянов от "Капитал", бил подложен на "съдебен тормоз" чрез три дела по повод статиите му за бившия директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев.